Решение № 101 от 03.04.2023, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 581/2021
- Вид
- Решение № 101
- Подписан
- 03.04.2023
- В сила
- 14.05.2024
- Състав
- Дарина Илиева Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 65, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 6, ал.1 т.4 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 101 гр. Карлово, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря А.ина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20215320100581 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно съединени искове с правно основание член 109 от ЗС и чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Ищците А. К. П. с ЕГН ********** и М. Н. П. с ЕГН **********, двамата от град К., улица „П.Р.С.“ № *** твърдят, че съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 026, том II, peг. № 1916, дело № 223 от 2005г. на *** С.Р. с peг. № 099 на НК, с район на действие Районен съд К., били собственици на апартамент № 5, на трети етаж на ЖСК „С.“ в гр. К., ул. „П.Р. С.“ с площ от 110.96 кв.м, състоящ се от хол, спалня, детска стая, столова, кухня и сервизни помещения, две тераси и антре, до съседи А. Р.В., ведно с принадлежащите му: избено помещение № 1 с площ от 10.10 кв.м до съсед С.В.Н., таванско помещение № 3 с площ от 18.50 кв.м, до съседи:
И.М.И. и Ж. Г. Г. и гараж № 5 с площ от 16.39 кв.м, до съсед Ж. Г. Г., както и 1/6 ид.ч. от входа и стълбището за етажите, тавана, мазетата, гаражите и от общите части на сградата, и от правото на строеж върху дворното място с площ от 842.95 кв.м, представляващо поземлен имот № XXVIII, в кв. 89 по плана на гр. К. по плана на гр. К..
Жилището им се намирало непосредствено под таванските помещения в сградата. През лятото на 2020г. А. А. А., внук на М. Г. Г. и С. М.
Г., започнал да обитава едно от таванските помещения - стая, собственост на неговите баба и дядо. Ответникът А. А. започнал да събира компания от младежи в таванската стая над жилището на ищците като вдигали шум до късно през нощта. Многократно подавали сигнали в РУ на МВР К., тъй като А. А. и компанията му нарушавали спокойствието на живущите в блока.
Младежите се събирали почти ежедневно, смеели се гръмогласно, говорили 1 на висок тон, пускали силна музика, тропали умишлено по стълбището, блъскали металните врати, хвърляли предмети по пода без да се съобразяват, че под таванската стая живеят хора. Молили А. А. след 22ч. да не пуска силна музика и да не говори с приятелите си на висок тон, да не викат и да не крещят, но получили отговор „Аз съм си у нас, ще си правя каквото си искам!“. Ищците се опитали да поговорят и с бабата и дядото на А., ответниците М. Г. Г. и С. М. Г., които живеели в същата жилищна сграда, относно поведението на внука им, но също не получили разбиране, а отговорът от бабата бил „Да се забавлява, той се е вкъщи!“. Ищците чували приятелите на А. А. да го подстрекават: „Усили музиката, к`во ти пука!“. На този ответник били съставени предупредителни протоколи на основание чл.
65 от ЗМВР и АУАН за нарушение на чл.9, т.4 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община К..
С постановление по пр.пр. № 613/2021г. от 11.03.2021г. Районна прокуратура Пловдив, ТО- К. отказала да образува досъдебно производство по преписката, тъй като нямало достатъчно данни да се направи обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер.
Преди един месец в таванската стая на сем. Г.и започнал да живее ответникът Г. М. Г. - син на М. Г. Г. и С. М. Г.. За разлика от компанията на А.
А., която се събирала още на обяд, от както Г. М. Г. живеел там, през деня било тихо и спокойно, а компанията му се събирала към 17ч. ежедневно.
Отново се чувала силна музика, пеене, викане, псуване, говорене на висок тон, силен шум от блъскане на металните врати на тавана, тропане по пода до 2-3 часа през нощта. Многократно подавали сигнал на дежурен телефон в РУ на МВР К. - 93020 относно силния шум от таванската стая, като адресът бил посещаван от полицейски патрул, който предупреждавал Г. Г.. Последните им обаждания до полицията били на 07.04, 08.04, 14.04. След посещението на полицейските служители, шумната компания си тръгвала от тавана, а Г. Г. започвал да пее и вие, издавайки силни и неразбираеми звуци. Многократно в шумната компания на Г. М. Г. виждали и чували и неговия племенник А. А..
Отново не срещнали разбиране от М. Г. Г. и С. М. Г., относно силния шум от таванската стая. Казвали им: „Тясно е при нас, така се налага.“ При посещенията на полицейските служители ответницата С. Г. излизала да се разправя с ищците: „Оплаквате се от нашите деца, ама те са си в къщи. Утре ще порасне и К., и той ще бъде по техния път. И той ще се качи на таванската.“
През ищците лятото не можели да спят на отворен прозорец. И двамата били изключително изнервени от шума и били в непрекъснат стрес, не можели да спят нощно време и дори не заспивали от силния шум от таванската стая. И двамата били изключително изнервени, което се дължало на непрестанния шум, в резултат на който станали раздразнителни и неспокойни.
Считат, че са налице и предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответниците в качеството им на собственици и обитатели, от чиито противоправни действия и бездействия са произлезли вреди в правната сфера на ищците. Бездействието на М. Г. Г. и С. М. Г., и действията на А. А. А. и Г. М. Г. довели до причиняване на вреди на ищците, изразяващи се в дискомфорт, стрес и вредни ефекти върху здравето, за които 2 ответниците дължали на ищците обезщетение за причинени им неимуществени вреди. В случая обективните критерии за определяне на обезщетението били продължителният период от време, през което се търпят вредите и обстоятелството, че вредоносният резултат съпътства ежедневието на ищците.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което: осъди, на основание чл. 109 от ЗС М. Г. Г., С. М. Г., Г. М. Г. и А. А.
А., всички от гр. К., ул. „П.Р.С.“ *** да преустановят действията, с които пречат на А. К. П. с ЕГН ********** и М. Н. П. с ЕГН **********, да упражняват правото си на собственост върху имот, находящ се в гр. К., ул.
„П.Р.С.“ ***, ***, като сведат нивото на шум от таванската стая до допустимото, съгласно законовите норми; осъди, на основание чл. 45 от ЗЗД М. Г. Г., С. М. Г., Г. М. Г. и А. А.
А., всички от гр. К., ул. „П.Р.С.“ *** да заплатят солидарно на всеки един от ищците А. К. П. с ЕГН ********** и М. Н. П. с ЕГН **********, сумата от по 1000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода месец юли 2020 г. до месец април 2021г., изразяващи се в преживеният от ищците стрес, нервно разстройство, безсъние в резултат на шум над допустимите норми от таванска стая, собственост на М. Г. Г. и С. М.
Г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендират за направените по делото разноски.
Ответниците М. Г. Г. с ЕГН **********, С. М. Г. с ЕГН **********, Г. М. Г. с ЕГН ********** и А. А. А. с ЕГН **********, всички от град К., улица „П.Р.С.“ *** оспорват иска.
Оспорват твърденията на ищеца, както следва:
- в посочения период месец юли 2020 г. до месец април 2021 г. ответникът А. А., да е започнал да обитава таванското помещение, като да е вдигал шум до късно през нощта, да са се събирали младежи почти ежедневно, като да са извършвал шумни дейности, без да се съобразяват, че под таванската стая живеят хора;
- да са се водили разговори с ответниците А. А., М. и С. Г., в които да са били изричани цитираните в исковата молба отговори;
- един месец преди подаването на исковата молба ответникът Г. Г. да се е нанесъл да живее като ежедневно от 17.00 ч. да е събирал компания, която да извършва цитираните шумни дейности до 2-3 ч. през нощта;
- ищците да са провеждали разговори с ответниците М. и С. Г.и относно силния шум в таванската стая, в които някой от ответниците да е отговарял „Тясно е при нас, така се налага.“
- през лятото да е бил отчитан „силен шум“, „непрестанен шум“ от таванската стая (ако се има предвид собствената на М. и С. Г.и таванска стая), който да е бил пречка пред ищците да спят на отворен прозорец, да са били изключително изнервени от шума, да са в непрекъснат стрес, да не могат да спят нощно време и да са станали изключително изнервени, което да се дължи на „непрестанния шум“, в резултат на който да са станали раздразнителни и неспокойни.
3
В конкретния случай липсвало каквото и да било противоправно поведение от страна на ответника. Въпреки всички твърдения за осъществени обаждания до дежурния телефон на полицията, сезиране на прокуратурата, нямало установено да е приключено каквото и да било административнонаказателно или наказателно производство с краен акт, установяващ извършено административно нарушение/престъпление по отношение поведението на ответника, тоест всичките обаждания/сезирания на ищците били преценявани от контролните органи като неоснователни. Нямало нито една проверка, която да е отчела излъчване на шум от таванската стая със стойности над допустимите такива, според Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, които не са в нормите, цитирани от ищците.
В конкретния случай липсвала каквато и да било причинноследствена връзка между поведението на ответника и твърдените като настъпили вреди на ищците.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което отхвърли исковете като неоснователни. Претендират за разноските по делото.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представения нотариален акт № 26, том ІІ, рег. № 1916, дело № 223/2005г. на *** С.Р. с рег. № 099 на НК, че ищците са собственици на жилище, представляващо апартамент № 5, на трети етаж на ЖСК „С.“ в гр. К., ул. „П.Р. С.“ ***. Не се спори и се установява от представения нотариален акт № 10 отм ІІ, дело № 469/1986 г. по описа на КрлРС, че ответниците М. и С. Г.и са собственици апартамент № 4 в същата жилищна сграда и че сградата е в режим на етажна собственост. Установява се от представените документи за собственост, че към жилищата на страните има прилежащи тавански помещения. Не са спори, че ответникът Г. Г. е син на М. и С. Г.и, а ответникът А. А. – техен внук. По делото е представен констативен протокол от 16.01.2021 г., в който ищцата, в качеството й на домоуправител на етажната собственост, е направила констатации за нарушения по ЗУЕС от ответника А. А.. В протокола е посочено, че А. А. обитава от около една година таванското помещение на ответниците С. и М.
Г.и, че системно вдига силен и дразнещ шум, тропане, силно говорене със своята компания, която води всяка вечер в таванското помещение, като през нощта на 15.01.2021 г. компанията е притеснявала ищцата до 03:00 ч. сутринта. По делото са представени две полицейски преписки във връзка с подавани сигнали от ищците, по повод на които полицейските служители са извършили проверки на адреса, а една от тях е приключила с постановление № 613 от 11.03.2021 г., с което прокурор при РП Пловдив, ТО К. е постановил отказ да образува досъдебно производство срещу ответника А. А.. Представен е протокол за предупреждение от 09.04.2021 г., съставен на ответника Г. Г. по реда на чл. 65, ал.2 от ЗМВР. Установява се от представената справка от Община К., че ищцата е управител на етажната собственост. Представен е заверен препис от решение по НАХД № 206/2022г. по описа на КрлРС, като в производство по ЗАНН съдът е отменил наказателно постановление, с което на ответника А. А. е било наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 9 т.5 от Наредба за поддържане и опазване на 4 обществения ред на територията на Община К.. Съдът е отменил оспореното наказателно постановление поради нарушения на процесуалните правила при издаването му и не е обсъждал имали по същество извършено нарушение.
В показанията си св. А. сочи, че познава страните по делото, съседи са, а с ответниците М. и С. Г.и живеят един срещу друг. Свидетелката живеела в сградата от 2003 г. До около 2019 г. в сградата било сравнително тихо и спокойно, нямало шум, нямало викове, крясъци, музика, която да не им дава спокойствие по цяла нощ. Търпели известно време, все се надявали, че като добри съседи до тогава, всичко това ще престане. Разбирали, че са млади и им се иска да се веселят, но трябвало да се спазват и определени норми на поведение. Нещата не спрели. Започнали събирания в таванската стая на семейството на М. и С. Г.и, там бил внукът им А. А., който събирал компания и вдигали шум, слушали високо музика, дори през деня. Веднъж свидетелката казала на ответника М. Г. да предупреди внука си да престане да вдига шум, защото пречел, не можели да спят през нощта. Когато през нощта компанията се разотивала, при слизане по стълбите прескачали по няколко стъпала, вдигали шум и пречели на съня на съседите, защото спалните им се намирали до самото стълбище. Шумът от таванската стая се чувал, от басите всичко треперело долу. Всичко това било почти всяка вечер, а през летния сезон и през деня. Веднъж свидетелката говорела с баба му (ответницата С.