Решение № 358 от 10.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Велико Търново, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно гражданско дело № 20264100500346 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 05.02.2026 година, постановено по гр. дело № 2004 по описа на Великотърновски районен съд за 2025 година, спрямо М. Т. М. е прието за установено, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, гр. София, сумата от 719,77 лв., главница по договор за потребителски кредит № 72868 от 03.03.2022 година, ведно със законна лихва от 02.05.2025 година насетне, сумата от 7,60 лв., договорна лихва за времето от 04.09.2022 година до 04.03.2023 година, както и сумата от 246,76 лв., мораторна лихва за времето от 05.09.2022 година до 02.05.2025 година. За разликата до пълния претендиран размер исковете са отхвърлени. В полза на ищеца са присъдени разноски.

В частта, с която претенциите са уважени, решението е обжалвано от М. Т. М. с искане за отмяната му и постановяване на ново, отхвърлящо исковете с присъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на неправилно приложение на материалния закон и нарушено право на защита.

Ответникът по жалбата – „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, гр. София излага доводи за безпорочност на атакуваното решение.

Съдът като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК приема:

По реда на чл. 422 от ГПК са предявени искове с правно основание чл. 11 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови 1 услуги от разстояние

Ищцовата страна – „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, гр. София – че е цесионер на вземанията по договор за потребителски кредит № 72868 от 03.03.2022 година, сключен между „ЮтеКредит българлия“-ЕООД, гр. София, от една страна, и ответника, от друга, по силата на който последният получил сумата от 1 500 лв. срещу задължение да я върне на дванадесет вноски в срок до 04.03.2023 година и да заплати лихва. По реда на настоящото производство ищецът претендира да се приеме за установено, че ответникът дължи сумата от 719,77 лв., главница, ведно със законна лихва от 02.05.2025 година насетне, сумата от 7,60 лв., договорна лихва за времето от 04.09.2022 година до 04.03.2023 година, както и сумата от 246,76 лв., мораторна лихва за времето от 05.09.2022 година до 02.05.2025 година. Претенидра разноски.

Ответната страна – М. Т. М. - оспорва исковете с възражение да не е подписвал договор. В отношение на евентуалност твърди договорът да е нищожен в частта за договорната и наказателна лихви, за уговорените такси и разноски. Твърди да не е уведомяван за цедиране на вземанията по договора.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установена фактическата обстановка, изложена в мотивите на атакуваното решение и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Доводите на ответника-жалбоподател са неоснователни. Те не държат сметка за реда по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и за предоставяне на сумата по главницата, предвид формалната и консенсуална същност на договора за кредит. С оглед на това тезата на ответника не може да бъде споделена.

Претендираните за нищожни договорни клаузи не са предмет на настоящото производство. Исковете за тях са отхвърлени, а като необжалвано в тази част, решението е влязло в сила. Затова не могат да бъдат взети предвид при решаване на спора.

Без правно значение е липсата на извлечение от счетоводните записвания на ищеца. Решаващото за казуса е, че ответникът е получил исковата сума и че не е доказал плащането й или погасяването на вземането по друг погасителен способ. Същото се отнася и за останалите вземания – договорна и мораторна лихви, предвид акцесорната им същност спрямо вземането за главница по договора за кредит.

Ищецът е упълномощен от цедента по прехвърлените вземания да уведоми длъжника за станалата цесия – с предявяване на исковата молба това уведомяване е извършено като периферна, материалноправна последица от предявяване на исковете – аргумент от чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доводът, че ответникът не е уведомяван за цесията не може да бъде признат за основателен.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

2

Потвърждава по реда на чл. 271 от ГПК решението 05.02.2026 година, постановено по гр. дело № 2004 по описа на Великотърновски районен съд за 2025 година.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3