Определение № 917 от 22.06.2020, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 917 гр.

Пловдив, 22.06.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ като разгледа докладваното от мл. съдия Узунов в. ч. гр. дело № 837/2020г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл.

413, ал. 2 от ГПК

Образувано е по частна жалба, подадена от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

"България" № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез процесуален представител юрисконсулт Р.И., срещу разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 1734 от 05.03.2020 г., постановена по ч. гр. д. № 3517/2020 г. по описа на Районен съд- Пловдив, XIV- ти гр. с-в. С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците И. Е. Г., ЕГН ********** и П. С. Г., ЕГН ********** в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 470,34 лева, както и за разноските за разликата над уважения до пълния претендиран размер.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като е формулирано искане за отмяната му в атакуваната част и връщане на делото на РС – Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение за претендираните вземания.

Настоящият съдебен състав на Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

РС

– Пловдив е бил сезиран от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците И. Е. Г., ЕГН ********** и П. С. Г., ЕГН ********** за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № ********** от 30.03.2018 г., както следва: 827,06 лева – главница; сумата от 210,69 лв. - договорно възнаграждение за периода от 15.09.2018 г. до 28.08.2019 г.; неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 470,34 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 0 лева, дължими за периода от 30.05.2018 г. до 28.08.2019 г. и сумата от 184,51 лв.- лихва за забава за периода от 16.05.2018 г. до 28.08.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 02.03.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както и разноски по делото за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на възнаграждението за допълнителен пакет услуги в размер на 470,34 лева, заповедният съд е приел, че в тази му част искането се основава на нищожни, неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 и т. 19 от ЗЗП. Изложил е подробно и аргументирано становище за противоречие на договорните клаузи, установяващи дължимост на процесното вземане с императивните разпоредби на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, заповедният съд е задължен да се произнесе по въпроса за противоречието на искането със закона или с добрите нрави. Към момента е в сила и новата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

Нормата задължава заповедния съд да следи служебно и да отхвърля заявления, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК предвижда, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител (какъвто е настоящият случай), към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

С оглед характера на посочените в договора "допълнителни услуги", за които е предвидено възнаграждение /приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане, намаляване и смяна на дата на падеж на погасителни вноски и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства/, се налага изводът, че същите се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. При това положение следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави /принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения/ и с разпоредбата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Ето защо по отношение на посоченото вземане заявлението за издаване на заповед за изпълнение правилно е било отхвърлено.

Като законна последица от отхвърлянето на заявлението в тази част, законосъобразен се явява и актът на първоинстанционния съд по отношение на разноските за частта, за която е било отхвърлено искането.

Гореизложеното обуславя правилност на атакувания съдебен акт, поради което същият следва да бъде потвърден.

Съгласно т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г., ВКС, ОСГТК определението на въззивния съд в заповедното производство не подлежи на обжалване.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 1734 от 05.03.2020 г., постановена по ч. гр. д. № 3517/2020 г. по описа на Районен съд- Пловдив, XIV- ти гр. с-в., с което е отхвърлено заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците И. Е. Г., ЕГН ********** и П. С. Г., ЕГН ********** в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 470,34 лева, както и за разноските за разликата над уважения до пълния претендиран размер.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.