Решение № 8718 от 28.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8718 гр. София, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110167597 по описа за 2021 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 20 241,17 лв., представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка ....“, обективиран в застрахователна полица № ... г., за причинени имуществени вреди на влекач с рег. № ..., марка „...“, вследствие на настъпило на 28.10.2018 г. на паркинг в ... застрахователно събитие – „пожар“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2020 г. до окончателното плащане; 2 456,81 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 114 864 лв., начислена за периода от 21.12.2018 г. до 07.03.2019 г., както и 3 581,56 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 20 241,17 лв., начислена за периода от 08.03.2019 г. до 02.12.2020 г.

Ищецът ... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка ....“ – на 28.10.2018 г., на паркинг в ..., е настъпило застрахователно събитие – „пожар“, вследствие на което изцяло е унищожен собственият му влекач с рег. № ..., марка „...“, застрахован при ответника .... по силата на застрахователна полица № ... г., с период на действие от 00:00 часа на 19.10.2018 г. до 00:00 часа на 18.10.2019 г. и уговорена застрахователна сума от 130 120 лв. Поддържа, че във връзка със застрахователното събитие при застрахователя е заведена и образувана щета № 470418181857449, като същият е извършил оглед и е съставил опис по нея, а с писмо с изх. № 10536/22.11.2018 г. го е уведомил, че е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, поради което са му дадени указания за предприемане на последващи действия по прекратяване на регистрацията на увреденото МПС и снемането му от отчет пред сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР. Сочи, че със същото писмо застрахователят е поел и ангажимент за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 90 % от действителната стойност на увреденото МПС, т. е. на сумата от 95 644,80 лв., която счита за силно занижена. Заявява, че с последващи писма съответно от 27.03.2019 г. и от 20.01.2020 г. е поискал информация относно начина на определяне на размера на действителната стойност, като е оспорил метода на изчисляването на същата, считайки, че като база за това следва да се съобрази 1 уговорената в договора застрахователна сума от 130 120 лв., тъй като застрахователното събитие е настъпило едва 9 дни след сключване на застрахователния договор на 19.10.2018 г. Предвид изложеното счита, че дължимото застрахователно обезщетение се равнява на сумата от 117 108 лв., която е определена именно на база уговорената в договора застрахователна сума от 130 120 лв., а не на база предлагани аналози на пазара. Допълва, че след приспадане на втората вноска от застрахователната премия в размер на 1 021,97 лв. - на 08.03.2019 г. е получил плащане на сумата от 94 622,83 лв., която счита за занижена, тъй като обезщетението следва да се определи на база застрахователната сума след отчетено стандартно месечно овехтяване, което определя на 0,83 %, т. е. на база сумата от 129 040 лв., в който случай дължимото му обезщетение би се равнявало на сумата от 116 136 лв., като след приспадане на втората вноска от застрахователната премия в размер на 1 021,97 лв. и безусловен франшиз от 250 лв., то би възлизало на сумата от 114 864 лв. Ето защо, с оглед извършеното от ответника извънсъдебно плащане в размер на 94 622,83 лв. претендира остатъка от 20 241,17 лв. /114 864 лв. – 94 622,83 лв./, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.12.2020 г. до окончателното плащане. На основание чл. 409 КЗ претендира и лихва за забава в размер на 2 456,81 лв., дължима върху сумата от 114 864 лв., начислена за периода от 21.12.2018 г. /датата на изтичане на 15-дневния срок по чл. 108, ал. 1 КЗ от представяне на талона за дерегистрация на увреденото МПС – 05.12.2018 г./ до 07.03.2019 г. /денят, предхождащ датата на частичното плащане в размер на 94 622,83 лв. след приспадане на втората вноска от застрахователната премия в размер на 1 021,97 лв./. Претендира и лихва за забава в размер на 3 581,56 лв., дължима върху сумата от 20 241,17 лв., начислена за периода от 08.03.2019 г. /датата на частичното плащане/ до 02.12.2020 г. /деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба в съда/. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърдяната от ищеца действителна стойност на увреденото МПС, като счита същата за завишена. Оспорва начина на нейното формиране. Сочи, че уговорената в договора застрахователна сума от 130 120 лв. представлява максимална горна граница на дължимото застрахователно обезщетение и не отразява действителната стойност на влекача, предмет на застрахователния договор.

Оспорва ищецът да се легитимира като носител на правото на застрахователно обезщетение, позовавайки се на добавък № 2 към застрахователната полица. Заявява, че е налице надзастраховане, поради което размерът на застрахователното обезщетение е съобразен с определената действителна стойност на увреденото МПС. Допълва, че с изплащане на сумата от 95 644,80 лв. след приспадане на втората вноска от застрахователната премия в размер на 1 021,97 лв. претенцията на ищеца следва да се счита за изцяло удовлетворена. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: 1/ валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка ....“; 2/ настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие /пожар/, за което застрахователят носи риска; 3/ размерът на настъпилите в причинна връзка с това събитие вреди; 4/ изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП в предвидения срок.

В случая, съдът приема, че посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото всички обстоятелства, включени във фактическия състав на процесното вземане и 2 некасаещи неговия размер, са отделени за безспорни между страните с доклада по делото от 07.01.2022 г., срещу който те не са възразили, а именно: наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка ....“, обективиран в застрахователна полица № ... г., по отношение на собствения на ищеца ... влекач с рег. № ..., марка „...“, по време на действието на което – на 28.10.2018 г. е настъпило застрахователно събитие – „пожар“, представляващо покрит застрахователен риск, в резултат на което последният изцяло е погинал, както и, че в изпълнение на договорното си задължение извънсъдебно ответникът .... е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 94 622,83 лв. /след приспадане на втората вноска от застрахователната премия в размер на 1 021,97 лв./. Нещо, повече, за осъществяване на посочените обстоятелства свидетелстват и данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – застрахователна полица № ... г. за застраховка ....“ с период на действие от 00:00 часа на 19.10.2018 г. до 00:00 часа на 19.10.2019 г. при уговорена застрахователна сума от 130 120 лв. и включена клауза „Пълно каско“, добавък № 2 към нея и общи условия по застраховка ....“, според които клауза „Пълно каско“ покрива всички щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар“, „Природни бедствия“, ПТП и злоумишлени действия, удостоверение от сектор „Пътна полиция“ – МВР – гр. Варна, според което в периода от 10.10.2016 г. до 05.12.2018 г. влекач с рег. № ..., марка „...“ е бил собственост на ..., свидетелство за регистрация на МПС – част I с отбелязване относно прекратяване на регистрацията на увреденото МПС считано от 05.12.2018 г., заявление за изплащане на застрахователно обезщетение до ответния застрахователя, материалите по щета № 470418181857449, както и извършеното от ответника плащане от 08.03.2019 г. в размер на 94 622,83 лв. /след приспадане на втората вноска от застрахователната премия в размер на 1 021,97 лв./, което по същество представлява извънсъдебно признание относно наличието на дълг на посоченото основание, ползващо се с висока доказателствена стойност в процеса.

Ето защо, с оглед на разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема, че всички юридически факти, включени във фактическия състав на исковата претенция, са доказани, като с оглед релевираните от ответника възражения спорните по делото въпроси касаят две групи обстоятелства: 1/ легитимацията на ищеца ..., както 2/ размера на вредите, причинени на застрахования при ответника по застраховка ....“ влекач с рег. № ..., марка „...“, респ. какъв е размерът на претендираното застрахователно обезщетение.

В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема, че в качеството си на застраховано лице по процесната застрахователна полица № ... г. ищцовото дружество ... се явява легитимиран носител на вземането за заплащане на застрахователно обезщетение срещу ответника .... за обезщетяване на вредите причинени на собствения му влекач с рег. № ..., марка „...“, вследствие на настъпило на 28.10.2018 г. на паркинг в ... застрахователно събитие – „пожар“. Действително с добавък № ....към застрахователната полица от страна на застрахователя е прието, че при настъпване на застрахователно събитие, покрито по условията на полицата, със застрахованото МПС дължимото застрахователно обезщетение следва да се изплати на ..... по посочената банкова сметка, но също така изрично в документа е уредена и възможността то да може да се получи и от ... след изрично писмено съгласие от страна на банката, адресирано до застрахователя. В тази връзка по делото се установява, че с писмо с изх. № 10537/22.11.2018 г., адресирано до ...., ответният застраховател е поискал от банката да посочи на кое лице да бъде изплатено полагащото се на ... застрахователно обезщетение по щета № ..... както и банковата сметка, по която да стане това, като с писмо от 14.12.2018 г. банковата институция е дала съгласието си за изплащане на същото по сметката на клиента ... в банката. В случая, по делото не се спори, че съгласието на .... е достигнало до застрахователя, в подкрепа на което е и представеното електронно съобщение от 20.12.2018 г., адресирано до представител на ..... Нещо повече, този извод следва и от факта, че на 08.03.2019 г., т. е. след получаване на съгласието на банката от 18.12.2018 г., ответният застраховател е изплатил определеното застрахователно 3 обезщетение в размер на 94 622,83 лв. /след приспадане на втората вноска от застрахователната премия в размер на 1 021,97 лв./ именно на ..., с което конклудентно той е потвърдил, че легитимацията на ищцовото дружество да получи същото е налице, доколкото застрахователят не би сторил това в случай, че е счел, че предпоставките за това липсват.

Ето защо, съдът приема, че заявеното от него в хода на процеса възражение относно легитимацията на ищцовото дружество да претендира процесното застрахователно обезщетение от една страна е в противоречие с предшестващото му поведение, а от друга страна не се доказва от обсъдените по-горе писмени доказателства по делото, установяващи, че предвидените в добавък № 4704171220000950/2 към застрахователната полица условия за изплащане на застрахователното обезщетение на ..., а не на ...., действително са се осъществили. В допълнение следва да се отбележи, че въз основа на представените в хода на процеса договор за особен залог от 15.05.2017 г. и приложение № 1 към него, удостоверение от 16.04.2021 г. на ...., потвърждение за вписване в ЦРОЗ и нотариално заве... съгласие за заличаване на вписването от 13.05.2021 г. може да се приеме, че към момента на приключване на съдебното дирене по делото банкова институция вече не е имала качеството на кредитор спрямо ищеца по силата на договор за банков кредит № 056-1120827/22.08.2016 г., за който се твърди да е бил отпуснат с цел заплащане на продажната цена за закупуване на увреденото МПС, което от своя страна обосновава извод, че уговорките в добавък № 4704171220000950/2 към застрахователната полица вече не биха били приложими в отношенията между страните.