Решение № 344 от 26.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Пловдив, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20265330201259 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506129892, с който на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата на „КранСтрой -7“ ЕООД, ЕИК 200487421, е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1278,23 евро / 2 500 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

С жалбата и в съдебно заседание се поддържат съображения за неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш. Моли се същият да бъде отменен. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли процесният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакувания електронен фиш, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

1

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 09.02.2023 г. в 14,33 ч. в Община Марица, на път, включен в обхвата на платената пътна мрежа - Републикански път, 64 км 45+850, с посока нарастващ километър, било установено движение на Специален автомобил Круп КМК 2025, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 24000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0, без ремарке, за което изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено с устройство № 10681, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път 64 км. 45+850.

Установено било, че като собственик на ППС, бил регистриран жалбоподателят „КранСтрой -7“ ЕООД.

Срещу дружеството бил съставен процесният ЕФ, като същото било санкционирано на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с налагане на административно наказание имуществена санкция в размер на 1278,23 евро/ 2500.00 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на представените по делото писмени доказателства.

Представените от пълномощника на жалбоподателя писмени доказателства не оборват приетите от администрацията и от съда факти.

От приложената справка от електронната система за събиране на пътни такси се установява, че процесното пътно превозно средство е собственост на дружеството - жалбоподател, с технически допустима максимална маса 24000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0, без ремарке.

От доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложените към него статични изображения във вид на снимков материал се изяснява, че пътно превозно средство - Специален автомобил Круп КМК 2025, с рег. № ***, на 09.02.2023 г., в 14,33 часа, е преминало през км. 45+850 по път 64 с посока - наластващ километър, като движението на същото ППС е било заснето от контролно устройство с идентификатор № 10681, намиращо се на същото място.

Докладът и статичните изображения на основание чл. 167а, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

На следващо място, доколкото в доклада било отразено нарушение, а именно, че преминалото ППС нямало заплатена нито валидна маршрутна карта, нито валидна тол декларация за преминаването, била извършена проверка в електронната система, от която проверка, инкорпорпирана в 2

Становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“, се установило, че за датата и часа на нарушението няма поучена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението. Дължимата сума за сегмента е 0,36 лева. На основание чл.

189е, ал. 8 от ЗДвП /в приложимата към датата на деянието редакция/, отразените в справката от електронната система данни се считат за доказателства за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси, като на основание чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП справката има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място, към момента на извършване на вмененото административно нарушение, не е следвало дружеството да бъде санкционирано чрез издаването на електронен фиш поради различна редакция на чл. 189ж от ЗДвП. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 39, ал. 4 ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител могат да се издават електронни фишове, но само когато това е предвидено в закон. В процесния случай това е нормата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Към датата на нарушението обаче (09.02.2023 г.) редакцията на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП е препращала само и единствено към чл.

179, ал. 3, но не и ал. 3б ЗДвП. Т.е. в тази норма не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава електронен фиш. Всяко друго тълкуване на закона би довело до недопустимо разширително тълкуване при ангажиране на административно наказателната отговорност, което твърдение се потвърждава и от ТР №1 от 26.02.2014 г. на ВАС. В този смисъл е и практиката на съдилищата в страната - Решение № 5561 от 17.05.2024г. на АС-София-град, постановено по КНАХД № 2845/2024 г.; Решение № 687 от 19.10.2022 г. на АС - Хасково по КАНД № 758/2022 г.; Решение № 303 от 10.01.2025 г. на АС-Пловдив по КАНД №2403/2024 г.

Следва да се посочи и че е налице противоречие на процесния електронен фиш с общностното право и по - специално принципа на пропорционалност и нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г. (Директива 1999/62/ЕО). Последните се явяват още едно основание, на което процесният електронен фиш да бъде отменен. В настоящия случай правото на 3

Европейския съюз следва да се приложи тъй като то се ползва с примат над националното право в случаите, когато има противоречие между двете.

Приматът на правото на ЕС пред националните правни системи е многократно обсъждан и установен в практиката на СЕС [така решение по делата: Internationale Handelsgesellschaft mbH срещу Einfuhr- und Vorratsstelle fur Getreide und Futtermittel (дело 11/70); Amministrazione delle Finanze dello Stato срещу Simmenthal SpA (дело 106/77); Marleasing SA срещу La Comercial Internacional de Alimentacion SA (дело C-106/89)]. Важно е да се отбележи, че този принцип на върховенство на съюзното право не води до автоматично обезсилване на националните правни норми, които му противоречат.

Последицата, която произтича от него е отказ на държавните органи на държавата-членка да приложат нормите на тяхното законодателство, които противорачт на правото на ЕС.

Самият принцип на пропорционалност е определен в член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Съгласно този принцип мерките на държавна репресия трябва да са подходящи за постигане на желаната цел; трябва да са необходими за постигане на желаната цел и не трябва да налагат на лицето тежест, която е прекомерна по отношение на целта, която се очаква да бъде постигната. По-нататък чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО установява задължение за държавите-членки да упражнят съответен контрол и да създадат система от наказания, които са ефективни, съразмерни и възпиращи.

Още повече обсъжданата Директива се въвежда в националното ни право с §16 от ПЗР на Закона за пътищата.

Във връзка с разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО Съдът на Европейския съюз се е произнесъл в свое решение по преюдициално запитване на Административен съд - Хасково (Решение на Съда на ЕС от 21.11.2024 г., 6-ти състав, по дело С-61/23). В диспозитива на решението СЕС достига до извода, че „посоченото в него (чл. 9а) изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително, когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на

„компенсаторна такса ” с фиксиран размер “.

Поради гореизложените причини, настоящият съдебен състав намира за правилно следното - санкционна разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б ЗДвП предвижда налагането на имуществена санкция в абсолютно определен размер от 2500 лева – 1278,23 евро, което обстоятелство противоречи на принципа за пропорционалност, установен в общностното право, и е достатъчно основание процесният електронен фиш да бъде отменен. В този смисъл са и Решение № 4418 от 20.12.2024 г. на АС-Плевен по КАНД №1002/2023 г.; Решение № 24786 от 25.11.2024 г. на АС-София-град по КАнД № 5663/2024 г.

4

С оглед на изложеното, електронният фиш се явява незаконосъобразен, поради което същият следва да бъде отменен, като безпредметно се остава обсъждането на останалите възражения на жалбоподателя.

В съответствие с целите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и регламентирания в него принцип з а автоматично превалутиране на суми от левове в евро, то и размера на всички суми в настоящото съдебно решение, представляващо правен инструмент по смисъла на цитирания закон следва да бъдат посочени в тяхната еврова стойност.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300,00 евро адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Уговореният и заплатен размер е справедлив и обоснован с оглед фактическата и правна сложност на делото, като същият незначително надхвърля минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал. 2, т.

2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес над 2000 лева, поради което и следва да се присъди изцяло.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506129892, с който на основание чл.