Решение № 6661 от 05.11.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8099/2024
- Вид
- Решение № 6661
- Подписан
- 05.11.2025
- В сила
- 05.11.2025
- Състав
- Татяна Димитрова, Вергиния Мичева, Румяна Милчева Найденова
Цитирани разпоредби
- чл.119 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.297 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 96, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.97 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.36 т.1 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
- чл. 318 · Търговски закон
- чл.328 · Търговски закон
- чл. 328, ал.2 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 6661 гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20241100508099 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 8275/07.05.2024 г., постановено по гр. д. № 46933/2023 г. по описа на СРС, 66-ти състав са отхвърлени предявените от "Болеро Ко" ЕООД, с ЕИК: 121126811, със седалище и адрес на управление в гр.София, против „E. F. and Supplements S.L.“ c peг. № 74393828, със седалище и адрес на управление в Испания, искове с правно чл. 318 ТЗ, вр. с чл. 328, ал.2 ТЗ, вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сума в размер на 5 760 лева частичен иск от общия размер от 31 919,04 лева, представляваща разноски, понесени от ищеца в резултат от забавата на кредитора, за периода от 02.08.2020 г. до 02.08.2022 г., както и обезщетение за забава в размер на 676,78 лева, за периода от 02.08.2022 г. до датата на подаване на исковата молба 18.08.2023 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане, като неоснователни и недоказани.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца от "Болеро Ко" ЕООД, в която се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно като е постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон, и е необосновано.
Поддържа се, че първоинстанционният съд се е произнесъл нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК като не е обсъдил и взел предвид доводите относно извършените разходи за съхранение на стоките, както и представения документ, удостоверяващ сключването на договор за 1 съхранението им срещу уговорената сума. Счита, че съдът е нарушил посочената норма като не е спазил задължението си да обсъди исканията и възраженията на ищеца, и че поради допуснатите нарушения съдът е направил погрешни фактически и правни изводи. Счита също, че обжалваното решение не е мотивирано. Моли въззивния съд да го отмени като неправилно, и на основание чл. 96, ал. 2 от ЗЗД да осъди E. F. A.
SUPPLEMENTS S.L. да заплати разноските за съхранение на закупените стоки, съгласно договор за покупко-продажба, които били направени в периода от 02.08.2020г. до 02.08.2022 г. в размер на 5 760 лева частично от общия дължим размер от 31 919,04 лева на вземането за разноски, понесени от ищеца в резултат от забавата на кредитора, равняваща се на месечен размер от 240 лева за всеки от общо 24-те месеца, частично от пълния размер от 1 329,96 лева, ведно със законната лихва за периода от 02.08.2022 г. до датата на подаване на исковата молба 18.08.2023 г. в размер на 676.78 лева и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от E. F.
A. SUPPLEMENTS S.L., с който ответникът изцяло възразява и се противопоставя на твърденията във въззивната жалба, подадена от Болеро Ко. ЕООД, като счита същите за несъстоятелни и недоказани. Посочва, че постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано, за което излага подробни мотиви и моли да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Тъй като исковете са предявени от търговско дружество със седалище в България срещу търговско дружество със седалище в Испания, е налице търговски спор с международен елемент. Преди да прецени местната си и родова си подсъдност, в случай като настоящия, съдът следва на първо място да прецени международната си компетентност. В случай , че не е международно компетентен, съдът не може да разгледа спора, а в случай че го разгледа, би постановил недопустим съдебен акт. Компетентността на съдилищата по граждански и търговски дела с международен елемент е уредена в Регламент (ЕС) № 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Съобразно твърденията в исковата молба, спорът по делото е между търговци за заплащане на обезщетение за забава на длъжника за получаване на стока от изпълнен договор за продажба на стоки. Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за продажба на стоки, и въпреки отправените покани, ответникът не получил продадените вещи, поради което ищецът ги съхранява за сметка на продавача в склад в Етрополе /България/ и е направил разходи по съхранението, които претендира с настоящото съдебно дело от ответника.
2
Тъй като съхранението на стоките се извършва на територията на България, въззивният съд намира, че по силата на чл.7 ал.1 б.а от Регламента, българският съд е международно компетентен да разгледа спора. Тъй като ответникът няма местоживеене на територията на България, то съобразно правилото на чл.6 т.1 от Регламента, компетентността на съдилищата на всяка държава членка се определя от правото на тази държава членка, т.е при определяне на местно и родово компетентния съд, се прилагат правилата на ГПК. Ответникът не е възразил изрично срещу международната компетентност на българския съд. Не е възразил и по местната подсъдност на Софийски районен съд с отговора на исковата молба, каквато възможност е имал по реда на чл.119 ал.4 от ГПК, поради което към настоящия момент подсъдността на СРС и съответната му въззивна инстанция СГС, е стабилизирана. Тази стабилизация се подкрепя и от изричната разпоредба на чл.26 т.1 от Регламента, съгласно който извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава членка, пред който се яви ответникът /освен когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на член 24 от Регламента, какъвто не е настоящия случай/.
Като постановено от компетентен съд, обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отношение на неговата правилност и по направените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното:
Ищецът представя проформа фактура EXP104661/ 01.08.2018г. за продадени на ответника, с предишно наименование Бебидас Болеро SL, напитки на стойност 84 816 евро, платими по посочена банкова сметка в Уникредит Булбанк и доставка – в гр.Етрополе. Ищецът представя и Определение №110/15.09.2020г. по гр.д.№ 267/2020г. на РС Етрополе, съгласно което, на основание чл.97 ал.1 от ЗЗД, съдът е определил по молба на ищеца, продадените стоки, чийто срок на годност не е изтекъл, да се пазят в склад на „Болеро Ко“ ЕООД в гр.Етрополе. В исковата молба ищецът претендира разходите по съхранение на тези стоки в склад на друго търговско дружество, „Болеро Енд Ко“ ЕООД за периода 2.08.2020г. 2.08.2022г. в размер на 5760лв., като частичен иск от общ размер от 31 919,04лв. Претендира и закона лихва върху търсената главница от 2.08.2022г. до подаване на исковата молба в съда, както и след подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Видно от представените от ответника E. F. A. SUPPLEMENTS S.L., със седалище в Испания, и предишно наименование BEBIDAS BOLERO, SL, съдебни решения на испански съдилища, преведени на български език, се установява, че през 2019г. настоящият ответник, тогава с наименование BEBIDAS BOLERO, SL е предявил парични искове за обезщетение срещу настоящия ищец, „Болеро Ко“ ЕООД пред Първоинстанционен съд на Кастропол в Испания. По образуваното дело № 65/2019 , с решение №30/21съдът е приел, че „Болеро Ко“ ЕООД е прекратило договора за изключителна дистрибуция на 3 напитки с BEBIDAS BOLERO, SL, без да отправи предизвестие, и е осъдил „Болеро Ко“ ЕООД да заплати на BEBIDAS BOLERO, SL следните суми: 42 564,69 евро обезщетение за клиентела, 35 470,57 евро обезщетение за вреди от пропуснати ползи поради липсата на предизвестие, 87 956 евро подлежащи на възстановяване авансови платени суми за закупуването на недоставена стока. В мотивите на решението е прието, че търговските отношения за изключителна дистрибуция са прекратени едностранно от „Болеро Ко“ ЕООД без подходящо, съобразно добрите търговски практики, предизвестие и че това е станало през м.август 2018г. с отправено от него до испанското търговско дружество писмо от 22.08.2018г. Присъдената с решението сума от 87 956 евро е част от сумата платена от BEBIDAS BOLERO, SL на „Болеро Ко“ ЕООД по представената и пред настоящия съд проформа фактура EXP104661/ 01.08.2018г. Първоинстанционният съд на Кастропол е установил, че на 1.08.2018г. „Болеро Ко“ ЕООД е издал фактура EXP104661 на BEBIDAS BOLERO, SL на обща стойност 87 956 евро /84 816 евро, съответстващи на цената на продуктите доставени на BEBIDAS BOLERO, SL, плюс 3 140 евро с ДДС с основание „Freight Etropole-Castropol“ /товари Етрополе-Кастропол/. На 1.08.2018г. BEBIDAS BOLERO, SL е превел сумата 87 956 евро и в частта забележки е посочил EXP104661/2. Понататък съдът на Кастропол посочва, че въпреки, че „Болеро Ко“ ЕООД поддържа , че стоката е трябвало да бъде изтеглена от BEBIDAS BOLERO, SL от складовете, намиращи се в България, от предоставената от испанското дружество фактура, издадена от българското дружество, се установява, че стоката е следвало да бъде доставена в Кастропол – така е отбелязано във фактурата „Товари Етрополе- Кастропол“. И тъй като продавачът не е изпълнил задължението си да достави стоката на уговореното място, той е длъжен да върне авансово получените суми. Съдът е осъдил „Болеро Ко“ ЕООД да заплати на BEBIDAS BOLERO, SL както авансово получената цена на стоките, така и авансово получената цена за транспортиране на стоката до Кастропол, всичко общо в размер на 87 956 евро.
Недоволен, „Болеро Ко“ ЕООД е обжалвал решението пред Окръжния съд в Овиедо. С решение № 374/21 от 29.10.2021г. по жалба № 330/21 Окръжният съд е оставил жалбата на българското търговско дружество без уважение. Второинстанционният съд е потвърдил изводите на Първоинстанцинония съд на Кастропол, че между страните са съществували отношения по договор за изключителна дистрибуция , който е започнал да действа през 2013г. и е продължил до 2018г. В същото решение се потвърждава, че по делото е представена фактурата, с която BEBIDAS BOLERO, SL е платил стоки на стойност 87 956 евро, че стоките не са му доставени и че по време на цялото търговско правоотношение стоките са били доставяни по шосе от мястото на натоварване в Етрополе /България/ до местоназначението им в Кастропол /Астурия/, като превозът и застраховката между двата пункта са били поети от купувача. Както и в случая с последната поръчка, „Болеро Ко“ ЕООД е бил длъжен да достави стоките до местоживеенето на купувача, след като е получил плащането както за стоките, така и за превоза, което той не е направил.
Недоволен от решението на втората инстанция, „Болеро Ко“ ЕООД го е обжалвал пред Върховния съд на Испания по реда на извънредното обжалване. С решение от 8.11.2023г. по 4 дело 9565/2021г. Върховният съд е отхвърлил жалбата на „Болеро Ко“ ЕООД и е обявил решението за окончателно. В решението, наред с друго, се посочва, че между страните се е водило и друго дело във връзка с неправомерно използване на търговска марка пред търговския съд на Аликанте – обикновено производство № 342/2019, в което също е прието, че търговските отношения между страните са едностранно прекратени от „Болеро Ко“ ЕООД на 27.08.2018г.
Споменатата от испанските съдилища фактура, издадена на 1.08.2018г. от „Болеро Ко“ ЕООД и указваща мястото на доставка на стоката в Кастропол, не е представена от ищеца по делото. Ищецът е представил проформа ф-ра от същата дата EXP104661/ 01.08.2018г. касаеща само цената на продадената на ответника стока, в която е вписано, че стоката се получава в Етрополе. С отговора на исковата молба ответникът е представил спомената фактура касаеща доставката на стоките, а именно проформа фактура EXP104662/ 01.08.2018г., издадена от ищеца с получател ответника за сумата 3140 евро доставка Етрополе- Кастропол, както и нареждане за плащане от 1.08.2018г., извършено от ответника, по двете фактури EXP104661/2 на сумата 87 956 евро. Сумата е преведена на посочената от ищеца в проформа фактурите банкова сметка в Уникредит Булбанк.
Разпечатката съдържа 28 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24847b77-48b4-4815-aaf0-a83fb868c7ff