Решение № 5177 от 28.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5177 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241100510085 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 222640/ 8.07.2024 г. ( по регистратурата на СРС ) на ответника Р. Б. Й. чрез пълномощника – адвокат К. Т. от САК срещу Решение № 11687 от 14.06.2024 г. на СРС, II ГО, 72-ри състав по гр.д.№ 44972/2023 г. в уважителната част.

В жалбата има оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон , обусловило извеждането на необосновани изводи за : обвързаността на страните от договор за продажба на топлинна енергия, приложимостта на влезли в сила на 10.07.2016 г. ОУ поради недоказване на публикуването им във вестник „ Монитор“, неизтичането на срока на погасителната давност по член 111,б.“в“ от ЗЗД. В жалбата се оспорва съобразяването на документи, които съдът следвало да изключи от доказателствения материал: договор от 7.10.2002 г. с ТАЕС „Нелбо инженеринг“ и протокол от общо събрание на етажните собственици от 11.09.2002 г. и заключения на съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи, защото са изготвени въз основа на счетоводна документация, с която ответникът не се е запознал.

1

В срока по член 263,ал.1 от ГПК насрещната страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, град София отговаря чрез пълномощника си – юрисконсулт Гергана Иванова , че въззивната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение са разгледани заявените в срока по член 415, ал.1 от ГПК, считан от 17.07.2023 г. с искова молба с вх.№ 225965/ 10.08.2023 г. ( по регистратурата на СРС ) по реда на член 422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Р. Б. Й., като собственик на топлоснабден имот – апартамент № ***, находящ се в сграда по режим на етажна собственост, в град София, община Красно село, ЖК **** и битов клиент - купувач на топлинна енергия за битови нужди, искове с правно основание член 79,ал.1 от ЗЗД във връзка с член 150 от ЗЕ и член 86 от ЗЗД за установяване съществуването на парични вземания от : главница в размер на 6 689,30 лева, съставляваща незаплатена цена на топлинна енергия в периода – месец май 2020 г. – месец април 2022 г. ; лихва за забава в размер на 718,66 лева за периода 15.08.2021 г. – 10.03.2023 г. и главница за цената на услугата дялово разпределение в размер на 70,36 лева – в периода – месец май 2020 г. – месец април 2022 г. , ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението на 11.04.2023 г. – предмет на издадена заповед № 12340 от 28.04.2023 г. по ч.гр.д.№ 1940382023 г. по описа на СРС. Исковете са основани на твърдения, че доставчикът на топлинна енергия е начислявал чрез избраното по реда на член 139б от ЗЕ лице „ НЕЛБО“ месечни вноски, определени по прогнозна консумация на сградата при условията на член 155,ал.1,т.2 от ЗЕ и една изравнителна сметка на база реален отчет на уредите за дялово разпределение; ответницата не е заплатила месечните дължими суми при изтичане на 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – член 33 от ОУ, влезли в сила на 10.07.2016 г. и обезщетение за забава за неплатените в срок задължения по член 32,ал.2 и ал.3 от ОУ .

Ответницата е оспорила исковете като недопустими , евентуално като неоснователни по липса на материалноправна легитимация у нея като клиент на топлинна енергия за битови нужди и изтичане на срока на погасителна давност. Изрично е посочила, че не оспорва исковете по размер като причина да не се назначава съдебно - счетоводна експертиза.

СРС е приел, че съгласно правната уредба на ЗЕ – член 153 от ЗЕ, член 150,ал.1 и ал.2 от ЗЕ, разясненията на т.1 от ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, 2 въззивницата като собственик в исковия период на процесния имот - част от сграда под режим на етажна собственост, присъединена към абонатна станция, е потребител, клиент на топлинна енергия и купувач на топлинна енергия до договор за продажба , сключен с доставчика при Общи условия .

Правоотношението се урежда от одобрените с решение на КЕВР от 27.06.2016 г. ОУ, срещу които ответникът не твърди да е упражнил и не е упражнил право на възражение. Съгласно заключение на СТЕ в сградата е въведена системата за дялово разпределение, възложено на третото лице – помагач „ Нелбо“ с договор от 11.09.2002 г.; разпределението е извършено въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, фактурираните суми за топлинна енергия по прогнозни данни, намалени с 42,50 лева - сумата по изравнителните сметки, се равнява на 6 768,44 лева , повече от претендираните 6 689,30 лева ; първото вземане, за доставена в месец май 2020 г. топлинна енергия по прогнозна консумация , е станало изискуемо на 15.07.2020 г. – член 33,ал.1 и ал.2 от ОУ, заявлението е подадено на 11.04.2023 г. , преди да изтече тригодишният срок на погасителната давност и следователно исковете за вземанията са предявени преди да е изтекла давността ; клиентът не е изпаднал в забава при плащането на помесечно начислените суми преди изтичане на 45 – дневния срок от издаване на общите фактури въз основа на изготвените изравнителни сметки – в случая на 30.06.2021 г. и 30.06.2022 г. и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците за периода 15.08.2021 г. – 10.03.2023 г. , определен по реда на член 161 от ГПК, като равняващ се на 718,66 лева .

Доколкото услугата – дялово разпределение – се извършва възмездно от доставчика или по възлагане на избран от клиентите търговец от последния член 22 и член 36 от ОУ , ответницата е задължена със стойността й от 70,36 лева по счетоводни данни на ищеца – л.35 от делото на СРС.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

В периода месец май 2020 г. – месец април 2022 г. въззивницата е собственик на самостоятелен обект- апартамент в заварена от ЗЕ топлофицирана сграда – етажна собственост – с изградена инсталация към топлопреносната мрежа, съгласно констативен нотариален акт № 14/ 4.08.1986 3 г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ . В това си качество тя е клиент на топлинна енергия за битови нужди – член 153,ал.1 от ЗЕ във връзка с параграф 1,т.2а от ДР на закона и е купувач по възникналото и съществуващо в този период продажбено правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди при публично оповестени общи условия – член 150,ал.1 от ЗЕ и дължи цената на доставената топлинна енергия.

Правоотношението се урежда от общите условия на „Топлофикация София“ от 2016 г., публикувани в представения на л.44 от делото на СРС по делото вестник „Монитор“ ,брой от 11.07.2016 г. Той е централен всекидневник по смисъла на член 150,ал.2 от ЗЕ и твърдението в жалбата за недоказано от ищеца публикуване на одобрените от КЕВР ОУ в един централен всекидневник е невярно. ОУ са в сила съгласно член 150,ал.2,изр.2 от ЗЕ от 11.08.2016 г.

Съгласно заключението на съдебно – техническата експертиза разпределението на топлинната енергия в сградата с процесния апартамент се извършва по реда на член 139 и сл. от ЗЕ – по система за дялово разпределение. Третото лице – помагач „ Нелбо“ е заварен от влязлата в сила в 2007 г. и отменена понастоящем Наредба № 16-334/6.04.2007 г. за топлоснабдяването търговец, извършващ услугата дялово разпределение по сключен с етажните собственици на 7.10.2002 година договор със срок на действие – 5 години. Не е сменен от клиентите в ЕС при спазване на разпоредбите на член 139б и член 140,ал.2 от ЗЕ , каквато възможност е предвидена в правилото на § 6, изречение 2-ро от ПЗР на Наредбата и поради несбъдване на отрицателното условие – нерегистрирането на търговеца по член 139а от ЗЕ в срок до края на август 2007 г. ( дяловото разпределение е възложено от ищеца на „Нелбо“ и в следващ период с договора от 3.06.2020 г.) за етажните собственици не е възникнало задължението по член 139в,ал.4 от ЗЕ да изберат друго лице, регистрирано по член 139а от ЗЕ съгласно правилото на § 6,изречение 3-то от ПЗР на Наредбата. „Нелбо“ е продължило да извършва услугата – дялово разпределение в сградата и в процесния период. Ето защо не компроментира заключението по съдебно-техническата експертиза изготвянето му въз основа на документацията на „ Нелбо“.

Ответницата е имала възможност да постави въпроси във връзка с нея при изслушването на вещото лице в о.с.з. на 21.02.2024 г. Но не е упражнила това 4 право и не е оспорила заключението. Съдебно – счетоводна експертиза СРС не е допуснал по изричното искане на ответницата в отговора на исковата молба :

„ Не оспорваме размера на исковете “ .

При това положение СГС намира, че в лицето на ответницата като битов клиент и купувач по договор за продажба на топлинна енергия в топлоснабдения й имот са възникнали задължения за заплащане на цената на доставената в него в исковия период топлинна енергия , така както са остойностени в заключението на СТЕ - 6 689,30 лева. Първата от месечните вноски , определени по прогнозна консумация на сградата – член 155,ал.1,т.2 от ЗЕ , за потребеното в месец май 2020 г., е изискуема на 15.07.2020 г. , а всички останали – след тази дата или след 45- дневния срок от изтичане на периода, за който се отнасят – член 33,ал.1 във връзка с член 32,ал.1 от ОУ.

Исковете за вземанията от главници са предявени на 11.04.2023 г., когато е подадено заявлението по член 410 от ГПК – член 422,ал.1 от ГПК и следователно нито едно от тях не е погасено по давност . Ответницата е изпаднала в забава от изтичане на 45 дневния срок от издаване на общите фактури – 15.08.2021 г. и 15.08.2022 г. и дължи обезщетение за забава, определено по размер от законната лихва в установения от СРС размер – 718,66 лева, както и цена на услугата дялове разпределение в установения размер от 70,36 лева.

Като е уважил исковете по член 422 от ГПК в посочените размери, СРС е постановил законосъобразен съдебен акт, който въззивната инстанция потвърждава . За защитата от юрисконсулт СГС присъжда на въззиваемото дружество възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК в поискания размер от 100 евро, по – нисък от минимума по член 25,ал.1 от НЗПрП - 102,26 евро ( равностойни на 200 лева ).

Така мотивиран, СГС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11687 от 14.06.2024 г. на СРС, II ГО, 72ри състав по гр.д.№ 44972/2023 г. в уважителната част.

ОСЪЖДА Р. Б. Й. – А. , ЕГН: ********** от град София, община 5

Красно село, ЖК ****, ап.*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046 и седалище град София, ул. „ Ястребец“ № 243Б разноски за въззивното производство в размер на 100 евро на основание член 78,ал.1 от ГПК и член 78,ал.8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО при участието на третото лице – помагач на въззиваемата страна – „ НЕЛБО“ ЕАД, град София.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6