Решение № 111 от 01.06.2023, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Троян, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20224340100888 по описа за 2022 година

В Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба, предявена от А. М. Г., ЕГН ********** от ***, против „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** , представлявано от С.А.Г. Управител, с която са предявени няколко обективно съединени иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3, във вр.чл.225 ал.І КТ,чл.221 ал.1 и ал.4 т.2, чл.272 КТ, с което се иска: Да бъде признато *то на ищеца занезаконно и да бъде отменена Заповед № ***/17.10.22г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „*“;Да бъде възстановен на предишната му работа;

Да бъде задължен ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца; Да нанесе поправка на основанието за * в трудовата му книжка и в други документи; Да му изплати удържаната сума от 330 (триста и тридесет) лева за изкаран курс за придобиване на правоспособност за работа с електро и мотокари в предприятието, заедно със законната лихва; Да бъде задължен ответника да изчисли пропорционално на времето, което е останал без работник, дължимото обезщетение по реда на чл. 221, ал. 2 и да му изплати разликата, заедно със законната лихва.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор №***г. е заемала длъжността „***“ в „***“ ЕООД ***. С Допълнително споразумение № ***г. бил преназначен на длъжност „***“, считано от 01.05.2021г. Излага, че със Заповед №*** от ***т. бил освободен от заеманата длъжност, по реда на чл.330ал.2, т.6 КТ, като му било наложена дисциплинарно наказание „***“ на основание чл.190 ал.1, т.3 и т.7 от КТ, вр. чл. 187 т.8 и т.10 от КТ. Сочи, че с прекратяване на трудовото му правоотношение му е било удържано последното месечно брутно възнаграждение и сумата от 330.00 лева за завършен курс за придобиване на правоспособност за управление на електро 1 и мотокари в предприятието.

Ищецът,твърди,че наложеното наказание е прекалено и не отразява обективно всички факти и обстоятелства около ситуацията, довела до налагане на дисциплинарно наказание „*". Счита, че действията му са преекспонирани, преувеличени и неправдиво предадени, което довело до налагане на прекалено тежко, според него, дисциплинарно наказание. Намира, че не са събрани и обсъдени от ръководството на предприятието всички факти и обстоятелства, довели до двата свързани инцидента, при които той също е потърпевш, като заявява, че подробни мотиви ще изложи пред съда.

Оспорва като незаконосъобразно удържана сумата от 330.00 лева за заплащане на курс за придобиване на правоспособност по управление на електро и мотокари. Твърди, че не е записал доброволно, а по необходимост курсът тъй като бил същият бил необходим за работата му. Твърди, че няма сключен договор и/или направена уговорка с предприятието, при напускане да заплати стойността на курса, като излага, че ако е бил наясно с това обстоятелство е нямало да се съгласи.

Отделно намира, че удържаното

/1-едно/брутно трудово възнаграждение при прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя е в нарушение на чл. 221, ал. 4, т. 2, предложение първо, тъй като след неговото *, на същата работа са назначени други двама работници, да изпълняват неговите задължения, като уточнява, че тези лица са назначени преди 17.11.2022 г, поради което счита, че работодателят е бил длъжен да изчисли пропорционално обезщетението, което е следвало да му бъде удържано.

Оспорва представителната власт на

Изпълнителния директор С.Д., при подписване на Заповед № ***/*** г.от името на работодателя „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ,представлявано от С.А.Г. - Управител.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, представлява се от упълномощен защитник – адв. М. Д. от АК-Ловеч.

Адвокат Д. поддържа заявените искови претенции, като в проведеното на 04.05.2023г. открито с.з., прави уточнение на заявените претенции както моли да бъдат възстановени следните суми: удържаната по чл. 221 от КТ сума в размер на 771.30 лева; сумата 330.00 лева - удържана такса за курс за работа с мотокари, който е изкарало лицето и сумата от 3266.47 лева за иска по чл.

225, ал. 1 от КТ за времето от 4 месеца и 13 дена. Счита, че с оглед представените по делото доказателства, обезщетението по чл.221 ал.2 от КТ не следва да се изчислява пропорционално на времето, през което работника е останал без работа.

Ответникът „***" ЕООД, представлявано от управителя С.А.Г., чрез пълномощника си адв.Х. В. от ЛАК,в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК оспорва твърденията на ищеца, че наложеното му наказание е прекалено, че не отразява обективно всички факти и обстоятелства около 2 ситуацията, че действията му са преекспонирани, предадени неправдиво и с преувеличение, че не били събрани и обсъдени от ръководството всички факти и обстоятелства, довели до инцидентите. Сочи, че извършените от ищеца действия - агресивно поведение срещу работници, предизвикване на скандали, нанасяне на побой са установени по безспорен начин с докладни записки от служители на предприятието, чрез подаване на сигнали до ръководството, обективирани в докладни записки от 05.09.2022г. и ***г.

Твърди се, че при извършения побой се е наложила намесата на полицията, като обстоятелствата са материализирани в преписка Рег.№***/05.09.2022г. по описа на РУ- Полиция гр. Троян.Излага, че извършените от ищеца деяния представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина, като счита, че същите могат да се квалифицират и като непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и личността, извършени на публично място в присъствието на други лица.

По отношение на възражението за липсата на представителна власт на Изпълнителния директор С.Д. сочи, че считано от 2007г., без прекъсване и до момента С.Д. действа в качеството си на търговски пълномощник, съобразно разпоредбата на чл.26 ал.1 от Търговския закон, извършвайки всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца, като твърди, че упълномощаването е извършено писмено, с нотариално заверен подпис, като изрично, с настоящия отговор потвърждава всички извършени действия от С.Д. по възникването и прекратяването на всички трудови правоотношения в „***" ЕООД.

По отношение на твърдението в исковата молба, за недължимост на удържаната сума 330 лева, заплатена от работодателя за придобиване на квалификация за работа с електрокари и мотокари в предприятията твърди, че същата представлява имуществена претенция, която е преклудирана съобразно разпоредбите на чл.210 ал.З и 4 във връзка с чл.272 ал.1 т.6 от КТ.

По отношение на претендираното пропорционално изчисляване на обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ, съобразно ал.4 т.2 от същия член, с твърдението, че на същата работа били назначени двама други работници, които изпълнявали неговите задължения преди 17.11.2022г., намира същото за неоснователно, като излага, че на процесната длъжност е назначен само един работник, като заповедта и трудовия договор за назначението му са с дата 16.11.2022г. и той е започнал работа на 17.11.2022г., т.е. един месец след *то на ищеца.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е по делото, че между страните е съществувало трудовоправоотношение, възникнало по силата на трудов договор №***г., 3 като ищецът е заемал длъжността „***“ в „***“ ЕООД ***.

Безспорно е, че с Допълнително споразумение № ***г. бил преназначен на длъжност „***“, считано от 01.05.2021г. Тези обстоятелства, освен че са безспорни, се установяват и отпредставените като писмени доказателства Трудов договор №***г. и Допълнително споразумение № ***г.

Не е спорно между страните, а и се установява от представената по делотоЗаповед №***/***г. , че на ищеца, на основание чл.190 ал.1, т.3 и 7 от КТ, във вр.чл.187 т.8 и 10 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание „*“, поради което и на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ му е прекратено трудовото правоотношение.

Заповедта е връчена на ищеца на ***г., което обстоятелство еудостоверено с подписа му.

По делото е приложено копие от трудовото досие – л.44 – 109 включително, съдържащо и искане за даване на писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ , връчено на ищеца лично на ***г., в което е посочил писмено, че не желае да дава обяснения, което обстоятелство е установено от двама свидетели.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелина ответното дружество.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правниизводи:

Предявените искове са с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. и т.3 вр. чл. 225 КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание "*", възстановяване на заеманата до *то длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно *, по чл.221 ал.1 и ал.4 т.2, чл.272 КТ.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е прекратено с атакуваната заповед.

В тежест на ответника е да докаже, че са спазени формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата /наличие на дисциплинарна власт у субекта,наложил наказанието, спазване на предвидените срокове, изискване на обяснения/, както и че ищецът е имал конкретни задължения при изпълнение на трудовите му функции, които е нарушил, респ. наложеното за тях наказание се явява съответно.

По делото е безспорно, а и се установи от представените писмени доказателства,че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността„***“ в „***“ ЕООД *** по силата на трудов договор №***г. , преназначен на длъжност „***“, считано от 01.05.2021г., по силата на допълнително споразумение № ***г.

Установи се, че процесното трудово правоотношение е прекратено със заповед №***/***г., с която на ищеца, на основание чл.190 ал.1, т.3 и 7 от КТ, 4 във вр.чл.187 т.8 и 10 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание „*“, за конкретно посочено нарушение на трудовата дисциплина.

При налагането на дисциплинарно наказание работодателят следва да проведе дисциплинарно производство, състоящо се от няколко етапа: установяване факта на извършване нарушение на трудовата дисциплина, определяне вида на дисциплинарното наказание и издаване на заповед за налагането му, съответно връчване на тази заповед на лицето, извършило нарушението.

Разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ предвижда, че трудовият договор сепрекратява от работодателя без предизвестие, когато работникът или служителят бъдедисциплинарно уволнен. Тълкуването на посочената норма води до извода, ченаложеното дисциплинарно наказание * има като своя последицапрекратяване на трудовия договор, в този смисъл дисциплинарното * е едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на трудовотоправоотношение, настъпването на който факт се констатира със заповед по чл. 330, ал.2, т. 6 КТ, като в случая предмет на заявеното с исковата молба оспорване е законосъобразността на *, извършено с оспорените заповеди.

Твърденията за незаконност на *то, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с допуснати нарушения на формалните изисквания на закона в процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, с неизвършване на визираните в заповедта дисциплинарни нарушения и с несъответствие между нарушенията и наказанието.

Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на *, вкл. при спазване формалните изисквания за налагане на дисциплинарното наказание, носи ответникът по делото. Законосъобразността наедностранното прекратяване на трудовото правоотношение се обуславя отпроявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След установяването факта на нарушението натрудовата дисциплина, нарушителят, времето и мястото на извършване напротивоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен дасубсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентиранав чл. 195 КТ във връзка с чл. 190, чл. 186 и 187 КТ, вследствие на което може даупражни своето потестативно субективно право да уволни дисциплинарно виновнияслужител.

Разпечатката съдържа 40 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2481ef26-9d3b-40c5-b168-50a68dba72f9