Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 893 от 12.06.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2296/2022
Вид
Решение № 893
Подписан
12.06.2023
В сила
01.07.2023
Състав
Димо Цолов

Цитирани разпоредби

  • чл.27, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174, ал.3, пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 893 гр. Варна, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20223110202296 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Н. Н. Д., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №22-0819-000368 от 11.03.2022 г., издадено от Началник сектор в ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника са наложени административни наказания “глоба“ в размер 2000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 24 месеца.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че обективираната в НП фактология на събитията не отговаря на действителността, че била лишена от възможност да стигне до сградата на медицинското заведение за да даде кръвна проба за изследване наличието на наркотични вещества, поради това, че още преди издаването на талона за медицинско изследване, била задържана по чл.72 ЗМВР и не била заведена до медицинското заведение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.01.2022 г. около 14.30 ч. в гр. Варна по бул. „Сливница“, до борса „Винтайм“, посока „Метро“, управлявания от въззивника Н. Д. л. а. „Мазда 3“, рег.№*, бил спрян за проверка от свидетелите мл. инспектор К. И. и ст. полицай Н. К., служители при ОД МВР Варна. Тъй като въззивника изглеждала в неадекватно състояние, отговаряла забавено на въпросите и от автомобила и се усещал мирис на канабис, свидетелите установили самоличността й и провели обиск на лицето, в следствие на който открили в нея 1 наркотични вещества, поставени в пластмасова кутийка от шоколадово яйце, поради което подали сигнал за съдействие от екип на КАТ. Отзовалите се свидетели мл. автоконтрольор П. В. и мл. автоконтрольор Е. Г., възприели отказ от въззивника Н. Д. да бъде изпробвана с техническо средство Dreger Drug Test 5000, №ARAM 0004, за употреба на наркотични вещества или техните аналози, при което тя била отведена в Трето РУ при ОД МВР Варна, където в 14.40 ч. била задържана за 24 часа по ЗМВР. В последствие, в 16.25 ч. на въззивника бил издаден и връчен талон за изследване, в който било отразено, че Н. Д. отказва проба с техническото средство и избира да бъде изследвана с медицинско и химическо изследване.

При тези обстоятелства, свид. П. В. съставил спрямо въззивника Н. Д. АУАН №541021 от 10.01.2022 г. за нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП, в който било отразено, че въззивникът управлява собствения си л. а. и отказва да бъде проверена с техническо средство Dreger Drug Test 5000, №ARAM 0004, както и че е издаден талон за медицинско изследване.

Направените с АУАН констатации били изцяло възприети и възпроизведени в обжалваното НП от наказващия орган, който наложил за посочено нарушение предвидените в чл.174, ал.3, пр.2 наказания глоба в размер 2000.00 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок двадесет и четири месеца.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите П. В., Е. Г., К. И. така и от приобщените документи – НП №22-0819-000368 от 11.03.2022 г., талон за изследване №133708, докладна записка от 10.01.2022 г., справка нарушител-водач за Н. Д., Заповед №812 1з-1632 от 02.12.2021 г

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, надлежно упълномощен със Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочена е и счетената за нарушена законова разпоредба. Спазено е изискването по чл.57, ал.1 ЗАНН в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство - Dreger Drug Test 5000, №ARAM 0004. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че наказващият орган 2 е приел наличие на отказ от извършване на проверка с техническо средство.

Не се споделя възражението в жалбата, че не става ясно, за какво нарушение е наказана въззивника, тъй като в НП е посочено освен, че е отказала да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол и че не е изпълнила предписанието за медицинско изследване.

Описаното в АУАН административно нарушение е управление на л. а. „Мазда 3“, рег.., на 10.01.2022 г., около 14:30 ч., в гр. Варна, по бул. „Сливница“, до борса „Вайнтайм“, посока магазин „Метро“, и отказ да бъде извършена проверка за установяване на употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство Dreger Drug Test 5000, №ARAM 0004.

Същите фактически обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част на НП с допълнителна информация, че лицето не е изпълнило предписанието за медицинското изследване, което му е било издадено.

В мотивите на НП буквално е възпроизведено административнонаказателното обвинение по АУАН. За по-голяма яснота, предвид алтернативните форми на изпълнителното деяние по чл.174, ал.3 ЗДвП, наказващият орган е посочил изрично, че въззивникът Н. Д. следва да бъде санкционирана за нарушение, състоящо се в отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с процесния АУАН. Поради това е несъстоятелна тезата на защитата за неяснота относно твърдяното нарушение и за посочени две отделни административни нарушения по чл.174, ал.3 ЗДвП.

За допълнителна обоснованост на НП наказващият орган е цитирал състава на чл.174, ал.3 ЗДвП, но това не означава, че това съставлява описание на извършеното нарушение от въззивника, след като тази част от мотивите на НП не съдържат конкретна информация за дата и място на извършване на нарушението, субект на нарушението, индивидуализация на управляваното превозно средство. По изложените съображения, в обжалвания правораздавателен акт на наказващия орган е дадено описание на нарушението само по първото предложение на чл.174, ал.3 ЗДвП, поради което е и безспорна волята на наказващия орган, за какво е наложено наказанието.

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Приобщените доказателства установяват по несъмнен начин, че въззивникът Н. Д. е била водач на спряното за проверка МПС от свид. К. И., както и че в присъствие на всеки от двамата свидетели П. В. и Е. Г., същата е отказала да й бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство Dreger Drug Test 5000, №ARAM 0004 като техните показания в качеството на непосредствени очевидци, са конкретни, недвусмислени, последователни, логични и напълно съвпадащи помежду си.

Поради това съдът намира, че е осъществен състава на твърдяното нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП. Както бе изтъкнато, визираната норма включва отделни форми на изпълнително деяние: първата група обхваща отказ за извършване на проверка на водач на МПС с техническо средство за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, а втората група: неизпълнение на предписание за медицинско изследване, за химическо лабораторно и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Така, както законодателят ги е посочил, при спиране на водач на МПС за проверка за употреба на наркотици, органите на полицията имат задължението първо да извършат проверка с техническо средство и/или 3 тест, като отказът от такава проверка, независимо каква е причината, винаги води до съставомерност на деянието по чл.174, ал.3 ЗДвП. В този смисъл е и задължителното за съдебната практика Тълкувателно решение №13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. №1/2021 г., съобразно което неизпълнението на което и да е от двете форми на деянието – отказ да се извърши проверка с техническо средство или отказ да се извърши медицинско изследване, респ. - неизпълнение на предписание за медицинско изследване, представлява самостоятелно нарушение и подлежи на самостоятелна санкция, независимо от това, изпълнено ли е или не другото изискване.

В процесния случай, санкционираното нарушение е именно отказа да се извърши проверка с техническо средство Dreger Drug Test 5000, №ARAM 0004, а не неизпълнение на дадено предписание за медицинско изследване, при което са неотносими наведените от защитата аргументи, за обективна невъзможност за въззивника Н. Д. да стори това, поради нейното задържане.

Нормата н а чл.174, ал.3 ЗДвП въвежда както състав на административно нарушение, така и санкция за същото. С оглед санкционната норма, която предвижда абсолютен размер на административната санкция, наложените с обжалваното постановление наказания "глоба" в размер 2000 лв и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок 2 години, се явяват законосъобразни и за съда не съществува законова възможност да измени НП като определи съответните административни наказания под предвидения от законодателя размер, поради забраната за това, заложена в разпоредбата на чл.27, ал.5 ЗАНН.

В случая не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност или липса на обществената опасност на нарушението, което е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП е призвана да гарантира. Високият размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, което в никой случай не следва да бъде толерирано, а следва да бъде строго санкционирано за постигане на превъзпитание на дееца към спазване на законоустановения ред. Нещо повече, новата редакция на чл.189з. (ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) изключва възможността за прилагане на чл.28 ЗАНН за нарушения на ЗДвП.

Предвид изтъкнатото, съдът намира, че процесното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и е приключено в рамките на едно съдебно заседание, съдът намира за съответстващо възнаграждение в установения минимален размер 80.00 лв, съгласно чл.63д, ал.4 ЗАНН, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.