Решение № 856 от 01.12.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 856 гр. Кюстендил, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин К. В. при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело № 20221520100290 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Делото е образувано по искова молба, депозирана от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД против В. Я. С..

В исковата молба се сочи, че на 23.04.2019г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България, ЕИК 204915054 и ответника бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № CREX-**********.

Уговореният размер на кредита възлизал на 651,82 лв., като ответникът се задължил да върне процесната сума на 12 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 60,83 лева. Същият обаче преустановил обслужването му, считано от 20.12.2019г. Крайният падеж на всички вноски по кредита настъпил на 20.04.2020г., в който момент целият неплатен остатък от него станал изискуем, ведно с дължимите лихви. Твърди се, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020г., ведно с Приложение № 1 към него от 18.06.2020г., кредиторът прехвърлил процесното вземане на ищцовото дружество. Последното било надлежно упълномощено да извърши уведомяването на длъжника за станалото прехвърляне на осн. чл. 99, ал.3 от ЗЗД от името на цедента, като изпратената чрез „Български пощи“ ЕАД документация била получена от лице от домашните на ответника.

Въпреки посоченото се прави изрично искане приложеното към исковата молба уведомление да бъде доведено до знанието на ответника именно като приложение към същата. Поради неизпълнение на договорните 1 задължения на В. С., ищцовото дружество потърсило правата си по съдебен ред в производството по ч.гр.д. № 2031/2021г. по описа на КРС за издаване на заповед за изпълнение. Такава била издадена и връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Ето защо се породил интерес за ищцовото дружество, съобразно указанията на съда, да установи вземанията си в настоящото производство.

Предвид изложеното се поддържа искане да бъде постановено решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че В. Я.

С., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Г.“ № ** дължи и следва да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Х.“ № **, ет.* сумите, както следва: 288,08 лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит с номер CREX-*********/23.04.2019г.; 15,90 лв. възнаградителна лихва за периода 20.12.2019г. – 20.04.2020г.; 43,52 лв. – лихва за забава за периода 21.12.2019г. – 13.03.2020г. и 14.07.2020г. – 11.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 2031 от описа на КРС за 2021г.

Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и настоящото производства.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника :

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен о тго в о р чрез назначения особен представител на ответника. Оспорва предявения иск като сочи, че ответникът не е бил уведомен лично за станалото прехвърляне на процесното вземане, поради което цесията не е породила действие спрямо него. Отделно, ответникът не е бил уведомен за твърдяната цесия чрез връчване на исковата молба и приложенията към нея, тъй като същата не е доведена до негово знание, а до знанието на особения му представител, който не разполагал с възможност да уведоми ответника и съответно не е налице изрично негово съгласие за това.

Особеният представител оспорва всички твърдени от ищеца обстоятелства, в това число сключването на договора, усвояването на кредитната сума от длъжника и съответното поето задължение за връщане на суми, както и неплащането им, с изключение на признатия от ищеца неизгоден за него факт, че ответникът е погасил част от кредитните вноски.

Моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, посредством предварително депозирана такава в изложения смисъл, а ответникът, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва иска.

2

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приетото ч. гр. д. № 2031/2021 г. на КРС, ищцовото дружество, в качеството му на заявител, подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 12.10.2021г. година против ответната страна за дължимите суми, предмет и на настоящото дело.

Въз основа на заявлението била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 521/13.10.2021 година, връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК. В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.

Изложеното обуславя положителния извод, че ищецът има процесуална легитимация да води настоящите искове.

Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-********* от 23.04.2019 г. е, че между страните са възникнали облигационни правоотношения, по силата на които „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ е предоставила на ответника сумата от 598, 00 лв. за закупуване на два мобилни телефона марка „Samsung”, срещу което С. се е задължил да внесе 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 60,83 лв. Уговорено е ГПР в размер на 24,10 %, лихвен процент от 21,78 %.

Приложен е сертификат за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ №Crex16954248.

На 22.04.2020 г. между настоящия ищец и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ бил сключен договор за цесия, като съгласно приложение №1а /л.28-30 от делото/ било прехвърлено и вземането срещу ответника. С пълномощно №3431 от 18.06.2020 г. Цедентът упълномощил цесионера да извършва уведомяване на всички длъжници за цесията на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. Налице е и потвърждение за извършената цесия от цедента /л.32 от делото/.

Приложено е и уведомление до настоящия длъжник, чрез неговата сестра, за извършеното прехвърляне на вземанията от цедента.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. М. В.. Съгласно заключението остатъчното задължение по процесния договор е в размер на 349,41 лв., от които 288,08 лв. – главница и договорна лихва в размер на 15,90 лв., законната лихва е в размер на 45,43 лв.

Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

3

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът, в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т.

10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК констатира, че е налице издадена заповед за за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. №2031/2021 г. на КРС именно за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена при условията на чл. 47 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл.

415 ГПК са съответни на предприетото оспорване , респ. следва да се приеме, че е спазен срокът за предявяване на установителния иск.

При посочените съображения предявените искове се възприемат за допустими.

По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл.

415, вр. с чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на прeсъдено нещо, тъй като в случая връчването на заповедта по реда на чл. 47 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК за търсените суми в полза на ищеца, срещу която е депозирано възражение.

В това исково производство задължение на ищеца бе да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник, който следва да докаже възраженията си срещу вземането.

При така разпределената доказателствена тежест и ангажираните доказателства по делото остава безспорно, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е възникнало облигационно отношение по силата на договор за потребителски кредит в размер на 598 лв. , главница, с общ размер на кредита 651, 82 лв. Ползваният кредит следвало да се погасява на 12 месечни вноски, по 60, 83 лв. всяка и обща стойност на плащанията 729, 96 лв.

По делото не е спорно, че кредитът е усвоен изцяло, както и че ответникът спряла плащането на дължимите вноски. Първата частично неплатена вноска е дължима на 20.12.2019 г.

4

Оспорва се, че ответницата е уведомена за прехвърлянето на вземанията.

С оглед поддържаните възражения съдът намира, че от събраните писмени доказателства се установява наличието на валидно цесионно правоотношение между между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД – спр. договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. По делото са ангажирани доказателства ответникът да е уведомен чрез връчване на уведомление за извършената цесия – л. 34 от делото, като уведомлението изхожда от цесионера, за което е бил упълномощен. Цедентът може да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този смисъл е постановеното по чл. 290 от ГПК решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК .

В задължителната практика на ВКС се приема също така, че цесията е надлежно съобщена на длъжника и когато изходящото от цедента или цесионера, ако е упълномощен, уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Приема се, че това е факт е настъпил в хода на процеса и доколкото има значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Приема се, че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл са решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о. и решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. ІІ т.о. В случая исковата молба и приложенията към нея в т.ч. и уведомлението за извършеното прехвърляне на вземане са получени от лице, което живее на адреса на ответника и за което съществува задължение да ги предаде.

От изложеното следва, че представеното по делото уведомление по чл.

99, ал. 3 ЗЗД, съдържа всички данни, необходими за индивидуализиране на прехвърленото вземане и на личността на новия кредитор, достигнало е до знанието на ответника - длъжник в момента, когато му е връчено като приложение към исковата молба на новия кредитор и е приобщено като доказателство към делото по предвидения за това процесуален ред. С връчване на уведомлението цесията е породила действие в отношенията между новия кредитор и ответника - длъжник, съгласно изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.