Решение № 1431 от 10.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1431 гр. Бургас, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър П. С. при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Димитър П. С. Гражданско дело № 20262120101394 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание по чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД.

Производството е образувано по повод на искова молба, подадена от Я.

Г. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ***, чрез адв. С. К., срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр. С., ***.

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на лек автомобил БМВ 320 Д, с рег. №*******. Посоченият автомобил претърпял ПТП с автомобил, който бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.

Твърди, че по заявление на близък на ищцата, който ползвал автомобила, била образувана щета №***** при ответника. Във връзка с образуваната щета бил изготвен протокол за опис №****** от 06.01.2026 г., с който страните били постигнали съгласие, че вследствие на произшествието възникнали неизправности по автомобила на ищцата, описани подробно в исковата молба.

Ответникът направил собствена калкулация на настъпилите вреди и с опис – заключение по претенция №***** от 24.01.2026 г. определил застрахователно обезщетение в размер на 291, 55 евро, за което бил изпратен имейл на 30.01.2026 г. От своя страна, при справка в оторизиран сервиз на БМВ в гр. Б. – „Бова Кар“ ООД, в дадена калкулация, била посочена обща цена за ремонт на тези щети в размер на 1658, 57 евро. Поради тази причина определеното от ответника обезщетение било оспорено, но постъпил отговор, че застрахователното обезщетение по експертна оценка било в размер на 291, 1

55 евро.

Счита, че ответникът дължи на ищцата по процесната щета още 1366, 92 евро, която сума била разликата между платената от ответника сума и действителния размер на щетите. Спорът по делото бил единствено за размера на претърпените по автомобила на ищцата щети. Относно размера на застрахователното обезщетение се позовава на съдебна практика.

Моли да бъде осъден ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, да заплати на ищцата сумата от 1366, 92 евро, представляваща незаплатена разлика между действително претърпените вреди в размер на 1658, 57 евро и възстановените от застрахователя в размер па 291, 55 евро по лек автомобил ,,БМВ 320 Д”, рег. № *******, вследствие на настъпило ПТП между посочения лек автомобил и друг, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица на

„ДЖЕНЕРАЛИ

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, по повод на което е образувана щета №***** при ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.03.2026 г. до окончателно изплащане на вземането. Претендират се и разноските, направени в исковото производство. Представят се писмени доказателства.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковата молба се оспорва по основание и размер.

Оспорва твърдението на ищцата, като твърди, че ответното дружество изпълнило пълно, точно и коректно своите ангажименти, съгласно КЗ. Видно от двустранен констативен протокол за ПТП, на 06.01.2026 г. в гр. Б., било осъществено ПТП между два автомобила, сред които и този на собственичката. Разяснява механизма на настъпване на ПТП и следващите го действия, вкл. относно подаденото искане за изплащане на застрахователно обезщетение.

Сочи, че с извършеното плащане от 291, 55 евро на 29.01.2026 г., застрахователят изпълнил пълно и точно своите задължения по застраховката.

Позовава се на разпоредбата на чл.499 от КЗ и Методиката по Наредба №24, която се ползвала по Наредба №49 за задължително застраховане.

Твърди, че в изпълнение на своите задължения по КЗ, експерти на застрахователя осъществили оглед на 06.01.2026 г. на увредения автомобил, като описали увредените части и детайли в Протокол №******, приложен като доказателство. Съгласно КЗ, обезщетението не следвало да надвишава действителния размер на вредите към датата на ПТП, а обезщетението за вреди се определяло в съответствие с методиката за увреждане на претенции за обезщетяване на вреди, причинени от МПС и овехтяването му в годините.

Счита, че с изплащане на горепосочената сума, застрахователят изпълнил своите задължения към увреденото лице да го обезщети и повече задължения към него във връзка с нанесените му вреди от ПТП, нямал. Искът бил завишен и неотговарящ на действителния размер на вредите, с оглед възрастта и амортизацията на увреденото МПС. Оспорва иска по размер.

2

Моли се за отхвърляне изцяло на предявените искови претенции.

Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

В съдебно заседание е направено изменение на иска под формата на увеличение на размера му, като същият е в размер на 1921, 45 евро.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа правна страна следното:

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) настъпване на описаното в исковата молба застрахователно събитие – ПТП; 2) наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на сочения за виновен водач; 3) отговорност на застрахования при ответника водач за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите, както и вина на прекия причинител /последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; 4) размер на претърпените вреди.

По делото не е спорно между страните, че между „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и собственика на лек автомобил ,,Пежо 307”, рег.№ ******* е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, който е действал по време на настъпване на застрахователното събитие; че ищецът е подал пред застрахователя искане за завеждане на претенция по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която е образувана преписка по щета, заведена под № *****, че ответното дружество е заплатило обезщетение по застрахователната претенция в размер на 291, 55 евро; така и относно механизма на настъпилото ПТП, причинно-следствената връзка между ПТП и щетите, както и вината за ПТП.

Спорният по делото въпрос е относно размера на вредите, които подлежат на обезщетяване, както и относно начина на тяхното определяне. За да отговори на посочените въпроси и преди всичко с цел установяване на размера на вредите, съдът е допуснал съдебно – автотехническа експертиза.

Според приетото по делото заключение, което съдът кредитира като обосновано, пълно и небудещо съмнение досежно правилността си, към датата на настъпване на застрахователното събитие, процесният увреден лек автомобил БМВ е с навършени пет години. Остатъчната стойност на този автомобил е 44 %, като средната пазарна цена на увреденото имущество без да е приложен коефицент на овехтяване е 1660, 56 евро. При извършен ремонт на автомобила в автосервиз без сертификат за качество ISO – 9001 стойността на ремонта ще бъде 2213 евро. Вещото лице е описало щетите, настъпили на увредения автомобил, като е уточнил, че при извършен ремонт на автомобила в автосервиз без сертификат за качество и с взето предвид овехтяване на 3 автомобила към датата на ПТП, стойността на ремонта ще бъде 1787 евро.

Общата сума, необходима за отстраняване на щетата съгласно Наредба №49 от 16.10.2024 г. за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и т.2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени от МПС, е в размер на 705 евро, а при вариант за отстраняване на щетите с части втора употреба, щетата ще се определи на стойност от 751 евро.

Съдът намира, че щетите следва да бъдат определени съобразно тяхната действителна стойност. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпЯ.та вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество/ ал. 2/, т. е. по пазарната му стойност.

В този смисъл е и трайната съдебна практика, вкл. на ВКС. Приема се, че отговорността на застрахователя за вреди по застраховка "Гражданска отговорност" има договорен характер спрямо застрахования, като в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ отговорността на застрахователя към третите увредени лица е тъждествена по обем и съдържание с отговорността на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД, поради което застрахователят дължи на увредения това, което му дължи деликвентът по правилата на деликтната отговорност, при ограниченията, ведени от специалните правни норми. По своята правна същност застрахователното събитие при застраховка "Гражданска отговорност" съставлява юридически факт, който поражда гражданската отговорност на застрахования. Следователно към този момент се определят и стойностите относими към размера на дължимото застрахователно обезщетение, което е функция на деликтното обезщетение и е пряко обвързано от стойностния адекват на всички претърпяни вреди – имуществени и неимуществени. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение – регресен иск по чл. 213 КЗ (отм.), съответно чл. 411 КЗ и пряк иск по чл. 226 КЗ (отм.), съответно чл. 432, ал. 1 КЗ, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), съответно чл.

386, ал. 2 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по методиката към Наредба № 24 от 08.06.2006 г. на КФН. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това 4 число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ /Така Определение № 4208 от 25.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3540/2023 г., IV г. о., ГК, Определение № 2475 от 21.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3839/2023 г., IV г. о., ГК, Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о., ТК, решение № 79/2.07.2009 г. по гр. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о. и др./. В Определение № 4208 от 25.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3540/2023 г., IV г. о., ГК изрично също така е посочено, че обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество, като за пазарна следва да се приеме стойностт, която се определя на база цените на труда във всички сервизи и на всякакъв вид годни за употреба части, тъй като изключването на определена категория на практика води до изкривяване /ограничаване/ на пазара, т. е. на фиксирани по определени критерии непазарни стойности. Това виждане се застъпва и възприема като цяло от съдебната практика и отговаря на разпоредбите на чл.

429, ал. 1 КЗ вр. с чл. 400, ал. 1 и 2 КЗ, според които обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпЯ.та вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество към датата на увреждането, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго.