Определение № 45291 от 30.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45291 гр. София, 30.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20241110156757 по описа за 2024 година

Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба на ищеца „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *** , с която се иска съдът да измени Решение 18301/13.10.2025г., постановено по гр.д. №20241110156757/2024г. по описа на СРС, 66 състав, в частта за разноските.

Молителят сочи, че съдът неправилно не е присъдил сумата от 306,12 лева, представляваща държавна такса, заплатена в заповедно производство по ч.гр.д. 2443/2024г. по описа на СРС, 66 състав. Твърди, че макар заявлението по чл. 417 ГПК да е било отхвърлено , настоящото исково производство е образувано в изпълнение на указанията на СГС по в.ч.гр.д.№ 1769/2024г. и представлява пряко продължение на заповедното такова съгласно чл. 415, ал. 3 и 4 ГПК . Поради това, и тъй като предявеният осъдителен иск е уважен изцяло, заплатената в заповедното производство такса се "запазва" и следва да бъде присъдена като част от разноските по спечеленото дело, тъй като ищецът е бил "санкциониран", въпреки че е доказал вземането си.

На тези основания се моли да бъде постановено определение, с което да се допълни определението в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна не изразява становище по молбата за изменение на определението в частта, касаеща разноските.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, съдът по искане на 1 страните може да допълни или измени постановеното решение/определение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решението/определението в частта за разноските на другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана съображения: по същество молбата е

ОСНОВАТЕЛНА, поради

С Решение 18301/13.10.2025г., постановено по настоящото дело, съдът е уважил изцяло предявените от "ПИБ" АД искове, но е отказал да присъди в полза на ищеца направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.

2443/2024г. (държавна такса в размер на 306,12 лв.).

Производството по чл. 415, ал. 1 ГПК (респ. ал. 3, както е в случая ) е функционално и неразривно свързано със заповедното производство.

Разпоредбата на чл. 415, ал. 4 ГПК предвижда "довнасяне" на държавна такса, което имплицитно означава, че първоначално внесената такса в заповедното производство се зачита като част от общата дължима такса за исковия процес, а не се губи.

При уважаване на иска, предявен по реда на чл. 415 ГПК, исковият съд дължи произнасяне и по разноските, направени в заповедното производство, тъй като те са част от общите разноски по установяване на вземането.

Отговорността за разноски се определя от крайния изход на спора (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Фактът, че вземането е станало изискуемо едва в хода на исковия процес (чрез връчването на исковата молба, съдържаща волеизявлението, на особения представител ), е основание за уважаване на иска по същество (съгласно ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС), но не е основание за лишаване на ищеца от разноските, направени в заповедното производство. Заповедното производство е било необходима и законосъобразна стъпка за иницииране на процеса по събиране на вземането по реда на чл. 417 ГПК. След отхвърлянето му, единственият път за защита е бил осъдителният иск по чл. 415, ал. 3 ГПК, който ищецът е провел успешно.

Ето защо искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските е основателно и следва да се уважи, като сумата от 306,12 лв., представляваща държавна такса по ч.гр.д. 2443/2024г., следва да 2 бъде присъдена в тежест на ответника.

По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 18301/13.10.2025г., постановено по гр. д. № 20241110156757/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 66 състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА Е. Х. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА „ПЪРВА

ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, допълнително сумата от 306,12 лв. (триста и шест лева и дванадесет стотинки), представляваща държавна такса, заплатена в заповедно производство по ч.гр.д. 2443/2024г. по описа на СРС, 66 състав.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3