Определение № 983 от 08.09.2026, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Гражданско дело 893/2025
- Вид
- Определение № 983
- Подписан
- 08.09.2026
- Състав
- Динчер Хабиб
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 38 · Закон за счетоводството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 983 гр. Кърджали, 08.09.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Динчер Хабиб като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №
20255140100893 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от Р. Д. Я. срещу ***** и ”***** субективно пасивно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, с които се иска обявяване за относително недействителен спрямо ищеца на договора за цесия от *****., с който „***** е продал на ***** свое вземане - неолихвяема сума в размер на 3258 лв., представляващи присъдени разноски в полза на „***** по в. т. д. ***** на Варненския апелативен съд - предмет на Изпълнителен лист ***** Претендират се разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че Договорът за цесия е бил съобщен на ищеца от съдебния изпълнител З.Д. ведно с връчване на призовка за доброволно изпълнение на ***********
Сочи се, че ищецът е кредитор на ответника - цедент по атакувания договор „*****, като вземането му от последното възлиза на 100 000 лв. и е предмет на защита по гр. д.
***** на ВОС, към момента висящо пред апелативен съд Варна по в. гр. д*****. Уточнява, че вземането му произтича от неоснователно обогатяване - ползване без основание на негови имоти, от 2014 г. до настоящия момент, поради което това качество е било налично към момента на сделката и тя се атакува сега при условията на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Счита, че сделката го уврежда, тъй като ответникът „***** не разполага с имущество, което да е достатъчно за да покрие задълженията си и твърди, че не извършва търговска дейност, съгл. обявена в Търговския регистър декларация по чл. 38 от ЗСч.
Обръща внимание, че целенасочено договорът за цесия е сключен при предвидено плащане на цената за вземането през 2030 г. с дружество, което не притежава никакво имущество за да не могат да се получат дори и разноските за провежданите производства.
Моли за уважаване на иска и присъждане на разноските по делото.
Ответниците ***** и ”***** в срока по чл. 131 от ГПК са подали идентични отговори на исковата молба, като намират предявения иск за недопустим поради възможността на ищеца да направи възражение за прихващане в хода на производството, по което е издадено изпълнителното основание, която възможност считат, че към настоящия момент е преклудирана. По същество ответниците намират иска за неоснователен, като оспорват вземането, позовават се на изтекла погасителна давност, твърдят, че по изпълнителното дело липсват доказателства ищецът да е изразил несъгласие с цесията.
Считат, че поради различията в правните субекти и правоотношенията, от които възникват 1 претендираните вземания, изявлението за прихващане не може да породи компенсационните си последици. Претендират разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На *********** отправена покана от ЧСИ З.Д. до ищеца Р. Д. Я. за заплащане на сумата от 1665,79 евро (с равностойност 3258 лв.).
От представените по делото доказателства се установява, а и не се спори между страните, че между ответниците е сключен договор за цесия от *****. Съгласно този договор ”***** продава на „***** свое парично вземане в размер на сумата от 3258 лв., представляващи деловодни разноски, присъдени с влезли в сила на *****. Решение ***** по т. д. *****. по описа на Окръжен съд - Варна, т. о. и Определение ***** по в. гр. д. № ***** по описа на Апелативен съд – Варна.
Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането.
С отговора на исковата молба е направено възражение за активната правна легитимация на ищеца да предяви настоящия иск, като съгласно молба от ***** от ответниците е конкретизирано, че се оспорва качеството на кредитор на ищеца.
Съобразно тълкувателните мотивите на ***** по описа на ОСГТК на ВКС Павловият иск по чл. 135 ЗЗД може да се ползва и от кредитор, чието вземане не е изискуемо или ликвидно, т. е. не е необходимо за предявяване на иска предварително да е установено със сила на пресъдено нещо вземането на кредитора, в каквато насока са оспорванията на ответниците, а по аргумент от Постановление ********** на Пленума на Върховния съд всеки кредитор както с парично, така и с непарично вземане, може да предяви Павлов иск в защита на интересите си. Съобразно мотивите на ***** на ОСГТК на ВКС съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти.
В конкретния случай от Определение *****. по описа на първо г. о. на ВКС безспорно се установява, че ищецът Р. Д. Я. е кредитор на ”*****, като вземанията на ищеца произтичат от обезщетения за лишаване от ползването на имоти, собственост на ищеца.
Съществуването на тези вземания на Р. Д. Я. е установено със сила на пресъдено нещо с посоченото Определение *****. по описа на първо г. о. на ВКС, което на основание чл. 297 ГПК съдът е длъжен да зачете. Обстоятелството, че това определение е постановено след подаване на исковата молба по настоящото производство е без значение, тъй като вземанията на ищеца не са възникнали с влизане в сила на Решение ***** което не е допуснато до касационно обжалване с посоченото определение, а с него е установено със сила на пресъдено нещо, че вече са съществували в полза на Р. Д. Я. вземания спрямо ”*****, произтичащи от обезщетения за лишаване от ползването на имоти, собственост на ищеца с начален период от *** т.е. преди сключения договор за цесия от *****., предмет на настоящото дело.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства от страна на ответниците, че вземанията на Р. Д. Я., произтичащи от обезщетения за лишаване от ползването на имоти, собственост на ищеца с начален период от ***) са били изцяло погасени от страна на длъжника ”*****. Наличието на облигационна връзка между Р. Д. Я. и ”***** е установена още с Решение ***** по т. д. *****. по описа на Окръжен съд - Варна, т. о.; Решение *****, допълнено с Определение *****, постановени по в. т. д. № ***** по описа на Апелативен съд – Варна и Определение *******., постановено по ***** по описа на ВКС, влезли в законна сила на *****., т.е. два дни преди сключване на атакувания договор за цесия, видно 2 от приложения по делото изпълнителен лист ***** От събраните по делото доказателствата се установява, че Р. Д. Я. е имал изискуеми парични вземания към ”*****, които са съществували към момента на сключване на атакувания в настоящото производство договор за цесия от *****.
Безспорно се установява по делото, че към ***** ”***** е имал насрещни изискуеми вземания към Р. Д. Я. за деловодни разноски, присъдени с влезли в сила на *****.
Решение ***** по т. д. *****. по описа на Окръжен съд - Варна, т. о. и Определение ***** по в. гр. д. № ***** по описа на Апелативен съд – Варна, които е цедирал на „***** с процесния договор за цесия.
В случая не е доказано сключеният договор за цесия от *****. между ”***** и „***** да уврежда интересите на кредитора Р. Д. Я.. Последният сам е признал на два пъти с молба с вх. *****, че не се е съгласил с прехвърлянето на вземането, поради което, по аргумент за противното от чл. 103, ал. 3 ЗЗД счита, че може да прихване цедираното вземане срещу свое вземане към предишния кредитор (цедента). Съгласно мотивите на посоченото от ответниците в писмената защита Решение ***** на ВКС по т. д. *****., ТК в чл. 103, ал.
3 ЗЗД се установява правото на длъжника, независимо от настъпилата спрямо него след съобщаването на цесията по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД смяна на титуляра на вземането, да извърши прихващане на дълга си към новия кредитор (цесионера) с вземане, което има към стария кредитор (цедента), като очертаното право на компенсация не възниква, съответно се погасява, ако длъжникът към момента на уведомяването му от прехвърлителя за цесията, или по-късно, изрази съгласие с нея. Законът не изисква противопоставяне на цесията от длъжника, нито приравнява липсата на такова противопоставяне на дадено от длъжника съгласие, като съгласието не се презумира. Съобразно правилото на чл. 154 ГПК, тежестта на доказване на дадено от длъжника съгласие с извършване на прехвърлянето на вземането се носи от лицето, което иска да се ползва от този факт, но по делото нито се твърди, нито се доказва ищецът Р. Д. Я. да се е съгласил с извършената цесия, поради което ищецът не е лишен от правото да извърши прихващане при условията на чл. 103, ал. 3 ЗЗД.
Съобразно очертания от ищеца предмет на делото и търсената защита, целената с предявения иск правна промяна е обявяване за относително недействителна спрямо него на сключената между ***** и „***** сделка по договор за цесия от *****. Както се посочи, ищецът изрично е признал на два пъти с молба с вх. *****, че не се е съгласил с прехвърлянето на вземането, поради което, по аргумент за противното от чл. 103, ал. 3 ЗЗД счита, че може да прихване цедираното вземане срещу свое вземане към предишния кредитор (цедента).
По въпроса за правния интерес от предявен иск по чл. 135 ЗЗД е постановена практика на ВКС по решение ***** по описа на ВКС, ГК, ІV ГО, която изцяло се споделя от настоящия състав на съда и с която е прието, че кредиторът има правен интерес от Павловия иск, когато в резултат на предявяването му ще бъде променено действителното правно положение - когато с прогласяването на недействителността на увреждащата сделка се променя правната сфера на ответника по иска. Когато действителното правно положение съвпада с целената правна промяна, искът е недопустим.
Правният интерес е абсолютна положителна предпоставка за допустимост на иска и за развитието на гражданския процес. Когато, както е в процесния случай, целената с предявения иск правна промяна отговаря на действителното положение - ищецът може да осъществи исканото прихващане чрез изявление до цесионера по аргумент от чл. 103, ал. 3 ЗЗД и без успешното провеждане на иска, то искът по чл. 135 ЗЗД е недопустим предвид липсата на правен интерес за ищеца от предявяването му.
По тези мотиви за ищеца липсва интерес от предявения конститутивен иск по чл.
135 ЗЗД, доколкото успешното му провеждане няма да донесе правна промяна, която да породи за ищеца възможност да удовлетвори вземането си по друг начин, различен от вече 3 съществуващия по аргумент от чл. 103, ал. 3 ЗЗД - да извърши прихващане на свое вземане към цедента с цедираните вземания чрез изявление до цесионера. В този смисъл е актуалното Решение ***** на ВКС по т. д. *****., ТК, постановено по идентичен спор.
Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответниците направените в настоящото производство разноски, а именно: На ответника ***** сумата от 332,34 евро (с равностойност 650 лева) адвокатски хонорар и на „***** сумата от 332,34 евро (с равностойност 650 лева) адвокатски хонорар за отговор на исковата молба и процесуално представителство. Съдът намира за неоснователно направеното от ищеца възражение за прекомерност на претендираните от ответниците разноски. И двамата ответника са претендирали разноски само за адвокатски хонорар, като и за двамата ответника той е в размер на 332,34 евро (с равностойност 650 лева). Отчитайки характера на спора, фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия, проведените с участието на страните съдебни заседания, както и изготвените отговори на искова молба и последващи писмени становища, съдът намира, че адвокатското възнаграждение на ангажираните от ответниците по един адвокат следва да бъде уважено в претендирания размер.
Разпечатката съдържа 33 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/247cd364-7ca1-4180-85de-0028504e0efb