Определение № 56 от 27.03.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56 гр. Бургас, 27.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20232000600051 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.

Постъпила е частна жалба от упълномощения защитник на осъдения П.

Й. Г. против определение №175 от 16.02.2023г. по ЧНД №9/2023г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД №461/2015г. на Сливенския окръжен съд. С жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. В нея са изложени съображения за наличието на кумулативно предвидените в чл.70, ал.1 от НК изисквания за условно предсрочно освобождаване на осъдения. Защитникът твърди, че осъденият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание лишаване от свобода и с поведението си е дал доказателства за своето поправяне. Оспорва противоположния извод, който съдът направил поради формалния си подход при анализ и оценка на събраните доказателства.

Подчертава, че настоящото осъждане на доверителя му на наказание десет години лишаване от свобода е единственото, като никога преди това не е извършвал други престъпления, нито е имал противообществени прояви.

Отбелязва, че осъденият е придобил право на условно предсрочно освобождаване още на 24.07.2020г., но повече от две години не е упражнил това свое право. Изтъква, че въпреки извършеното спрямо съпругата му престъпление и близо осем години престой в затвора, осъденият е запазил изключително добри и топли отношения с децата си, които живеели в чужбина и имат желание да се грижат там за своя баща и да му осигурят специализирана медицинска помощ по повод сърдечното му заболяване.

Смята, че влошеното здравословно състояние на осъдения в съвкупност с 1 неговото примерно поведение в затвора, добронамереност и толерантност към останалите лишени от свобода, мотивация за спазване на режимните изисквания и получени награди, създават основание за допускане на условно предсрочно освобождаване. Обръща внимание, че по време на престоя си в затвора осъденият не е работил по уважителни причини, а понастоящем възрастта му от 68 години и силно влошеното здраве не му позволяват да работи, като предстои да му бъде издадено ТЕЛК решение, с което да му бъде определен процент на нетрудоспособност. Акцентира на ниската оценка на риск, измерена с 22 точки, която сочи, че осъденият не е заплаха за обществото. Категорично се противопоставя на становището на затворническата администрация, възприето и от съда, според което превъзпитателният процес у Г. не е бил завършен в зоните отношение към правонарушението и умения за мислене, като твърди, че при настоящата му възраст от 67 – 68 години уменията му за мислене не биха могли да се подобрят, а що се отнася до отношението му към престъплението, Г. съжалява и се срамува от стореното пред синовете си, тъй като е наранил тяхната майка. Отстоява позицията, че процесът на поправяне и превъзпитание у осъдения е успешно приключил, поради което са налице условията за неговото условно предсрочно освобождаване. По тези съображения моли въззивният съд да отмени първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване и вместо него да постанови друго, с което да допусне условно предсрочно освобождаване от неизтърпения остатък на наказанието лишаване от свобода, наложено на осъдения.

Апелативна прокуратура – Бургас чрез своя представител прокурор Кремена Стефанова е депозирала писмено становище, с което заявява неоснователност на частната жалба. Споделя изразеното в съдебното определение разбиране, че макар и да е налице формалната предпоставка на чл.70, ал.1, т.2 от НК - осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното му наказание лишаване от свобода, то другата изискуема предпоставка на чл.70, ал.1 от НК – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, не е изпълнена. Като се позовава на задължителната съдебна практика, установена с ППлВС №7/1975г., изм. с ППлВС №8/1987г., приема, че констатацията за показано от осъдения добро поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина, като следва да са налице категорични доказателства, че осъденият се е поправил по време на изтърпяване на наказанието. Изразява позиция, че приложените по делото документи установяват, че на този етап от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода осъденото лице П. Г. не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето окончателно поправяне, 2 независимо че изготвената последна оценка на риск от рецидив е в ниски стойности - измерена с 22 точки. Солидаризира се със становището на Началника на Затвора Бургас, който приема липса на осъзнати и устойчиви положителни промени в нагласите и уменията за мислене при осъдения Г..

Намира изразеното от последния съжаление за извършеното за формално и направено само с оглед нуждите на настоящото съдебно производство и с цел постигане на благоприятен изход. Присъединява се към извода на първата инстанция, че фактът на изтърпяно повече от половината от наложеното наказание 10 години лишаване от свобода не е достатъчно, за да мотивира наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване. Заявява, че отсъстват доказателства за трайна и категорична положителна промяна в съзнанието и поведението на осъдения, което сочи на липса на постигнат при него поправителен ефект. Предвид на това, намира за правилно и обосновано заключението, че Г. не следва да бъде условно предсрочно освободен и се налага продължаване на работата с него в условията на затвора за окончателното му превъзпитание. Приемайки, че спрямо лишения от свобода Г. не са постигнати целите по чл.36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание лишаване от свобода, прави извод за отсъствие на втората кумулативно дадена в чл.70, ал.1 от НК предпоставка за допускане на условно предсрочно освобождаване. По тези съображения предлага въззивният съд да потвърди, като законосъобразно и обосновано, първоинстанционното определение, с което е отказано условно предсрочно освобождаване на осъдения.

Настоящата частна жалба е подадена от защитника на осъденото лице, което има право на такава съгласно чл.440, ал.2 от НПК и в предвидения за това преклузивен седмодневен срок по чл.342, ал.1, предл.1 от НПК, поради което тя е допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на лишения от свобода П. Й. Г. за условно предсрочно освобождаване на основание чл.437, ал.2 вр. чл.438 от НПК вр. чл.70, ал.1 от НК.

Проявявайки дължимата процесуална активност, съдът е събрал необходимите относими и достатъчни доказателства, обстойно и задълбочено е анализирал същите, като въз основа на тях обосновано е приел за категорично установена изложената в определението фактическа обстановка, която се споделя и от настоящата инстанция.

Безспорно е установено по делото от фактическа страна следното:

С присъда №3 от 28.01.2016г. по НОХД №461/2015г. на Сливенския окръжен съд, изменена с решение №84 от 22.06.2016г. по ВНОХД №70/2016г. на Бургаския апелативен съд, влязла в сила на 13.07.2016г., осъденият П. Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.115 вр. чл.18, 3 ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет години при първоначален строг режим.

Осъденият Г. изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас, като за първи път попада в затвор. За начало на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е приет денят 24.07.2015г., на която дата осъденият фактически е бил задържан под стража.

Към 16.02.2023г. осъденият е изтърпял фактически 7 години, 6 месеца и 22 дни, като от работа няма приспаднато време, тъй като не е полагал труд в затвора. Към посочената дата остатъкът от наказанието е 2 години, 5 месеца и 8 дни, а към днешна дата неизтърпеният остатък от същото наказание е 2 години, 3 месеца и 27 дни.

Наличните в затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден правонарушител, първоначален план на присъдата, материалите за препланиране на присъдата, текущите доклади на ИСДВР, доклада за пробационен надзор, доклада на инспектор СДВР, становището на Началника на Затвора – Бургас и експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние, установяват следното:

Осъденият П. Г. е за първи път в затвора. Започнал да изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода при първоначален строг режим, какъвто му е бил определен от съда. От 26.09.2019г. строгият режим на изтърпяване на наказанието е бил заменен с общ режим съгласно заповед №209 от 26.09.2019г. на началника на Затвора Бургас.

По време на престоя си в затвора осъденият Г. е бил двукратно награден, съответно с „писмена похвала“ и „извънредна хранителна пратка“, за проявено сътрудничество при провеждане на социални и възпитателни мероприятия. Два пъти е бил санкциониран с налагане на дисциплинарни наказания за допуснати нарушения на вътрешния ред в пенитенциарното заведение. Със заповед №213 от 30.05.2018г. осъденият е бил наказан за притежание на неразрешена вещ в ЗО „Дебелт“, като му е било наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, чието изпълнение е било отложено за срок от един месец. Със заповед №488 от 23.11.2022г. осъденият е бил наказан за подправяне на документ за собственост на вещи, като му е било наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, чието изпълнение е било отложено за срок от един месец.

В ЗО „Дебелт“ осъденият Г. не е работил и не е изявявал желание да полага доброволен труд. Проявявал пасивност към социалните мероприятия в общежитието.

За отчитане на поправителното въздействие от престоя в затвора на 4 осъдения Г. са били изготвени няколко оценки на риска от рецидив и вреди.

Първоначалната оценка отчела 50 точки, която стойност сочи на средна степен на риск от рецидив. Констатирани проблемни зони със завишени стойности са били отношение към правонарушението, взаимоотношения, междуличностни проблеми, умения за мислене. При следващите атестации стойностите на оценките на риска се променили положително, доколкото претърпели понижение, както следва: 36 точки, 31 точки, 29 точки, 29 точки, 22 точки. Последната оценка на риск от рецидив, датираща от мес. февруари 2022г., отчела ниски стойности в параметрите на 22 точки, сочещи на нисък риск от рецидив и вреди. Положителна промяна била констатирана в зоните отношение към правонарушението, жилищно устройване, междуличностни проблеми, взаимоотношения, умения за мислене. Като проблемни зони, по които било необходимо продължаване на корекционното въздействие, били отношение към правонарушението и умения за мислене. Осъденият Г. все още не приемал изцяло отговорността за извършеното престъпление и не осъзнавал в дълбочина факторите, допринесли за криминалното му поведение. Все още изпитвал затруднения при идентифициране на проблемните ситуации и се налагало затвърждаване на уменията му за разрешаване на проблемите по законосъобразен начин.

Проведеното психологическо изследване на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения Г. констатирало, че той е добронамерен, умерено комуникативен, емоционално овладян, но леко тревожен при споменаване на съпругата му, която е пострадала от престъплението му, демонстрирал самокритичност относно поведението си, имал негативна оценка за криминално поведение и правонарушения, не проявявал криминални нагласи.

Началникът на Затвора Бургас, както и инспекторът СДВР са депозирали отрицателни становища досежно условното предсрочно освобождаване на осъдения Г.. Приемат, че при него се наблюдават известни положителни промени, свързани с отношението към извършеното престъпление, като осъденият в голяма степен поема отговорността за него, но е склонен да оправдава поведението си. Констатират подобрение в уменията на осъдения да разпознава проблемните ситуации, но все още изпитвал трудности при търсенето и намирането на адекватни начини за разрешаването им.