Определение № 44 от 18.01.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44 гр. Варна, 17.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20233001000610 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба на П. Ц. П. от гр. Варна, подадена чрез адв. С. С. от ВАК, срещу определение № 1345/28.09.2022г., постановено по т. д. № 245/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от частния жалбоподетел молба вх. №

20639/24.08.2023г. за изменение на постановеното по същото дело определение № 1151/16.08.2023г. в частта за разноските, като в негова полза се присъди допълнително сумата 2 173.13лв.

Конкретните оплаквания срещу атакувания съдебен акт са за неправилността на изводите на първоинстанционния съд относно приложимостта на нормата на чл. 9 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при определяне минималния размер на възнаграждението за прекратеното исково производство, при условие, че съобразно договора за правна помощ адвокатът е упълномощен да извърши цялостно процесуално представителство на ищеца през първоинстанционния съд, а не конкретни действия по изготвяне и подаване на искова молба. Излага се също, че ищецът не следва да търпи негативни последици от поведението на ответното дружество, което е платило дължимите суми несвоевременно, в хода на процеса. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното 1 определение и уважаване на молбата за изменение размера на присъдените разноски с прекратителното определение, който да се съобрази с минималния размер на адвокатското възнаграждение за исковото производство, възлизащ на сумата 8 692.50 лв. съобразно приложимите норми на Наредба № 1/2004г. за МРАВ, с оглед цената на исковете.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. Същата е редовна и надлежно администрирана.

Насрещната страна „ВСК“ ООД – гр. Варна не се е възползвала от възможността за подаване на отговор по жалбата и не изразява становище.

Съдът, като обсъди съображенията и доводите на жалбоподателя във връзка с изложените оплаквания и провери данните по делото, намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Производството по т. д. № 254/2023г. по описа на Варненски окръжен съд е образувано по искова молба на П. Ц. П., представляван от адв. С. С. от АК- гр. Варна, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1 предл. трето и чл. 86 ЗЗД, за присъждане на сумата 95 000лв. като дадена от ищеца на ответника на неосъществено основание и подлежаща на връщане по прекратен договор за продажба на право на строеж и извършване на строителство от 14.07.2022г., и сумата 1 425лв.- обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху съответни части от главницата за периодите от 26.03.2023г. до 11.04.2023г. и от 12.04.2023г. до 03.05.2023г.

Съобразно приложения към исковата молба договор за правна помощ (лист 21 от първоинстанционното дело) ищецът е предоставил на адв. С. С. мандат за процесуално представителство за осъществяване на всякакви фактически и правни действия пред окръжния съд, вкл. и за правата по чл. 34, ал. 3 ГПК, за които се изисква изрично пълномощно.

С молба вх. № 13385/30.05.2023г. ищецът, представляван от упълномощения адвокат, уведомява съда, че след налагане на допуснати по реда на чл. 389 и сл. ГПК обезпечителни мерки между страните са проведени множество разговори и са извършени действия, в резултат на които е постигнато съгласие ответникът да заплати главницата по исковата молба до 2 определен срок и разноските за обезпечително и исково производство, възлизащи общо на сумата 19 152 лв., а ответникът да се откаже от претенциите си за мораторни и законни лихви. Излага се също, че с множество частични плащания в периода до 29.05.2023г. главницата е заплатена изцяло, но не са заплатени разноските. Към молбата, в която е направено искане за присъждане на разноски, по съображения, че ответникът е станал причина за завеждането на обезпечително и исково производство, са приложени списък за разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за направени разноски.

В отговора на исковата молба ответникът „ВСК“ ООД признава валидното възникване и съществуването на процесните парични вземания, както и че дружеството е станало причина за завеждането на обезпечителното и исковото производството, но релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на уговореното и платено от ищеца адвокатско възнаграждение за исковото производство, по съображения, че не са провеждани съдебни заседания по делото, както и че осъществената от адвоката защита за исковото производство се припокрива с тази в обезпечителното производство.

Въз основа на молба вх. № 19920/14.08.2023г., с която представителят на ищеца е заявил оттегляне на исковете, с определение № 1151/16.08.2023г. по т. д. № 245/2023г. по описа на ВОС, производството е прекратено, на основание чл. 233 ГПК. По искането на ищеца за присъждане на съдебноделоводни разноски е прието, че същото е доказано по основание, поради наличие на предпоставки за приложение по аналогия на разпоредбата на чл.

78, ал. 2 ГПК, тъй като към датата на сезирането на съда ответникът се е намирал в забава по отношение на възникнало вече задължение за връщане на даденото по развален договор за продажба на право на строеж и извършване на строителство от 14.07.2022г. Съобразено е, че с последващите, извършени в хода на процеса, плащания ответникът изрично е признал задължението, което обаче няма отношение към преценката за това, че е станало причина за завеждане на делото.

След разглеждане на направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение за исковото производство, което е прието за основателно за сумата над 6 519.37 лв. до 3

9 000 лв., искането на ищеца за присъждане на разноски за обезпечително и исково производство е уважено частично, за 16 671.3 7 лв. Подлежащото на репариране адвокатско възнаграждение за исково производство е намалено под определения от първоинстанционния съд, по приложимите правила на чл.

7, ал. 2, т. 2 и т. 4 вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. на Висш адвокатски съвет, минимален размер о т 8692.50 лв. съобразно цената на исковете.

Редукция е направена въз основа на извод за наличие на основание за това в хипотезата на чл. 9 от Наредбата, която визирала хипотеза на осъществено процесуално представителство, изчерпващо се с изготвяне на книжа, без същинско представителство чрез участие в съдебно заседание и процеса на събиране на доказателства.

С обжалваното определение № 1345/28.09.2022г., постановено по молба в х . № 20639/24.08.2023г. по чл. 248 ГПК, подадена от пълномощника на ищеца, първоинстанционният съд не е намерил основание за изменение на прекратителното определение в частта за разноските.

Определението е неправилно.

Въпросите за предмета на договора за поръчка между страната по съдебен спор и нейния адвокат, за размера на възнаграждението и начина на плащането му, са въпроси на вътрешни отношения между страните по този договор. Затова той може да е само за извършването на определени процесуални действия от страна на адвоката или за пълно процесуално представителство до приключването на производството било пред съответната инстанция, било до окончателното приключване на спора пред всички инстанции. Размерът на адвокатското възнаграждение и начинът на заплащането му също може да бъдат установени било както отделни възнаграждения за действия, което ще се извърши от упълномощения адвокат, било като едно общо такова за всички действия, които ще бъдат извършени. Във втория случай възнаграждението се определя с оглед преценката на страните по договора за поръчка какви процесуални действия ще трябва да се извършат в съдебното производство и евентуалната продължителност на същото. Съгласно чл. 2, ал. 6 от Наредба № 1/2004г. на Висш адвокатски съвет, заплащането на възнаграждението е авансово и платимо към датата на сключване на договора за правна помощ, като то може да бъде разсрочено на няколко вноски, а съгласно чл. 3 от Наредбата 4 възнаграждението не се връща ако се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба или бъде прекратено поради оттегляне или отказ от иска.

От момента на извършването на плащането страната, по отношение на която насрещната страна носи отговорност за съдебно– деловодни разноски, има възможност да претендира заплащане на същите по правилата на чл. 78 ГПК. Ако договорът между страната и нейния довереник е сключен за процесуално представителство до приключване на съдебното производство и е заплатен пълният размер на уговореното възнаграждение, страната, която носи отговорност за разноски, трябва да заплати на насрещната страна пълния размер на заплатеното на адвоката възнаграждение, независимо от това, че не са се сбъднали очакванията за процесуалните действия, които би следвало да е необходимо да се извършат при процес, протекъл във всички фази, без отклонения, и за продължителността на процеса, с оглед на които е определено същото.

Предвид изложеното, при осъществяване на отговорност по чл. 78 ГПК, в случая по аналогия на чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът не може да иска тя да се ограничи само до такова за извършените от адвоката до момента на прекратяването на производството действия, дори и в случай че заплащане на възнаграждение за тези действия е предвидено с нарочна норма в Наредба № 1/2004г. за МРАВ, а съдът не може да присъди на ответника разноски за възнаграждение само за тези действия.

Когато след предявяването на иска, поради нови факти, независещи от поведението на ищеца, предявеното от него право се погаси и респ. прекратяването на делото поради оттегляне или отказ от иска е обусловено от нововъзникнали факти, произтичащи от поведение на насрещната страна– напр. погасяване на задължението чрез последващо предявяването на исковата молба плащане или извънсъдебно прихващане, не може да се изисква от ищеца при подготовката на делото да се съобразява с бъдещи, невъзникнали, несигурни събития. Поради тази причина чл. 78 от ГПК не дава възможност на страната да се освободи от задължението си или от част от него чрез собственото си поведение.

Отговорността на страните за разноски за адвокат може да бъде намалена само по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното от насрещната 5 страна възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Правната и фактическа сложност на делото е различна за всеки конкретен случай и се преценява с оглед на наведените от страните релевантни за спора факти и връзките между тях, възможностите за тяхното доказване, а също така и предвид свързаните с фактите правни твърдения и дейността, която трябва да се извърши за установяване на действителните отношения между страните. От това следва, че правната и фактическа сложност на делото се преценяват с оглед на въведените в спора факти и изложените въз основа на тях правни твърдения, а не с оглед на конкретно извършените от страните процесуални действия.

Последните като правно съдържание са различни от правната и фактическата сложност на делото. Поради това само по себе си обстоятелството, че производството по делото е прекратено поради оттеглянето или отказ от иска не представлява самостоятелно основание за намаляването на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Такова обстоятелство не представлява и фактът, че производството е приключило без спорът да бъде разрешен по същество и не са извършени всички, предвидени от закона, процесуални действия на съда и страните. Ирелевантно досежно преценката на съда за основателност на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е и обстоятелството дали страната е била представлявана от същия адвокат в отделно обезпечително производство, предхождащо исковото производство.