Решение № 316 от 06.08.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Пазарджик, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20255220200723 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. П. Ф., ЕГН **********, с адрес с. Л., обл.

Пазарджик, ул. „***“ № 56, чрез пълномощника адв. М. К. от АК- Пловдив, против Наказателно постановление № 000408 от 13.03.2025 г., издадено от изпълняващ длъжността началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „ Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София, с което за нарушение на чл.139 ал.6 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.179 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева.

В жалбата бланкетно се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно и като недопустим административен акт. Преди ход на делото в о.с.з. е постъпило допълнение към въззивната жалба от пълномощника на жалбоподателя, в което обобщено се възразява, че НП е издадено при нарушение на материалния закон и нарушение на принципа на пропорционалност. В същата е направено и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, предвид представения договор за правна защита и съдействие за оказана правна помощ на осн. чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от Закон за 1 адвокатурата.

В съдебно заседание жалбоподателят и неговият пълномощник не се явяват.

Въззиваемата страна- АНО не се явява. От процесуалния му представител по делото е постъпило писмено становище по същество, в което са изложени доводи за законосъобразност на НП, като се иска неговото потвърждаване и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП при следната приета за установена фактология:

На 21.09.2024 г. в 11:50 часа, на път І-8, км 208+480 служители на НТУ, между които и актосъставителя св. И. М., спрели за проверка пътно превозно средство лек автомобил „***“ с рег. № ***, с обща технически допустима максимална маса 1970 кг, управляван от жалбоподателя Ф.. При извършената проверка от контролните органи било установено, че на 22.07.2024 г. в 05:27 часа цитираният лек автомобил, който е от категорията на ППС, за които се дължи пътна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закон за пътищата (ЗП), се е движил по път І-8, км 196+643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за него да е заплатена посочената такса. Последната се дължи съгласно Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 н Министерския съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура- винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10. ал. 4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП винетна такса се заплаща за ППС с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 т., като заплащането на таксата дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

2

За констатираното нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който, заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения- видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата н платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство идентификатор № 10401)- част от системата.

Така констатираното съставлявало нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП, която норма задължава водачът на ППС преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

За извършеното административно нарушение на 21.09.2024 г. св. М. съставил на жалбоподателя в негово присъствие и в присъствието на един свидетел, АУАН № 000408/22.07.2024 г. след което го предявил и връчил екземпляр на нарушителя срещу подпис. В акта жалбоподателят отразил, че имал възражения по направените констатации.

В АУАН изрично било посочено, че съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността да заплати компенсаторна такса по чл.

10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта, в които случаи същият би се освободил от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение.

В хода на образуваното АНП като доказателство бил създаден и приложен към преписката доклад от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството, че ППС с peг. № *** е с обща технически допустима максимална маса до 3,5 т., и е засечено на 22.07.2024 г. в 05:27 часа, по път І-8 км. 196+643, като за посоченото ППС е регистрирано тип нарушение - няма валидна винетка. Приложени са и статични изображения във вид на снимков материал, удостоверяващи движението на процесното превозно средство върху посочения по-горе път на цитираната дата (л.27 и сл.).

Въз основа на съставения АУАН и при липсата на доказателства, че 3 нарушителят е заплатил в законоустановения срок компенсаторна такса, АНО на 13.03.2025 г. издал атакуваното НП. Последното било връчено лично на наказаното лице по пощата на 12.05.2025 г., видно от известие за доставяне (л.32), а жалбата срещу НП е подадена чрез надлежно упълномощен от санкционираното лице адвокат директно в съда по куриер на 20.05.2025 г.

(л.8), поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. И. М., както и от веществените доказателствени средства- снимки от ел. система. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетеля, тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Съдът възприема и приобщените по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства, тъй като при преценката им не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на АНП и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът счита, че по делото не е доказано до необходимата степен на несъмненост авторството на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя. Действително по категоричен начин се установява, че на 22.07.2024 г. в 05:27 часа процесното ППС с рег. № *** е било засечено да се движи по път I-8, километър 196 + 643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за същото не е имало заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Казано с други думи налице е извършено нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП. Няма обаче нито едно доказателство, че на процесната дата и място именно жалбоподателят е управлявал това ППС. В показанията си св. М. посочи, че не си спомня дали и какви възражения е направил жалбоподателя при съставяне на АУАН, както и не помнел защо не е заплатил компенсаторна такса веднага. Посочи, че недоумявал защо жалбоподателят възразявал срещу съставения му АУАН и НП при положение, че той е собственик на процесното МПС и че към датата на констатиране на 4 нарушението той е управлявал това МПС. Св. М. обаче не е предоставил възможност на жалбоподателя да декларира, че именно той е управлявал на инкриминираната дата и място процесното МПС. Най-малкото дори не го е попитал в хода на проверката за това обстоятелство.

Съгласно чл.167а ал.3 от ЗДвП докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения- видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство- част от системата. Тези доклади обаче не са доказателство за това кое лице е било водач към момента на извършеното нарушение. Тези данни не могат да се извлекат и от приложения снимков материал към доклада.

При това положение за да се състави АУАН за извършено нарушение спрямо конкретно лице следва актосъставителят да разполага с годни и убедителни доказателства за това, че именно конкретното лице е извършило нарушението, за което ще му състави акт. Най-малкото самият той да е пряк очевидец на извършването на нарушението, т.е. лично да е възприел, че то е извършено от лицето, спрямо което ще състави акта. В конкретния случай актосъставителят не е свидетел на извършеното нарушение, защото той е възприел управлението на ППС от жалбоподателя по друго време и на друго място, когато му е извършил проверка. Няма доказателства и за това жалбоподателят да е заявил категорично пред актосъставителя, че именно той е управлявал процесното ППС на инкриминираната дата и място. Напротив, в предявения АУАН нарушителят изрично е вписал собственоръчно, че има възражения по отношение на направените констатации, респ. вмененото му нарушение.

Но дори и хипотетично да се приеме, че жалбоподателят е „признал“ пред актосъставителя, че той е управлявал ППС, то това извънпроцесно „признание“ не е достатъчно за ангажиране на отговорността му, още повече, че по никакъв начин не са налични доказателства дали това самопризнание само по себе си отговаря на действително случилото се или жалбоподателят в действителност да не е бил водач на ППС на инкриминираната дата и място, 5 но да твърди че е бил, за да „предпази“ действителния водач от ангажиране на административнонаказателната му отговорност. В конкретния случай не се установява по категоричен и безспорен начин жалбоподателят да е управлявал към процесната дата, час и място- 22.07.2024г. в 05:27 ч. на път I-8, километър 196 + 643 посочения лек автомобил. Липсват годни и убедителни доказателства в тази насока, ангажирани от АНО, върху когото лежи доказателствената тежест за тези обстоятелства. Затова имайки предвид разпоредбата на чл.6 от ЗАНН и санкционната разпоредба в конкретния случай- чл.179 ал.3 от ЗДвП следва да са налице безспорни и категорични доказателства, че жалбоподателят е имал качеството водач на процесната дата, час и място. В случая, ако актосъставителят, респ. АНО не е разполагал с убедителни доказателства, че жалбоподателят е бил водач на ППС и е извършил нарушението, то е разполагал с възможността да ангажира отговорността му в качеството на собственик по реда на чл.179 ал.3б от ЗДвП, който ако не е извършител, би могъл да посочи и представи доказателства за действителния водач.

За пълнота следва да се посочи, че не е допуснато претендираното СПН за неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както се установи от показанията на св. М., а и от самия АУАН е че неговият номер заедно с датата на засичане на нарушението от техническото средство се генерират автоматично от системата, а датата на съставяне на акта е посочената в него и в случая тя е датата на проверката- 21.09.2024 г., на която всъщност административният орган е узнал за нарушението. Спазен е срокът и за съставяне на НП.

По отношение на възражението за несъразмерност на фиксирания размер на санкцията от 300 лева, съдът счита че този принцип в случая не е нарушен. Фиксираният размер на санкцията е съобразен с обществените отношения, които се охраняват с възведеното от законодателя нарушение.