Решение № 93 от 09.03.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. В., 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично при закрити врати заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова в присъствието на прокурора И. Ат. Ц. като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Частно наказателно дело № 20231320200171 по описа за 2023 година

Производството е по чл.155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано по предложение на изпълнителния директор на МБАЛ „Св. П.“ АД – гр. В., за настаняване на задължително лечение на Е. И. Ц., ЕГН:**********, от с. Б., обл. В., ул. „Г. Д.“, № 5.

Представителят на РП - В. заяви в с.з., че поддържа предложението за настаняване.

Процесуалният представител на предложеното за настаняване лице заяви в с.з., че моли съда да постанови решение в интерес на освидетелстваното лице.

Освидетелстваното лице не заема становище в с.з.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

В становището си в с.з. д-р В. К. – психиатър, твърди, че освидетелстваното лице е настанено в Психиатрично отделение при МБАЛ „Св. П.“ АД – гр. В.. Поведението и е било немотивирано агресивно, Ц. късала чаршафи, бельо, гълтане на хартия и вестници.

Пржодължило агресивното и поведение, съпроводено с отказ от прием на храна и негативистично отношение. Психиатърът д-р В. К. предлага да се назначи стационарна съдебно – психиатрична експертиза в ДПБ – гара К..

Видно от заключението на вещите лица д-р С. и д-р В., осв. Д. страда от Параноидна шизофрения, епизодично протичане с устойчив дефицит, параноиден синдром. При нея са налице психични увреди в резултат на психично разстройство, като с това се покриват критериите на чл. 146, ал. 1, т. 1 от 33. Поради това си разстройство в момента освидетелстваното лице може да представлява опасност за близките и и за околните с което 1 се покриват критериите на чл. 155 от 33. Във връзка с това се предлага да бъде настанен на задължително лечение на основание чл. 162, ал. 2 от ЗЗ в ДПБ - гара К. /или в стационарни условия/ за срок от три месеца. Накрая се смята, че при освидетелстваното лице не е налице способност за изразяване на информирано съгласие за лечение и е необходимо да се назначи лице от кръга на близките му или служебно лице, което да изразява информирано съгласие вместо него.

Освидетелстваното лице говори несвързано в с.з. и не заема становище относно главния факт в процеса - налага ли се задължително лечение.

С описаното заболяване при нея са налице трайни психически увреди в резултат на психично заболяване, като с това се покриват критериите на чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ. Поради заболяване в момента лицето представлява опасност за себе си и за околните, тъй като може да извърши престъпление, невъзможността близките му да се грижат за него, липсата на критичност към заболяването и към лечението му. При освидетелстваното лице не е налице способност за изразяване на информирано съгласие и е необходимо да се назначи лице от кръга на близките или служебно такова, което да дава информирано съгласие вместо него.

Освидетелстваното лице е опасно за себе си и за околните. Препоръчва се задължително лечение в ДПБ – К. за срок от три месеца.

Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от заключението на съдебно - психиатричната експертиза , която Съдът намира за компетентно, обективно и безпристрастно извършена, поради което я кредитира.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на Д..

Налице е първата предпоставка на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечения на освидетелстваното лице. Същият страда от заболяване, посочено в чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, а именно, лицето е психичноболен с установено сериозно нарушение на психичните функции. На следващо място налице е и втората предпоставка на чл. 155 от ЗЗ , лицето поради заболяването си представлява опасност както за околните, така и за близките си. По делото безспорно се установи агресивно поведение и безкритичност към заболяването си, създаващо опасност за здравето и живота на освидетелстваното лице и на околните.

При това положение, съдът намира, че освидетелстваното лице следва да бъде настанено на задължително стационарно лечение в ДПБ-гара К. за срок от три месеца.

По делото се установи, че при освидетелстваното лице не е налице способност да изразява информирано съгласие за лечението, поради което е необходимо съдът да назначи друго лице, което да изразява това съгласие вместо него и това лице е именно и това лице е именно Е.М.О. – експерт здравеопазване при Община – гр. Л..

2

Водим от горното и на основание чл.162 от Закона за здравето, съдът РЕШИ:

НАСТАНЯВА освидетелстваното лице Е. И. Ц., ЕГН:**********, от с. Б., обл. В., ул.

„Г. Д.“, № 5, на задължително лечение в ДПБ-гара К., при форма на лечение – стационарна, за срок от ТРИ месеца, считано от влизане на решението в сила.

ПРИЕМА наличието на способност на лицето Е.М.О. – експерт здравеопазване при Община – гр. Л., за изразяване на информирано съгласие вместо освидетелстваното лице Е.

И. Ц., ЕГН:**********, от с. Б., обл. В., ул. „Г. Д.“, № 5.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от днес, като обжалването на решението не спира изпълнението му .

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3