Решение № 212 от 27.10.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 969/2022
- Вид
- Решение № 212
- Подписан
- 27.10.2022
- В сила
- 27.10.2022
- Състав
- Уляна Куманова Савакова, Станчо Радев Савов, Румяна Петрова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.213 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 213, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 244, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.5, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.250, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.25 ал.1 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.46, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 212 гр. Варна, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Уляна К. Савакова
Членове:
Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова при участието на секретаря Николета Н. Николова като разгледа докладваното от Уляна К. Савакова Въззивно частно наказателно дело № 20223100600969 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по частна жалба на адв.Д. Костова, като процесуален представител на частния тъжител Д. И. Д. срещу Разпореждане от 01.08.2022 година, постановено по НЧХД №257/2022 година по описа на ВРС, с което на основание чл.250, ал.1, т.1 от НПК вр. с чл.24, ал.5, т.2 от НПК е прекратено наказателното производство по посоченото дело, тъй като тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК .
Във въззивната жалба се оспорва разпореждането за прекратяване на наказателното производство и се твърди, че същото е незаконосъобразно, като излага подробни доводи в тази насока. Прави искане да бъде отменено разпореждане с №660/01.08.2022г. по НЧХД №257/2022 по описа на РС-Провадия.
Във въззивното производство е постъпило и становище от И. И. И., с което се иска да бъде оставено без уважение частната жалба срещу процесното Разпореждане постановено по НЧХД № 257 от 2022 по описа на Районен съд-Провадия. Заема становище за правилност на определението ВРС и неоснователност на така подадената частна жалба.
В съдебно заседание проведено на 13.10.2022г. пред въззивна инстатнция, жалбоподателя и частен тъжител Д. Д. не се явява, представлява се от адв. Д. Костова, която заявява, че поддържа въззивната жалба и не сочи нови доказателства. Доразвива тезата относно незаконосъобразността на атакуваното разпореждане.
Прокурор от Варненска окръжна прокуратура, в лицето на прокурор В. Д., не сочи 1 нови доказателства.
Въззивният съд, като взе предвид становищата на страните и след проверка на съдебния акт намери следното :
Провадийски районен съд с разпореждане по НЧХД № 257/2022 година постановено в съдебно заседание на 01.08.202 година е прекратил наказателното производство по НЧХД № 257//2022год. по описа на ПРС по основанията в чл.250, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.5, т.2 от НПК.
За да стигне до посочения извод съдът е обсъдил следното :
Д. И. Д. е подал жалба до РП-ТО-Провадия няколко дни след датата на извършване на неправомерно деяние срещу него. В деловодството на РС-Провадия на 05.07.2022г. е постъпила тъжба от Д. Д. срещу И. И. за извършено престъпление на осн. чл.130, ал.1 от НК. Прокурор от същата прокуратура е постановил на 29.12.2022 г. отказ да се образува досъдебно производство след като е приел, че в преписката не се съдържат данни за престъпление от общ характер, а такова от частен характер по чл. 130, ал.1 от НК. Състава на първоинстанционния съд е приел, че срока за депозиране на частната тъжба е бил найкъсно до 26.03.2022 г., тъй като Д. Д. е бил узнал за твърдяното от него престъпление още на 26.09.2021 г.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че срокът по чл. 81, ал.3 от НПК е преклузивен.
Началото на този срок се свързва от законодателя на първо място с момента на узнаването за извършеното престъпление. Хипотеза по чл.81, ал.3 от НПК, свързва началния момент на 6-месечния срок с деня на получаване на съобщение от пострадалия за спиране на наказателното производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия /изм. Д.В.Бр.7 / 2019година НПК .
След като прокурорът е приел, че престъплението не е от общ характер, с посоченото постановление, е отказал да образува наказателно производство с мотивите, че преписката не съдържа данни за извършено престъпление от общ характер и по случая изобщо не е било образувано наказателно производство.
Постановлението за отказ да се образува наказателно производство е акт на прокурора по смисъла на чл. 213, ал. 1 от НПК, а не - за спиране на вече образувано досъдебно производство на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 НПК, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.
В случая за постановлението на прокурора от 29.12.2021 г., с което е отказано образуването на наказателно производство, няма доказателства кога е било съобщено на 2 частния тъжител, респ. дали е обжалвано от него. С оглед на това, че прокурорските актове произнесени по реда на чл.213 от НПК не влизат в сила, т.к. подлежат на инстанционен контрол по реда на чл.213, ал.1 от НПК и служебен контрол по реда на чл.46, ал.4 от НПК без ограничение във времето, не би могло да се приеме, че произнасянето на РП-Провадия санира 6 месечния срок.
Следователно, да се приеме, че срокът по чл.81, ал.3 от НПК започва да тече от произнасянето на прокурора с отказ да образува ДП, означава по този начин да бъде отворен пътя за заобикаляне на закона и недопустимо саниране на предвидените в него преклузивни срокове. По този начин би била застрашена и правната сигурност, като гражданите биха били поставени под угрозата да бъдат предавани на съд без никакво ограничение във времето.
Срокът по чл.81, ал.3 от НПК е предвиден имено в интерес на правната сигурност.
Затова и законодателят го е обвързал с узнаването за извършване на деянието, респективно със съобщаването на пострадалия за спиране на наказателното производство на основание, на осн. чл.25 ал.1 т.6 от НПК
В конкретния случай е без значение кога Д. е получил постановлението от 29.12.2021 г. за отказ да се образува наказателно производство, а от жалбата му е абсолютно ясно, че е узнал за извършване на твърдяното престъпление още на 26.09.2021 г., т.е. в негово присъствие.
Поради това и правилно ВРС-ТО-Провадия е приел, че срокът за депозиране на частната тъжба е бил най-късно до 26.03.2022 г., а депозираната на 05.07.2022 г. частна тъжба вх.№ 3523 е просрочена, поради което и правилно е приел наличието на предпоставките на чл. 250, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК за прекратяване на наказателното производство по настоящото НЧХД № 257/2022 г., тъй като тъжбата не отговаря на изискванията посочени в чл.81 ал.3 и не е подадена в шестмесечния срок по същия.
Предвид изложеното, разпореждането на Районен съд-Провадия законосъобразно и обосновано и следва да се потвърди. е правилно,
Водим от изложеното въззивния съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 660/01.08.2022 за прекратяване на 3 наказателното производство по НЧХД №257/2022 г. по описа на Провадийски районен съд.
На осн. чл.190. ал.1 от НПК държавната такса от 5 лева се присъжда на частния тъжител Д. И. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4