Решение № 4878 от 16.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4878 гр. София, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Петър Милев като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20241100503327 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба от длъжника К. С. Т., ЕГН **********, срещу постановление за разноски от 14.02.2024г. на ЧСИ М.П., рег. № 851, постановено по изпълнително дело № 20248510400434. Жалбоподателката твърди, че на 13.02.2024г. е била уведомена от обслужващите я банки, че е наложен запор върху сметките й на стойност 1464,01 лева, ведно с лихви до 23.02.2024г. На 14.02.2024г. наредила превод на посочените суми в запорното съобщение, като на същата дата по имейл получила от съдебния изпълнител покана за доброволно изпълнение, в която било посочено, че задължението й е в общ размер на 1525,89 лева, както и че дължи сумата от още 61,88 лева.

След разговор със служител от кантората, К. Т. била уведомена, че посочените 61,88 лева съставляват такси за вдигане на наложени по изпълнителното дело запори. Жалбоподателката заплатила тази сума, но след запознаване с постановлението за разноски установила, че приетите за събиране в хода на изпълнителното дело разноски не отговарят на ТТРЗЧСИ, а таксата по т.9 била посочена два пъти с различни суми. Счита, че начислените суми за разноски са незаконосъобразни, поради което моли обжалваното постановление да бъде отменено.

Взискателят Столична община не е подал писмено възражение.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител М.П., рег. № 851, е представил писмени мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба, тъй като таксите и разноските по изпълнителното дело били начислени съобразно ТТРЗЧСИ.

1

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20248510400434 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, е образувано срещу длъжника К. С. Т. по молба на взискателя Столична община от 05.02.2024г., въз основа на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК с № 9115821/18.09.2023г. за сумата от 740,54 лева – главница, ведно със законната лихва от 23.01.2024г. до окончателното плащане и сумата от 275,84 лева – законна лихва, изчислена към 23.01.2024г. Взискателят е претендирал и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на съдебния изпълнител на основание чл.18 от ЗЧСИ да извърши цялостно имуществено проучване на длъжника, както и да наложи запори върху банковите му сметки и движими вещи.

Съдебният изпълнител е извършил цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, което е видно от намиращите се по изпълнителното дело справки от 05.02.2024г. - справка за действащи трудови договори, справка за размер и вид на пенсия и добавка, справка по имотната партида на длъжника за притежавани недвижими имоти, справка за участие в търговски дружества, както и справка за наличие на банкови сметки и сейфове.

Изготвена е покана за доброволно изпълнение с изх. № 7070/05.02.2024г., в която е посочено, че общото задължение на длъжника възлиза на сумата от 1462,88 лева, в т.ч. и 102,60 лева разноски по изпълнителното дело и 336,24 лева такси по ТТРЗЧСИ. Липсват данни тази покана да е била връчена на К. Т..

С постановление от 05.02.2024г. съдебният изпълнител е приел за събиране в изпълнителното производство следните разноски с включен ДДС:

24 лева по т.1 от ТТРЗЧСИ за образуване на делото; 60 лева по т.2 от ТТРЗЧСИ за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника; 24 лева по т.5 от ТТРЗЧСИ за връчване на покана за доброволно изпълнение; 72 лева по т.9 от ТТРЗЧСИ за налагане на запори; 131,88 лева по т.26 от ТТРЗЧСИ; 24 лева по т.31 от ТТРЗЧСИ за допълнителни разноски, като е приел за събиране и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Няма данни това постановление да е връчено на длъжника.

По изпълнителното дело са наложени и следните запори:

1.Три запора върху банковите сметки на длъжника в „Търговска банка Д“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД и „Юробанк България“ АД. Всички запорни съобщения до третите задължени лица са изготвени на 09.02.2024г. и са получени от банките, които са отговорили, че признават вземането, върху е наложен запор, както и че няма предходно наложени запори.

2.Запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение, получавано от работодателя му „Б.Б.С.“ ООД. Изготвено е запорно съобщение с изх. № 7073/05.02.2024г., като по делото липсват данни, от които да се 2 установи дали и кога същото е връчено на работодателя.

Изготвена е и втора покана за доброволно изпълнение с изх. № 10008/14.02.2024г., връчена на длъжницата К. С. Т. на посочен от нея имейл адрес на дата 14.02.2024г., видно от представената по делото електронна кореспонденция. В поканата е посочено, че общото задължение възлиза на сумата от 1525,89 лева, в т.ч. и 102,60 лева разноски по изпълнителното дело и 396,42 лева такси по ТТРЗЧСИ.

Съдебният изпълнител е постановил и второ постановление за разноски с изх. № 10009/14.02.2024г., с което е приел за събиране допълнително сумата от още 60 лева по т.4 от ТТРЗЧСИ, като пропорционалната такса по т.26 е посочено, че възлиза на 132,02 лева. Препис от това постановление е изпратен на длъжника на 14.02.2024г. отново на посочения от него имейл адрес.

К. С. Т. е представила пред ЧСИ М.П. на 14.02.2024г. платежно нареждане от същата дата, видно от което по сметка на съдебния изпълнител е преведена сумата от 1464,01 лева. Направила е и искане да бъдат вдигнати наложените запори. Представен е документ с наименование „молба за плащане на запор“ от длъжницата от 15.02.2024г., с което по сметка на съдебния изпълнител е доплатен остатъкът от дължимата сума в размер на 61,88 лева.

На 15.02.2024г. са изготвени 3 броя съобщения за вдигане на наложените запори върху банковите сметки в „Търговска банка Д“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД и „Юробанк България“ АД, както и едно съобщение за вдигане на запора върху трудовото възнаграждение.

На 22.02.2024г. е подадена жалба по чл.435 от ГПК от длъжницата К. Т. срещу постановлението за разноски на съдебния изпълнител от 14.02.2024г.

Последният е отказал да намали приетите за събиране разноски, като отказът му е обективиран в съобщение с изх. № 13839/27.02.2024г., получен от длъжника на 05.03.2024г. Със посоченото съобщение съдебният изпълнител е указал на К. Т. да отстрани констатирани нередовности в подадената жалба, като заплати държавна такса за нейното разглеждане в размер на 25 лева. В срок са представени доказателства за нейното внасяне по сметка на СГС, като жалбоподателката е заявила, че поддържа жалбата.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата e допустима, като е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 436 от ГПК и е насочена срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 435, ал. 2, т.7 от ГПК, подлежи на обжалване. В тази връзка следва да се посочи, че съдът приема, че е сезиран с жалба с вх. № 19304/22.02.2024г., доколкото същата е отговаряла на изискванията на чл.260 от ГПК, като единствената нередовност се е изразявала в непредставяне на документ за платена държавна такса. Тази нередовност е отстранена след указания на съдебния изпълнител на 05.03.2024г., но това не е било основание на жалбата да се постави нов входящ номер 23824/05.03.2024г. Това е така, тъй като поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му, т.е. след внасянето на държавната такса жалба с вх. № 3

19304/22.02.2024г. се е считала за редовна от момента на подаването й. Препис от постановлението за разноски от 14.02.2024г. е връчен на длъжника на дата 14.02.2024г., като оттогава е започнал да тече двуседмичният срок по чл.436, ал.1 от ГПК, който изтича на 28.02.2024г. Жалбата е подадена на 22.02.2024г., поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява ЧАСТИЧНО

ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според чл. 79 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство); когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, или когато касаят неприложени изпълнителни способи. Следователно съгласно тази уредба длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само следните случаи: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е изпълнил задължението си по него преди това; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и когато разноските са за неприложени изпълнителни способи. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител ( така т. 11 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 601/07.07.2009 г. по гр. д. № 348/2009 г. на ВКС, ІV ГО ; решение № 82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на ВКС, ІV ГО).

В настоящия случай длъжникът не е платил дължимите от него суми преди образуване на изпълнителното дело, поради което същият дължи таксите по ТТРЗЧСИ за извършените по делото изпълнителни действия.

Настоящият състав приема, че длъжникът дължи заплащането на обикновените такси по т.1 и т.5 от ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнителното дело в размер на 24 лева с ДДС и за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение в размер на 24 лева с ДДС. Това е така, тъй като става въпрос за подготвителни действия за същинското принудително изпълнение и са безусловно необходими за законосъобразното принудително изпълнение, като се установява по делото, че същите действия са били извършени.

Дължима е и таксата по т.2 от ТТРЗЧСИ в размер на 60 лева с ДДС за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и др., доколкото е видно, че са извършени справки за действащи трудови договори, за размер и вид на пенсия и добавка, за притежавани недвижими имоти, за участие в търговски дружества и за наличие на банкови сметки и сейфове. Тези действия са подготвили изпълнението по делото и са били необходими за налагане на запорите върху 4 банковите сметки.

От представения препис на изпълнително дело № 434/2024г. е видно, че са наложени и три запора върху банковите сметки на длъжника, открити в „Търговска банка Д“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД и „Юробанк България“ АД, поради което дължими се явяват и таксите по т.9 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 54 лева с ДДС /3 запора по 18 лева с ДДС всеки/. Дължима се явява и таксата по т.4 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 36 лева с ДДС /3 съобщения по 12 лева с ДДС за всяко/ за изпращане на съобщение за вдигане на така наложените запори, тъй като вземането е било погасено в пълен размер и запорите повече не обезпечават неговото събиране.

Не се дължи обаче такса по т.9 от ТТРЗЧСИ в размер на 18 лева с ДДС за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя му „Б.Б.С.“ ООД. В действителност е изготвено запорно съобщение с изх. № 7073/05.02.2024г., но се посочи по-горе, че по делото липсват данни, от които да се установи дали и кога същото е връчено на работодателя. Поради това, съдът приема, че е налице хипотезата на чл.79, ал.1, т.3 от ГПК и длъжникът не следва да отговоря за разноски, направени по неприложени изпълнителни способи. По същите съображения не следва да се ангажира отговорността на длъжника и за сумата от 12 лева с ДДС по т.4 от ТТРЗЧСИ за изпращане на съобщение за вдигане на наложен запор върху трудовото възнаграждение, доколкото липсват данни такъв да е бил в действителност наложен.