Решение № 1447 от 23.11.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 213/2023
- Вид
- Решение № 1447
- Подписан
- 23.11.2023
- В сила
- 11.04.2025
- Състав
- Цветанка Бенина
Цитирани разпоредби
- чл. 617, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 685 · Търговски закон
- чл. 688, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 690 · Търговски закон
- чл. 690, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 692 · Търговски закон
- чл. 692, ал. 4 · Търговски закон
- чл. 694 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 6 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 7 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1447 гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20231100900213 по описа за 2023 година
В исковата молба се твърди, че ищецът ЕТ“К.К.“ е възразил по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу обявения на 18.10.2022 г. в търговския регистър първи списък на приетите вземания в откритото по отношение на него производство по несъстоятелност в частта по вземането на кредитора Л. Й. Х. – белгийски гражданин, възлизащо в общ размер на 80 590.69 лв. – заемни суми, удостоверени със счетоводни документи. С определение на съда, постановено по постъпилото възражение по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, обявено в търговския регистър на 16.01.2023 г., от списъка на приетите вземания е изключено вземането на ответника в размер на 23 958.91 лв., като в останалата част възражението е оставено без уважение и списъкът е одобрен за включените вземания на кредитора Л. Х., а именно – сумата от 17 965.96 лв. – главница /с № 3, подточка 1.1 от списъка/; законна лихва за забава върху главницата, считано от 23.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 35 245.82 лв. - главница /с № 3, подточка 2.1 от списъка/; законна лихва за забава върху главницата, считано от 23.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 3 420 лв. – адвокатско възнаграждение. Ищецът твърди, че не е сключвал договор за заем с Л. Х., като не са предоставяни в заем парични суми. В тази връзка излага, че приложените от кредитора извлечение по сметка 499 и справка за изразходвани суми не съответстват на обективната действителност и не отразяват предаването и получаването на сумите, което е необходимо с оглед характера на договора на реален и вземанията в този смисъл не са признати от длъжника. Сочи, че неоснователността на претенциите за главница обосновава неоснователност и на тези за лихва. Прави възражение за прекомерност на приетото вземане за адвокатско възнаграждение.
Претендира да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, включени в списъка на приетите вземания и индивидуализирани по-горе.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това срок, в който ответникът оспорва предявените искове по основателност, като излага доводи, че с определението на съда правилно вземанията са били приети за дължими.
В тази насока излага доводи, че наличието на вземанията – предмет на исковата претенция, е признато извънсъдебно от ищеца чрез включването им в счетоводните 1 книги с описание „Средства за Л.“ и са включени в сметка 499 /Задължения/вземания по партньори на ЕТ К.К. към 31.12.2021 г./. Относно акцесорните искове за законна лихва за забава поддържа, че съгласно чл. 617, ал. 1 ТЗ, всички парични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност, поради което към подаване на заявлението за предявяване на вземанията, същите са с настъпила изискуемост. По отношение на вземането за адвокатско възнаграждение в производството по несъстоятелност, поддържа, че същото съществува и е включено в списъка на приетите вземания въз основа на представени доказателства за действително извършване на разноските. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По делото е постъпил и писмен отговор от синдика А. М. – в качеството си на такъв в производството по несъстоятелност на ищеца ЕТ“К.К.“, в който оспорва по основателност предявените искове, като счита същите за недоказани.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, както и отговор по нея, в установения за това срок, в които всяка от страните поддържа първоначално изложеното от нея.
Предявени са от ЕТ„К.К.“ против Л. Й. Х., при участието на синдика А. М. – синдик на ЕТ„К.К.“, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Съдът, като разгледа представените по делото релевантни за правния спор доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, а и при служебно извършена справка съдебният състав установи, че с решение от 26.08.2022 г. по т.д.№ 2725/2021 г. по описа на СГС, ТО, VІ4 състав е открито производство по несъстоятелност на длъжника ЕТ“К.К.“ /н./ и е определена начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2018 г. С решението длъжникът е обявен в несъстоятелност, като е постановено започване осребряване масата на несъстоятелността.
По делото е представен Договор за правна помощ от 15.09.2022 г., сключен между Л. Й. Х. – доверител и „Т. и Д.“Адвокатско дружество, с предмет – правна защита и процесуално представителство в производството по несъстоятелност на ЕТ“К.К.“ до окончателното му приключване, като е договорено адвокатско възнаграждение от 2850 лв., без ДДС. За доказване изплащането на сумата по възнаграждението са представени – фактура № 0000006718/15.09.2022 г. за сумата от 3420 лв. с вкл. ДДС и Извлечение за движението по банковата сметка на „Т. и Д.“ Адвокатско дружество през м. 09.2022 г., в което е обективиран получен превод в размер на сумата от 1748.62 евро по курс 1.9558 с наредител Л. Х. по фактура № 6718/15.09.2022 г.
По делото е изслушана съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която съдът кредитира като пълно и компетентно, в отговор по поставените задачи. От заключението по експертизата се установява, че в счетоводството на ищеца в сметка 499 „Други кредитори“ за отразени отделни вземания в общ размер на 1 377 298.63 лв., сред които и вземане в размер на 53 211.78 лв., дължимо към кредитора Л. Й. Х., като към датата на изготвяне на експертизата не са налице данни за движение по тази сметка. Основанието за счетоводното записване към кредитора е „по договор“.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установителният иск по чл. 694 ТЗ е предвиден, за да гарантирана установяване в отделно съдебно производство съществуването, респ. несъществуване на вземане, което е било включено в изготвения от синдика в производството по несъстоятелност списък на приети, респ. неприети вземания. За да възникне правният интерес за ищеца да предяви иска, е необходимо да е била проведена процедура по разглеждане на депозирано възражение срещу списъка по чл. 688, ал. 1 ТЗ. В този смисъл 2 предпоставките за допустимост на иска са : вземането предмет на установяване в производството да е било предявено в производството по несъстоятелност; включването на вземането в списъка на приети, респ. неприети вземания; постъпило възражение срещу включването на вземането в списъка изготвен от синдика и произнасяне на съда по несъстоятелността по възражението, с което възражението да е било прието за неоснователно, респ. внасяне на промяна в списъка на не/приети вземания. Необходимо е искът по чл. 694, ал. 1 ТЗ да е предявен в установения в ал. 6 14-дневен срок за това, считано от датата на обявяване в търговския регистър на определението по чл. 692 ТЗ, който в случая е бил спазен.
В случая, предмет на предявените установителни искове са включени в първи списък на приети вземания по чл. 685 ТЗ такива за главници и мораторни лихви, дължими по договор за паричен заем, сключен между несъстоятелния търговец – ищец в производството и ответника – който е предявил вземането си в качеството си на неудовлетворен заемодател.
При служебно извършена справка съдебният състав установи постановено окончателно определение от 13.01.2023 г. по т.д.№ 2725/2021 г. по описа на СГС, ТО, VІ-4 състав, по постъпили възражения срещу списъка с приети вземания от 18.10.2022 г., сред които и възражение на длъжника ЕТ „К.К.“ срещу включеното в списъка вземане на Л. Й. Х. с изложени в същото доводи, че не е налице сключен договор за заем, който е посочен като основание за възникване на вземането. В мотивите на определението е прието, че по постъпилото възражение от длъжника недоказано остава вземането по договор за заем в размер на сумата от 23 958.91 лв., като с диспозитива вземането е изключено от списъка на приетите вземания. В останалата част за сумите по договор за заем със заемодател посочения кредитор, списъкът по чл.
685 ТЗ е одобрен, ведно с начислената върху съответните главници законна лихва за забава.
Видно от оповестения Списък с приети вземания по чл. 685 ТЗ от 18.10.2022 г., в т. 3 са вписани вземанията на Л. Й. Х., предявени със Заявление с вх. № 60124/23.09.2022 г. в размер на 80 590.69 лв. – заемни суми, удостоверени със счетоводни документи, от която сума 17 965.96 лв. – главница, сумата от 35 245.82 лв.
– главница, както и сумата от 23 958.91 лв. , ведно с начислената върху всяка от главниците законна лихва за забава, считано от 23.09.2022 г. до окончателното изплащане.
Предявените отрицателни установителни искове съдът приема за процесуално допустими, като изхождащи от лице разполагащо с процесуална легитимация за това – длъжникът в производството по несъстоятелността, като е бил спазен предвидения в чл. 694, ал. 6 ТЗ 14-дневен срок за предявяването им /на30.01.2023 г./, считано от датата на обявяване в търговския регистър на определението по възражението срещу списъка /16.01.2023 г./.
Предмет на разглеждане в производството са отрицателни установителни искове, правото на което е предвидено за възразилия длъжник в текста на разпоредбата на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, в случай, че с постановения акт на съда по несъстоятелността не бъде прието за основателно заявеното от него възражение срещу приетите за дължими от него вземания в производството по несъстоятелността. Доколкото по основателността на исковата си претенция ищецът излага отрицателни факти при отричане на възложеното му като дължимо вземане, същите не подлежат на самостоятелно доказване в производството и поради това доказателствената тежест е възложена на ответника, който дължи провеждане на пълно и главно доказване на положителните факти при оспорване основателността на иска, а именно съществуване на вземането му в предявения размер и възникването му на заявеното основание. В този смисъл е и разпределената доказателствена тежест в проектодоклада на съда, според която ответникът в производството дължи да докаже наличието на валидно сключен договор за заем на парични средства, предаването на сумите на ищеца и 3 настъпването на падежа за връщането им на ответника.
За установяване съществуването на приетото вземане на ответника по делото е изслушана ССЕ, от заключението по която се установи наличието на вписана в счетоводните книги сума в общ размер на 53 211.78 лв., като дължима „по договор“ в полза на Л. Х.. Индивидуализирано по този начин вземането според съдебния състав не може да бъде идентифицирано като вземане въз основа на договор за заем, сключен между страните. Действително, отразяването на непогасено вземане в счетоводството на търговеца следва да бъде възприето като извънсъдебно признание за съществуване на вземането, с оглед акта на приемането му като такова и причисляването му към пасивите като част от имуществото на търговеца. Не става ясно обаче, основанието на което е възникнало вземането – дали касае договорно неизпълнение и дали последното е по отношение договор за заем по предявеното вземане. С оглед въведеното изрично оспорване от страна на ищеца относно съществуване на правоотношението с посочения предмет, както и възникналото въз основа на него непогасено задължение, в тежест на ответника е да проведе пълно и главно доказване на правопораждащите факти, каквото в случая не е сторил в хода на производството.
Неоснователни намира възраженията на ответника по основателността на исковете и състоящи се в доводи относно акта на извънсъдебно признание от страна на ищеца на дължимите към него суми в молба, депозирана по т.д.№ 2725/2021 г. по описа на СГС, ТО, VІ-4 състав, за входирането на която съдът установи служебно. Видно от изложеното в молбата, ЕТ „К.К.“ /н/ изрично е възразил по настъпилата изискуемост на вписаното в счетоводната сметка 499 вземане в размер на 17 965.96 лв. към Л. Х., както и е заявил, че за установяване дължимостта на сумата е налице друг висящ съдебен спор. При това положение, не може да бъде прието, че изявлението в молбата представлява извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт.
Разпечатката съдържа 27 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/247cb632-bb81-4598-ba5d-27343f96752a