Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 182 от 17.09.2024, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Гражданско дело 371/2022
Вид
Решение № 182
Подписан
17.09.2024
В сила
24.10.2024
Състав
Марина Трифонова Цветкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.47-49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.47-49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.47-49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.557 · Кодекс за застраховането
  • чл.557,ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 558 ал.7 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. С., 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Параскева Хр. Г.а като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20221870100371 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Г.Ф., със седалище и адрес на управление –гр.С.,ул.“Г.И.“ № 2, ет.4 е предявил срещу ответника Г. Н. Г. ,гр.С. ,ул.“Н.К.“ № 12 иск с правно основание чл.288,ал.12 /отм./,вр.чл.45 от ЗЗД/сега чл.559, ал.3, вр.чл.558, ал.7 от КЗ /за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5000 лева като частично предявен от 647 107,77 лева, представляваща изплатеното от Г.Ф. обезщетение по щета № 210020/16.01.2017 год. и щета № 210021/16.01.2017 год.,ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът сочи ,че ответникът Г. Н. Г. на 08.11.2016 год. около 07.00 часа е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № **** АР по общински път /SFO 2579/ /стар № 82025/ към второкласен път № II 82 от републиканската пътна мрежа.На предната лява седалка на автомобила ,да водача седяла пострадалата Л.А., а в задната му част били натоваР. дървени трупи .Ответникът се движел с 50 км./ч. при разрешена скорост от 90 км./ч. в дясната половина на двупосочното платно за движение ,което било с обща ширина 6.60 метра без наличие на хоризонтална и вертикална пътна маркировка ,гладък асфалт,без нарушение на повърхностното покритие.Било около 08.30 часа ,когато водачът достигнал на разстояние 1450 м.от кръстовището между път № II 82 и SFO 2579.На посоченото място пътят образувал лява хоризонтална крива по отношение на посоката на движение от с.Г.О. към второкласен път № II 82 , с надлъжен наклон на спускане 68% в същата посока.В дясно от десния край на асфалтовото покритие имало 1 неоформен пясъчно-каменист банкет,разположен на нивото на асфалтовото покритие, със средна широчина 0,8 метра , а в дясно от банкета –стръмен скат на спускане от към платното за движение ,с растящи в него високи дървета и храсти.Асфалтът бил мокър от падналия дъжд и нямало атмосферни явления ,които да оказват влияние на видимостта .Навлизайки в лявата хоризонтална крива на пътя ,с несъобразена с пътните условия скорост от 50 км. в час ,ответникът предприел действия по намаляване на скоростта, като натиснал педала на спирачката и по този начин блокирал колелата на автомобила .Автомобилът поднесъл в посока към дерето ,намиращо се от дясната страна на пътя ,не успял да преодолее завоя и с предната си част се спуснал в дерето ,където се ударил челно в едно дърво и се установил на мястото ,вследствие на удара на място загинала пътуващата с него на предната дясна седалка Л.А..

Ответникът Г. Н. Г. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № **** АР без застраховка „Гражданска отговорност“,съгласно справка в Информационната система на Г.Ф. и без свидетелство за правоуправление.

Сочи се ,че наследниците на Л.С.А. - Р. Г.а Г.а,А. Г.а Г.а, С.А.А. и Ж.А.А. са се обърнали към Г.Ф. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на осн.чл.288 от КЗ/отм./,сега чл.557 от Кодекса за застраховането–без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.Управителният съвет на Гаранционния фонд е взел решение ,с което е отказал да им бъде изплатено обезщетение.

Несъгласни с решението на ГФ ,Р. Г.а Г.а,А. Г.а Г.а, С.А.А. и Ж.А.А. са завели срещу ищеца гр.дело № 14035/2017 год. на СГС за претърпените от тях неимуществени вреди във връзка с възникналото ПТП

Въз основа на решение по гр.дело № 14035/2017 год. на СГС същите са се снабдили с изпълнителен лист и след покана за доброволно изпълнение Г.Ф. е изпатил следните суми :На 15.05.2019 год. по влязлото в сила решение по гр.№ 14035/2017г. на СГС е изплатил сумата в размер на 609,201,13 лева ,като на 31.07.2019 год. била възстановена надвнесената сума от 9 147.00 лева ; На 22.06.2020 год. ГФ е изплатил сумата в размер на 11 333,32 лева ;На 05.08.2021 год. ГФ е изплатил сумата в размер на 16 520 лева и на 01.09.2021 год. ГФ е изплатил сумата в размер на 19 200,00 лева .

Г.Ф. на основание чл.288,ал.1,т.2, б.“а“ от КЗ/отм./е изплатил по щети № 210020/16.01.2017 год. и щета № 210021/16.01.2017 год. обезщетение за неимуществени вреди на Р. Г.а Г.а и на А. Г.а Г.а по щета № 210020/16.01.2017 сумата в общ размер на 323 553,73 лева и на С.А.А. и Ж.А.А. па щета № 210021/16.01.2017г. сумата в общ размер на 323 553,73 лева.

За причиняване на процесното ПТП ответникът Г. Н. Г. е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда № 13/11.04.2018 год., постановена по НОХД № 84/2018 год. по описа на Софийски окръжен съд .

До ответника е изпратена регресна покана за заплащане на задължението ,което не е погасил.

В срока за отговор на исковата молба адв.Л. Г. е представила отговор ,в 2 който е изразила становище за допустимост , но за неоснователност на предявения иск.Оспорва иска .Оспорва обстоятелствата ,на които се основава исковата претенция. Оспорва факта на настъпване на ПТП ,както и че същото е настъпило по вина на ответника.

С.ският районен съд ,като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:

В с.з. ищецът Г.Ф. се представлява от юрисконсулт Шишков, който поддържа иска

Адв.Г. –особен представител на ответника Г. Н. Г. поддържа отговора на исковата молба и оспорва иска.

С присъда № 13 от 11.04.2018год. Г. Н. Г. е признат за виновен и е осъден за извършено престъпление по чл.343,ал.3,пр.7,б.“б“,вр.ал.1,б.“в“ от НК –за това ,че на 08.11.2016 год. около 08.30 часа на общински път SFO 2579,свързващ с.Г.О.,община С. с второкласен път

№ II-82 от републиканската пътна мрежа ,на 1450 метра от кръстовището между път № II-82 и общински път SFO 2579, в посока към с.Г.О.,без да има необходимата правоспособност за управление на моторно превозно средство ,при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№ РС **** АР е нарушил правилата за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно чл.20,ал.2 ат ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия ,с релефа на местността ,със състоянието на пътя и на превозното средство ,с превозвания товар,с характера и интензивността на движението ,с конкретните условия на видимост ,за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и по непредпазливост е причинил смърт на Л.С.А., като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година ,което наказание да изтърпи при първоначален строг режим.

Не е спорно, че наследниците на починалата в ПТП на 08.11.2016 год. Л.С.А. - Р.

Г.а Г.а,А. Г.а Г.а, С.А.А. и Ж.А.А. са се обърнали към ищеца Г.Ф. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на осн.чл.288 от КЗ/отм./,сега чл.557 от Кодекса за застраховането, видно и от представените две молби –претенции вх.№ 24-01-42/16.01.2017 г. и вх.№ 24-01-42/16.01.2017 г.Не е спорно, че ищецът Г.Ф. е отказал да им бъде изплатено обезщетение.

Видно от представеното копие от съдебно решение на СГС, наследниците на Л.С.А. - Р. Г.а Г.а,А. Г.а Г.а, С.А.А. и Ж.А.А., са предявили срещу Г.Ф. иск с правно основание чл.557,ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД по гр.д.№ 14035/2017 год. на Софийски градски съд за сумата от по 200 000 лева за всеки един от тях.

С Решение от 01.04.2019 г. съдът присъдил обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 480 000 лева – по 120 000 лева за всеки от ищците,, ведно със законната лихва от 08.11.2016 год. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил иска в частта за разликата до сумата от 200 000 лева за всеки ищец като неоснователна.Ответникът е осъден да заплати на адвокатско възнаграждение в размер на 16 520 лева., както и да заплати по сметка на Софийски градски съд 3 сумата в размер на 19 200 лева, представляваща държавна такса.

С решение № 355 от 10.02.2020 год. по гр.дело № 3562/2019 год. по описа на Софийски апелативен съд е отменено решението на СГС по гр.дело № 14035/2017 год. в частта ,с която присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди ,считано от 08.11.2016 год. и е определена датата 16.01.2017 год. за начална ,от която се дължи законната лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди.Решението е потвърдено в останалата част.

Не е спорно ,а и се установява от писмените доказателства по делото, че въз основа на решение по гр.дело № 14035/2017 год. на СГС наследниците на починалата Л.С.А. и ищци по цитираното дело ,са се снабдили с изпълнителен лист и е било образувано изпълнително дело № 20199260400485 и след покана за доброволно изпълнение от ЧСИ В.Ц. Г.Ф. е изпатил следните суми :На 15.05.2019 год. по влязлото в сила решение по гр.№ 14035/2017г. на СГС е изплатил сумата в размер на 609,201,13 лева ,като на 31.07.2019 год. била възстановена надвнесената сума от 9 147.00 лева ; На 22.06.2020 год. ГФ е изплатил сумата в размер на 11 333,32 лева ;На 05.08.2021 год. ГФ е изплатил сумата в размер на 16 520 лева и на 01.09.2021 год. ГФ е изплатил сумата в размер на 19 200,00 лева .

Г.Ф. на основание чл.288,ал.1,т.2, б.“а“ от КЗ/отм./е изплатил по щети № 210020/16.01.2017 год. и щета № 210021/16.01.2017 год. обезщетение за неимуществени вреди на Р. Г.а Г.а и на А. Г.а Г.а по щета № 210020/16.01.2017 сумата в общ размер на 323 553,73 лева и на С.А.А. и Ж.А.А. па щета № 210021/16.01.2017г. сумата в общ размер на 323 553,73 лева.

Видно от заключението на вещото лице по извършената САТЕ относно механизма на ПТП ,възникнало на 08.11.2016 год. , лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег.№ РК **** АР се е движел към ляв завой със скорост по –голяма от критичната на спускане с наклон 10%. Последвала е намаляване на скоростта при влизане в завоя.Загуба на устойчивост на автомобила и от там загуба на управление.Напускане на пътното платно и преобръщане на автомобила в дере на разстояние 8,40 метра от базовата линия /края на асфалтовото покритие /мерено до предните колелета на автомобила.

Видно от заключението на вещото лице по извършената съдебномедицинска експертиза ,настъпилата смърт на Л.С.А. е в пряка причинно следствена връзка с възникналото ПТП,предвид това,че се дължи на тежка несъвместима с живота гръдна травма ,която по вид и локализацията на уврежданията добре отговаря да е получена при посоченият в материалите по делото механизъм на ПТП.

С Регресна покана изх. № 796/26.10.2021 г. ищецът е поканил ответника да възстанови платените суми, но пратката не е потърсена, видно от Известието за доставяне на „Български пощи“ .

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.288 ал.12 от КЗ (отм.), сега чл. 558 ал.7 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.

4

Съгласно чл.288 ал.12 от КЗ (отм.), след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8. Съгласно ал.1 т.2 б.”а”, редакция, действала към момента и на ПТП, фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Нормата на ал.12 урежда регресното право на фонда да иска от причинителя на вредите това, което е платил на наследниците на пострадалата /починалата Л.С.А./. За възникване на регресното право на ГФ срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49 ЗЗД от друга страна - извършено валидно плащане на обезщетение за настъпилите вреди, и на трето място наличие на конкретно предвидената в закона предпоставка за това плащане – в случая липсата на валидна застраховка ГО към момента на настъпване на процесното ПТП на виновния участник.