Определение № 2935 от 07.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2935 гр. София, 07.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20251000502102 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е частна жалба на П. А. А. срещу Определение рег. № 578/12.05.2025 г. по гр.д. № 20241800100225 по описа на Софийски окръжен съд, VІ-ти първоинстанционен граждански състав. Съдът е упрекнат, че не е предприел необходимите действия за насрочване на съдебно заседание въпреки че исковата молба е приета без възражения. Твърди да му е ограничен достъпът до правосъдие. По същество твърди да е осъден в нарушение на чл. 303, ал. 2 НПК, като съображенията си посочил както в искане за възобновяване на НОХД № 375/2017 г. на СОС, така и в исковата молба по дело 225/2024 г. на СОС без да са били са опровергани девет години. Смята делото за решено по смисъла на чл. 133 ГПК като в случай че съдът не желае да бъде съден, очаква да внесе на ПА.. (не се чете) искания граждански размер на обезщетението, за да приключи казуса с възобновяване на дело 375/2017 г., по което е осъден и на основание чл. 304 НПК да бъде оправдан.

Поискал и УПО, но му било отказано. Иска се да бъде приложен законът.

По допустимостта на частната жалба

Жалбата касае акт, преграждащ разглеждане на предявеното от жалбоподателя искане по същество, предявена е в предписания от закона срок, обуславящо и допустимостта й.

Жалбоподателят е освободен от задължението да внесе държавна такса.

В искова молба, депозирана пред Административен съд-София-град искова молба, с която се твърди ищецът да е осъден на 17,5 год. л.о.с. на основание на лъжесвидетелски показания. В исковата молба се твърди на 30.09.2018 г. да е поискал установяване на взаимоизключващи се свидетелски показания, дадени по НОХД 375/2017 г. Определя установителният иск като необходим за сезиране на прокуратурата от негова страна за иницииране на искане за възобновяване на НОХД 375/2017 г. Ищецът срещнал затруднения 1 да разбере номера на делото, под който било образувано гражданското дело. Подал и жалба за бавност, но затворническата админисрация не му съдействала да я изпрати до съда. Жалба Ж-40/5.06.2019 г. била обявена за недопустима, след като била манипулирана от неизв. извършител. Поискано е СГС да бъде осъден да изплати обезщетение в размер на 600 000 лв. за несправедлив процес (в смисъл отказ от правосъдие), за загуба на доверие в съд.

Система, в Конституцията и за времето, през което ще бъде изолиран несправедливо в затвора.

Административният съд е препратил иска по компетентност на Софийски градски съд, като след отвод на всички съдии от Софийски градски съд, делото е възложен за разглеждане на Софийски окръжен съд под регистриран в ЕИСС номер 20241800100225, отразяващ годината на образуване – 2024 г. и поредността на делото, идентификатор на съда и номера на делото – 225.

С разпореждане от 28.03.2024 г. на съдия-докладчика по делото е указано на ответника да посочи единния си граждански номер, да изложи ясно обстоятелствата, на които се основава иска му, да уточни какви вреди е претърпял и от какво са причинени (от какво точно смята да произлизат тези вреди) и да представи един препис от исковата молба.

В изпълнение на тези указания ищецът е посочил единния си граждански номер.

Сочи да е поискал от СГС да установи , че „никой от разпитаните свидетели не твърди съществуването му, никой не го определя по пол, височина, възраст, етнос„ който бил назначен от ВКС по к.н.д. № 1093/2019 на ВКС. Вместо да образува дело по чл. 2 и чл. 5 ГПК, съдът отказал с мотиви, които ГПК не предвижда. Смята, че законът задължава съда, а не му предоставя право на свободен избор.

С повторни указания е дадена възможност на ищеца да конкретизира причинените му вреди като в изпълнение на дадените указания с молба, изпратена на 25.02.2025 г. ищецът конкретизира, че вредите извлича от присъда по НОХД № 375/2017 г. на СОС в размер на 17 години и половина.

С нови указания е дадена възможност на ищеца да конкретизира ответника по делото, като в тяхно изпълнение, с молба, подадена по пощата на 02.04.2025 г. за ответник е посочен СГС за отказа му да приложи чл. 124, ал. 1, т. 5 ГПК и да установи обстоятелства, от които има пряк интерес.

За да постанови обжалвания акт първоинстанционният съд приема за неизяснен източникът на вредите въпреки указана му необходимост да стори това. Прието е и че описаните обстоятелства не сочат на никоя от хипотезите по ЗОДОВ, а гражданският съд не е в състояние ревизира окончателен съдебен акт.

Частната жалба е неоснователна.

Действително законът задължава гражданския съд да разгледа и разреши всяка молба, касаеща защита на лично или имуществено право (чл. 2 ГПК). На това право съответства задължението на съда да привлече в процеса посочения ответник. Това обаче не следва от волята на ищеца, а от изводим от съдържанието на исковата молба и зачетен от правовия ред 2 интерес. Затова и нормата на чл. 57 ал. 2 от Конституцията на Република България повелява недопустимост както на злоупотреба с право, така и упражняването на формално предписана възможност, ако единствен резултат от това е засягане на чужд (личен или общ) легитимен интерес. Този извод съдът дължи да извлече от обстоятелствата, описани в исковата молба (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК). Отношението между страните предполага еднозначен отговор на въпросите какво, къде, кога и как се е случило. Освен това, предявеното право отговаря на критерия на чл. 2 ГПК, ако описанието позволява представа по какъв начин случилото се засяга ищеца. В тази връзка именно претендираното обезщетение налага да бъдат конкретизирани в достатъчна степен претърпените вреди. Това обаче не е достатъчно, за да се развие съдебен процес. Наложителна е логически издържана връзка между случилото се и претърпените вреди от една страна и предписано от правилата основание за отговорност у ответника. Следователно, желанието на ищеца да инициира съдебно производство е необходимо, но не и достатъчно, за да се развие съдебния процес в неговата пълнота.

На правото на ищеца да инициира съдебно производство съответства задължението му да обезпечи необходимото за ефективна защита на ответника. Ето защо и преди да ангажира посочения от ищеца ответник съдът дължи да се увери, че 1) привлеченото лице е в състояние да разбере какво и защо се търси от него и 2) очакваният резултат е постижим с предвидените от гражданскопроцесуалния закон средства. Отсъствието на която и да било от указаните предпоставки не обезпечава очакваната защита, но засяга легитимни интереси на ответника, ненужно ангажирайки го с участие в съдебен процес. Развитието на съдебното производство би довело и до неоправдано разходване на обективно ограничените ресурси на съда, препятствайки отделяне на необходимото внимание към очакващите съдебна защита в други производства. След като преследваният интерес е непостижим, но увреждането другиму е неизбежно, съдът дължи да върне исковата молба (чл. 129, ал. 3 ГПК и съответно чл. 130 ГПК).

В обобщение гражданският съд дължи да разгледа и разреши по същество отправено до него искане, само ако то сочи на признат от закона интерес за ищеца, чиято реализация зависи от ответника и би могла да бъде осигурена по гражданскоправен ред. Тези предпоставки не са налице.

Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че въпреки неколкократно даваните указания липсват данни, обосноваващи вероятната отговорност на Софийски градски съд. Участието на този ответник се свързва с твърдян отказ от правосъдие поради прекратено производство по чл. 124, ал. 1, т. 5 ГПК. Нормата на чл. 124, ал. 1, т. 5 ГПК овластява гражданския съд да установява престъпно обстоятелство, но доколкото е от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение (доколкото то регулира отношение между равнопоставени страни – арг. от чл. 303 ал. 1 вр. чл. 1 ГПК).

Данните по делото позволяват извод, че ищецът свърза отказа на Софийски градски съд да разгледа по същество предявения иск с пречка да постигне преразглеждане на 3 търпяната присъда. Законът предвижда нарочен ред за преразглеждане на съдебен акт.

Оправомощен да стори това е единствено съдът, сезиран с искане за контрол за законосъобразност на постановения акт и то според очертани в процесуалните закони правила. Оттук следва задължението за адресата на съдебния акт да понесе последиците от постановения акт, но и правото му да използва предписаните от съответния закон средства за контрол на законосъобразността на съответния акт. При тези съображения не става ясно защо като е отказал да разгледа иск по реда на гражданското съдопроизводство, обективно негоден да въздейства върху търпяното наказание, Софийски градски съд следва да отговаря за вреди, изводими от наложена на ищеца изолация в изпълнение на постановена присъда.

Допълнително следва да се посочи, че несъответствието между представата у страната за следващото й се и разрешеното от съда е в състояние да породи негативно преживяване. Законът обаче задължава съда да разреши отправен до него въпрос не според очакванията на страната, а съобразно нормативно утвърдени правила. Затова и неудовлетвореността от даденото разрешение на повдигнат пред съд въпрос не сочи на зачетен от правовия ред интерес, за да оправдае развитието на съдебно производство.

Напротив, по изложените вече съображения, разкрива пречка за развитие на делото и разрешаване на спора по същество. Страната не трябва да знае правото, за да потърси защита, но ефективния достъп включва и ангажимент за съда да предпази ищеца от възможна вреда при неправилна интерпретация на случая в контекста на закона (например от отговорност за разноски, провокирани от ненадлежно упражнено право на иск).

Първоинстанционният съд е изпълнил очертаното задължение, поради което обжалваният акт следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, ГО, 1 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение рег. № 578/12.05.2025 г. по гр.д. № 20241800100225 по описа на Софийски окръжен съд, VІ-ти първоинстанционен граждански състав.

Определението може да бъде обжалвано с касационна частна жалба пред Върховния касационен съд при условията и по реда на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4