Решение № 172 от 12.02.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ – ти състав, в публично заседание на втори февруари 2021 г., в състав :

Административен съдия : Красимир Кипров при секретаря Г.

Владимирова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 2470 по описа за 2020 година на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Делото е образувано по искова молба от Г.П.Г. с ЕГН **********, с която срещу НАП са предявени обективно съединени искове с правно основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 /триста/ лева по обжалването и отмяната на Наказателно постановление /НП/ № 375862-F306304/13.11.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна, пред една съдебна инстанция по НАХД № 5600/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.05.2019 г., както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер в размер на 600 /шестстотин/ лева по обжалването и отмяната на НП № 400471/346371/22.01.2019 г., издадено от Зам.-директора на ТД на НАП – Варна, пред две съдебни инстанции по НАХД 707/2019 г. по описа на Районен съд – Варна и КНАХД № 1708/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.09.2019 г.

Развити са подробни доводи, че платените по обжалването разноски представляват имуществена вреда за ищеца, която е настъпила като последица от незаконосъобразния акт на наказващия административен орган. Твърди се, че съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата адвокатът имал право на възнаграждение за своя труд, като съставеният договор за правна помощ и съдействие е доказателство за осъществената защита, както и за нанесената имуществена вреда. В подкрепа на изложеното ищецът се позовава на Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 година по т.д. 2/2016 година на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегии на ВАС, според което при предявени пред административните съдилища искове по ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производствата по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. Въз основа на тези доводи е формиран петитум за осъждане на ответника да заплати на ищеца Г.Г. обезщетение за имуществени вреди в горепосочените размери. Претендира се и присъждане на съдебните разноски по настоящото производство. В съдебното заседание исковата молба се поддържа от упълномощения адвокат К. Г..

Ответната страна – Национална агенция за приходите с представляващ изпълнителния директор Г.П.Д., чрез участващия в производството гл. юрисконсулт И. А. оспорва иска по съображение, че НП по н.а.х.д.

№707/2019 г. по описа на ВРС не съставлява незаконосъобразен акт по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, пред вид отмяната му като маловажно нарушение. Счита, че липсват и безспорни доказателства установяващи действително плащане на адвокатски хонорар по представените три договора за правни услуги, обуславящи настъпването на действителни вреди за ищцата.

Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение в законоустановения размер.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на предявените искове по съображения, че в конкретния случай от събраните доказателства не се установява наличието на имуществени вреди под формата на платено адвокатско възнаграждение, които да подлежат на обезщетяване, поради представянето на трите договора за правни услуги едва за първи път с исковата молба. Пледира за отхвърляне на иска като неоснователен.

Административен съд - Варна, в настоящия си състав, като прецени доводите на страните и наличните по делото доказателства, намира исковата молба за процесуално допустима, а разгледана по същество намира исковете за неоснователни и недоказани по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че с решение № 645 от 08.04.2019 г. на

Районен съд – Варна постановено по н.а.х.д. № 5600/2018 г. е отменено НП № 375862-F306304/13.11.2018г., издадено от директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна. С отмененото НП на ищцата Г.Г. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл.264, ал.1 от ЗКПО. Съдебното решение на първоинстанционния съд е мотивирано с аргумента, че към датата на извършване на нарушението Г. е била в обективна невъзможност да подаде изискуемата декларация по ЗКПО. Решението на РС-Варна като необжалвано е влязло в законна сила на 01.05.2019г. С решение № 997 от 22.05.2019 г. на Районен съд – Варна, постановено по н.а.х.д. № 707/2019 г. е отменено НП № 400471/346371/22.01.2019г., издадено от зам. директора на ТД на НАП-Варна. С отмененото НП на ищцата Г.Г. на осн. чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл. 16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството. Съдебното решение на първоинстанционния съд е мотивирано с аргумента, че ищцата е осъществила нарушението, но с оглед установените факти, случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Въззивното решение е потвърдено от АС-Варна с Решение № 1714/27.09.2019г. па к.а.н.д. №1708/2019г.

С разпореждане

№13367/02.12.2020г. на настоящия съдебен състав, н.а.х.д. № 5600 по описа на ВРС за 2018 г. и н.а.х.д. № 707 по описа на ВРС за 2019 г. са изискани и впоследствие с определение на съда са приобщени към доказателствата по исковото производство.

От н.а.х.д. № 5600 по описа на ВРС за 2018 г. се установява, че по делото е проведено едно съдебно заседание на 14.02.2019г., в което жалбоподателката Г.Г. е представлявана от адв. К.Г., процесуален представител на ищцата и в настоящото производство. За да се легитимира пред ВРС като процесуален представител на ищцата, адв. Г. е представил заверено копие от пълномощно от 30.11.2018г. /л.4 от н.а.х.д. № 5600/2018 г./. Пълномощното е общо и дава право на пълномощника да представлява упълномощителя пред всички съдебни инстанции в страната, прокуратура, НАП, НОИ, ЧСИ, ДСИ. По н.а.х.д. № 707 по описа на ВРС за 2019 г. и по к. н . а. х. д. № 1708 по описа на АС-Варна за 2019г. е представено същото пълномощно /л.5 от н.а.х.д. № 707/2019 г. и л. 10 от н.а.х.д. № 1708 от 2019г./

Между страните в настоящото съдебно производство липсва спор досежно обстоятелството, че решение № 645/08.04.2019 г. по н.а.х.д.

№ 5600/2018 г. на ВРС не е оспорено по касационен ред и към датата на образуване на настоящото исково производство е влязло в законна сила. Към исковата молба, във връзка с която е образувано настоящото производство пред АС- Варна са представени заверени копия на идентични договори за правни услуги от 14.02.2019г., 14.05.2019г. и 23.08.2019г. От съдържанието на договора от 14.02.2019г. е видно, че ищцата Г.Г. и нейният адвокат К. Г. са се споразумели вторият да я представлява пред ВРС по н.а.х.д. № 5600 по описа на ВРС за 2018 г. срещу възнаграждение от 300 /триста/ лева, платими в брой при сключването му, като договорът служи и като разписка за получения хонорар. В т. 4 от договора изрично е вписано, че доверителят е изрично информиран, че при уважаване на предявения въз основа на договора иск, разноски се присъждат само ако са представени доказателства в съда за реалното им плащане до последното заседание пред съответната инстанция. Горните текстове фигурират и в договора за правни услуги от 14.05.2019г. сключен във връзка с н.а.х.д. № 707 по описа на ВРС за 2019г. с уговорено възнаграждение в размер на 300 /триста/ лв. и в договора за правни услуги от 23.08.2019г. сключен във връзка с к.а.н.х.д. № 1708 по описа на ВРС за 2019г. с уговорено възнаграждение в размер на 300 /триста/ лв.

Във връзка с предявено от ответника възражение , че липсват безспорни доказателства за платени възнаграждения във връзка с приложените към исковата молба договори за правни услуги, съдът е указал на ищцата чрез нейния процесуален представител да представи доказателства за достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК на представените от нея договори за правни услуги. В изпълнение на определението на съда бяха представени 3 броя декларации по чл.

55 ал. 1 от ЗДДФЛ на процесуалния представител на ищцата за първо, второ и трето тримесечие на 2019 г., заедно със справка за размера на доходите на адв. К.Г..

В съдебно заседание беше разпитана по искане на ищцата свидетелката М.В..П., която твърди, че в качеството си на счетоводител е помагала на адв. К. Г. за съставянето на годишните му данъчни декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ. Свидетелката заяви, че адв.

Г. й предоставя всички договори и платежни нареждания от банкирането си и тя издирва всички плащания получени през периода, тъй като част от договорите са платени в брой, а част по банков път, за да може правилно да определи размера на данъка по чл. 55 от ЗДДФЛ. Относно процесните договори свидетелката заяви, че по справката, която сама си е направила тогава, тя ги е описала знаейки от кои лица са получени сумите. Посочва, че за доходите по декларацията за първо тримесечие за 2019 г. общата сума на доходите на адв. Г. била 27 281.54 лв. Заявява, че може да изброи конкретно от кои лица са получени доходите, в това число и Г.П.Г. със сума от 300 лв. Представя на съда съставена от нея таблица за лично ползване .

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Обективно съединените искове са предявени от легитимиран субект и при наличие на правен интерес за него, в рамките на общия 5-годишен давностен срок и след влизане в сила на решенията за отмяна на НП съгласно изискването на чл.204, ал.1 от АПК, поради което са процесуално допустими .

Разгледани по същество, обективно съединените искове са неоснователни и недоказани.

Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Към момента на постановяване на настоящото съдебно решение действа разпоредбата на новата ал.3 на чл.63 от ЗАНН, съобразно последните изменения в ЗАНН, публикувани в ДВ, бр.94 от 29.11.2019 г., съгласно която в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Този ред е неприложим в конкретния случай , тъй като новата правна уредба действа само напред във времето. Във връзка с горното съдът съобрази, че съгласно чл.

203, ал. 1 АПК , исковете за обезщетения за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава ХІ от АПК. Разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административно-процесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение, задължително е кумулативното наличие на няколко конкретни материално-правни предпоставки, а именно: 1/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; 2/ незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност;

3/ причинена вреда - имуществена или неимуществена; 4/ пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да бъде реализирана отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Условие за допустимост на иска по смисъла на чл. 204, ал. 1 АПК е административният акт /действие или бездействие/ да бъде отменен по съответния законов ред. В настоящия случай отменените НП № 375862-F306304/13.11.2018 г. и НП № 400471/346371/22.01.2019 г., следва да се преценяват именно като отменен незаконосъобразен административен акт. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна /изпълнителна/ дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране прилаган от административно-наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за квалификацията на правното основание на иска за обезщетение за вреди като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е , че то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателно-правни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването дискреционна власт, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административни наказания, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна /административна/ функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления и електронни фишове /ЕФ/, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или на юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, ЕФ, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е приетото решение по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Следователно – налице са първата и втората материални предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Възражението на ответника във връзка с това, че НП № 400471/346371/22.01.2019 г. е отменено поради малозначителност на деянието не променя изложените правни изводи, тъй като основанието на което е отменено наказателното постановление не подлежи на обсъждане в исковото производство по чл. 203 и сл. от АПК, поради което доводите в тази насока, развити от ответника в отговора на исковата молба се явяват ирелевантни за преценка на основателността на исковата претенция .

Разпечатката съдържа 35 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/247daf00-a21e-4981-96e7-a5190fe68f70