Решение № 620 от 13.02.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 7598/2022
- Вид
- Решение № 620
- Подписан
- 13.02.2023
- В сила
- 15.01.2024
- Състав
- Катя Рудева Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 12, ал.2 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 620 гр. Пловдив, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330107598 по описа за 2022 година
Производството е във втора фаза на делбата.
С Решение № 931/19.03.2018 г., постановено по гр. д. № 13036/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив, е допусната делба между Б. П. Г., ЕГН:
**********, и Д. П. Г., ЕГН: **********, на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в гр. **, ул. **, при квоти от по 1/2 ид. част за всеки един от съделителите.
С протоколно определение от 13.11.2018 г., постановено по гр. д. № 13036/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив, е приета за съвместно разглеждане в настоящото претенцията на ответника Д. Г. срещу ищца Б. Г. за заплащане на сумата в размер на 2541,25 лева, представляваща увеличена стойност на наследството, вследствие на извършени от ответника подобрения за периода март 2012 г. - април 2012 г.
С Решение № 261895/07.07.2021 г., постановено по гр. д. № 13036/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата в размер на 2400, 90 лева, представляваща увеличената стойност на допуснатия до съдебна делба недвижим имот, вследствие на извършени ремонтни дейности в периода март 2012 г. - април 2012 г., като претенцията е 1 отхвърлена за разликата над посочения размер до пълния претендиран от 2541,25 лева.
Недоволен от така постановеното решение в тази част е останал ищецът Б. Г., който е депозирал въззивна жалба, въз основа на която е образувано в. гр. д. № 3033/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. С Решение № 303/09.03.2022 г., постановено по посоченото в. гр. д., първоинстанционното решение е обезсилено изцяло в частта по отношение на претенциите по сметки на ответника Д. Г. - както в частта, с която е уважена претенцията, така и в тази, с която е отхвърлена, като делото е върнато на Районен съд Пловдив за разглеждане по предявената претенция.
Въз основа на изложеното е образувано настоящото гр. д. № 7598/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив.
С молба от 13.10.2022 г., находяща се на л. 27 от делото, от страна на ищеца се твърди конкретизиране на претенцията по чл. 12, ал.2 ЗН, като отново се описват извършени СМР и се посочва тяхната стойност в размер на 2721, 25 лева, както и че се претендира сума, съразмерно на притежаваната квота в съсобствеността. При съпоставка на заявеното като посочено в молбата, представена в първото по делото съдебно заседание във втора фаза на делбата, проведено на 13.11.2018 г., съдът констатира разминавания - както досежно извършените СМР, така и досежно претендираната стойност.
Предвид обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 346 ГПК е предвиден преклузивен срок за предявяване на претенциите по сметки, а именно: първо съдебно заседание, втора фаза на делбата, съдът намира, че с представената в настоящото производство на 13.10.2022 г. не се конкретизират претенциите по сметки, а се добавят нови, извън посочения преклузивен срок. Посоченото се явява недопустимо, поради което съдът приема, че е валидно сезиран с претецния за заплащане на увеличена стойност на наследството, вследствие на извършени подобрения, които са обективирани в молбата, депозираната на 13.11.2018 г. Предвид изложеното и намира, че размерът на претенцията, с които същият е сезиран е сумата в размер на 2541,25 лева, която представлява половината съразмерно на притежаваната квота в съсобствеността от ищеца от общо посочената сума в молбата 5082,50 лева.
Районен съд Пловдив, V I I гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от 2 фактическа страна следното:
В хода на съдебното дирене е изготвена и приета СТЕ с оглед определяне на стойността на извършените подобрения /л. 109 - 112/, от която се установява, че стойността на извършените подобрения към годината на извършването възлиза на сумата в размер на 2555, 58 лева, към 2019 г. - на сумата в размер на 2428,74 лева, а увеличената стойност на имота, вследствие на извършените подобрения - на 2400,90 лева. В табличен вид вещото лице е посочило досежно всяко едно от твърдените за извършени подобрения каква е стойността към момента на извършване и каква е увеличената стойност към датата на изготвяне на заключението.
По делото са разпитани трима свидетели - П. П., Е. С. и Р.М.
Свидетелката П. си спомня за имот, собственост на Л., който се намира в гр. **, ул. **. От 1971 г. семейството на свидетелката и това на наследодателката били близки, като живеели в съседни блокове. Когато последната се разболяла, първоначално грижите за нея се извършвали от ответника, впоследствие от неговата съпруга и от свидетелката. По това време ответникът започнал да извършва ремонт в апартамента, като сменил плочките, сменил дограмите и външната врата на входа на жилището. След това сменил плочките на терасата и вратата и прозореца към терасата.
Ответникът подменил плочките на банята и поставил мивка в тоалетна.
Същият закупил и душ кабина. В стаята на Л. била сменена дограмата и бил поставен климатик. В хола била сменена дограмата в южната част и била направено изолация на вътрешната стая. Външната врата била сменена през 2011 г., а останалите дейности били извършени през 2012 г. Плочките били поставяни лично от ответника, а дограмата била подменена от майстор.
Наследодателката не предоставяла парични средства за заплащане на посочените подобрения, те били извършени от ответника. Ищецът не участвал в извършването на посочените дейности. Когато същият започнал да живее в апартамента, ремонтните дейности били извършени. Л. споделяла на свидетелката, че ремонтни дейности са финансирани от ответника.
Свидетелката С., ** на ищеца и ** на ответника, си спомня за процесния недвижим имот. Посочва, че е живяла в него, когато е била ученичка и нейните ** се грижили за нея. Свидетелката си спомня, че нейният ** /ответникът/ е извършил ремонт в апартамента. Той се грижил за 3
** на свидетелката, поради което решил да направи ремонт в апартамента.
Ремонтните дейности били извършвани през 2012 г. Била направена вътрешна изолация на спалня в апартамента, били изкъртени старите плочки в банята и били поставени нови, като бил направени окачен таван. В тоалетната били поставени нови плочки и моноблок. Ответникът сменил дограмата в стаята, в която живеели неговите **, както и тази в банята. Дейностите, които извършвал ответника били финансирани с изтеглен от същия заем.
Свидетелят М. посочва, че подписът на документите, находящи се на л.
133 и л. 134 е негов. Спомня си, че описаните в касовата бележка и протокола дейности са извършени.
По делото е представена вносна бележка от 15.03.2012 г. /л. 133/ и протокол за извършени СМР /л. 134/, от които се установява, че за извършени СМР - ПВЦ дограма, теракот - фаянс, таван и гипсокартон, ответникът е заплатил сумата в размер на 2541,25 лева. С оглед осчетоводяването на посочените документи, по делото е изготвена ССчЕ /л. 166 - 167/. От заключението на същото се установява, че вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на дружеството “Рамиус” ЕООД, доколкото не е установено актуално седалище и адрес на управление и телефонен номер. С оглед установяване автентичността на посочените документи, по делото е изготвена СГЕ /л.221 - л. 223/. От заключението на вещото лице се установява, че тектът в протокол/акт обр. 19 е изписан от ответника, с изключение на текста “Р. И. М.”.
От писмо от ТП на НОИ Пловдив от 10.05.2019 г. /л. 135/, се установява, че за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2012 г. вкл. Л. Б. Г. няма отпуснати парични обезщетения по реда на НИИПОПДОС и по НОИПОБ.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Предявената претенция на ответника Д. Г. срещу ищеца Б. Г. се основава на нормата на чл. 12, ал.1 ЗН. Тази разпоредба дава възможност в делбеното производство да се разглеждат и претенции, възникнали преди откриване на наследството, които са във връзка с общността - предмет на делбата.
За основателността на предявената претенция ответникът Д. Г. следва 4 да установи при условията на пълни главно доказване следните юридически факти, явяващи се материлноправни предпоставки за уважаване на същата, а именно: 1. същият да има качество на наследник; 2. да е спомогнал за увеличаване на наследството чрез извършване на конкретни действия поставяне на теракот на пода и облицовка на стените с фаянс в банята и тоалетната, поставяне на окачен таван на банята, поставяне на прозоръчна дограма в кухнята и двете спални помещения и врата в банята, поставяне на комарници в спалните помещения и поставяне на гипсо-картон на тавана в южната спалня, всички посочени, извършени в допуснатия до съдебна делба недвижим имот, 3. тези действия да са извършени приживе на наследодателя без правно основание.
В настоящия случай, от постановеното в първа фаза на делбеното производство решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и досежно юридическия факт, въз основа на който е възникнало правото на собственост, се установява, че съсобствеността между страните е възникнала изцяло въз основа на наследяване от наследодателката Л. Б. Г., починала на ** г. С оглед изложеното се установи първата от трите необходими предпоставки за уважаване на претенцията.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните в хода на настоящото производство гласни доказателства се установиха всички обективирани в молбата, депозираната на 13.11.2018 г., СМР. Така несъмнено от показанията на свидетелката П. се установи, че през 2011 г. – 2012 г. ответникът е сменил плочките, сменил дограмите и външната врата на входа на жилището. След това сменил плочките на терасата и вратата и прозореца към терасата. Ответникът подменил плочките на банята и поставил мивка в тоалетна. Същият закупил и душ кабина. В стаята на наследодателката била сменена дограмата и бил поставен климатик. В хола била сменена дограмата в южната част и била направено изолация на вътрешната стая. Посоченото се потвърждава и от показанията на свидетелката С., според която през 2012 г. ответникът извършвал ремонтни дейности в процесния апартамент, като била направена вътрешна изолация на спалня в апартамента, били изкъртени старите плочки в банята и били поставени нови, като бил направени окачен таван. В тоалетната били поставени нови плочки и моноблок. Ответникът сменил дограмата в стаята, в която живеели неговите родители, както и тази в банята. Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите са 5 преки, непосредствени и съответстват на събрания по делото доказателствен материал. В тази насока следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав достигна до извод за извършените ремонтни дейности от ответника на база на събраните гласни доказателства, не и на вносна бележка от 15.03.2012 г. и протокол за извършени СМР, доколкото посочените документи съставляват частни свидетелстващи документи, без достоверна дата по смисъла на чл. 180 ГПК, и се явяват непротивопоставими на ищеца. С оглед изложеното неотносими се явяват изготвените по отношение на същите експертизи и показанията на свидетеля М.
В тази връзка следва да се отбележи, че не се споделят възраженията на ищеца, обективирани в представените писмени бележки, че не се установява периода на извършване на подобренията и дали същите са финансирани именно от ответника. Както бе коментирано, както периода, така и финансирането на ремонтни дейности се установява от показанията на свидетелите Пунова и С.. Показанията и на двете свидетелки се явяват последователни досежни посочените двата факта, оспорени от ищеца.
Последният не ангажира каквито и да е било доказателствени искания за оборване на показанията на свидетелите, поради което и съдът не намира основание за съмнение по отношение на същите.
Несъмнено се установи и последната необходима предпоставка за уважаване на исковата претенция, а именно, че извършените ремонтни дейности са приживе на наследодателката Л. Б., доколкото от приетото по делото Удостоверение за наследници изх. № ** г. на Община **, се установява, че същата е починала на 25.05.2015 г., а извършените СМР се установи, че са извършени 2011 г. – 2012 г.