Решение № 575 от 24.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. Пловдив, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330200262 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 739244-F737007/20.11.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „***“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителите А. Е. с ЛНЧ: *** и Б. Ф. М. с ЕГН:

********** на осн. чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.

Управителят на дружеството жалбоподател обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. В допълнение към жалбата, депозирано от пълномщник, се излагат доводи, че за едно нарушение са наложени няколко санкции. Моли Съда да му присъди направени разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юриск. А., който оспорва подадената жалба, намира същата за неоснователна. Сочи, че правилно е определено констатираното нарушение, като в подкрепа на това изразява, че такава е и трайната практика на Административен съд – Пловдив.

Моли наказателното постановление да бъде потвърдено и претендира 1 разноски.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид доводите и възражения на страните и се запозна с доказателствата по делото намира, че жалбата е подадена в законоустановения 14 - дневен срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказващият орган е приел следната фактическа обстановка, а именно:

На 17.07.2023г. в ТД на НАП – Пловдив била извършена служебна проверка в информационната система на ТД на НАП – Пловдив, при която било установено, че „***“ ООД, с Булстат *** като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило законоустановения срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл. 125 ЗДДС в ТД на НАП – Пловдив за данъчен период 01.06.2023г. – 30.06.2023г. – до 14.07.2023г. включително. Справкатадекларация не била подадена в ТД на НАП – Пловдив и към момента на съставяне на АУАН.

В хода на съдебното следствие беше разпитана актосъставителката Н. Д. С., която потвърди отразеното от нея в АУАН. От показанията й се установява, че извършила служебна проверка на дружеството-жалбоподател, като установило, че не била подадена в срок справка-декларация. Такава не била подадена и към момента на съставяне на АУАН.

Съдът кредитира депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството от страна на дружеството жалбоподател не се оспорва извършването на нарушението.

С оглед направените констатации на 04.10.2023г. св. Н. С., на длъжност „***” ***, съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F737007/04.10.2023г. за извършено от „***“ ООД нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС. Актът бил съставен след покана, като в последствие бил връчен на нарушителя.

Заради извършеното от жалбоподателя нарушение било издадено наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл.179, ал.1, предложение 1-во от ЗДДС, било наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 2 лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.

Така възприетата от наказващия орган фактическа обстановка се споделя напълно и от настоящия съдебен състав и същата се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства - показанията на актосъставителя Н. С., които съдът намира за логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства

Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите са събрани по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност /съгласно приложената по делото заповед/, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

По делото са налице безспорни и категорични доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС. По силата на ал.5 от същия член справката-декларация се подават до 14 – то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

По делото безспорно се установява, а и не оспорва от жалбоподателя, че „***“ ООД, в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е подало в ТД на НАП – Пловдив справка-декларация по чл.125 от ЗДДС за данъчен период 01.06.2023г. – 30.06.2023г. в срок до 14.07.2023г.

Справката-декларация не е била подадена и към момента на съставяне на АУАН. Доколкото се касае за нарушение на дружество, за което се прилагат правилата и административните наказания за юридическите лица, не следва 3 да се издирва въпросът за вината и при наличие на обективния факт на нарушението, правилно е бил съставен АУАН. Касае се за безвиновна отговорност, която представлява проява на превенция срещу определени деяния, нарушаващи установения ред на държавно управление и за да бъде ангажирана административната им отговорност е необходимо и достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата /каквото в случая е налице/. Също така от въззиваемата страна бяха представени доказателства, че процесното дружеството е било предупреждавано и наказвано за други нарушения по данъчното законодателство.

Касае се за административно нарушение, което от обективна страна се изразява в бездействие, при наличие на нормативно задължение за действие, а като допълнителен признак е указан строго определен срок за извършване на дължимото действие. Ето защо, съдът счита, че фактът на неподаването на справката-декларация за процесния данъчен период в срок до 14.07.2023г. вкл. представлява нарушение на императивните законови разпоредби на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.

Правилен е изводът на наказващия орган, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения. Напротив, следва да се отбележи, ч е справката-декларация въобще не е била подадена *** към момента на съставяне на АУАН. Продължителността на забавата на скрепените със срок задължения е един от критериите за укоримост на деянието, като в настоящия случай, както се каза, забавата не е малка. Нарушената законова разпоредба е предназначена да осигури нормално функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване представлява деяние с по – сериозна степен на обществена опасност в сравнение с други състави на административни нарушения.

Търговските дружества поради това и като осъществяват тази дейност по занятие и са регистрирани по ЗДДС, следва да организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват точно и своевременно завишените законови изисквания към дейността си, предвид специалната данъчна регистрация.

Своевременното деклариране на данните по ЗДДС, в това число и при нулеви стойности, е от значение за определяне на задълженията, както на 4 деклариращия, така и на неговите контрагенти, като ЗДДС е с повишени изисквания към отчетността на дейността. В тази връзка следва да се посочи, че размерът на наложената имуществена санкция е определен в минимален размер. /виж Решение №2371/12.12.2022г., постановено па КАНД №2425/2022г. по описа на Административен съд – Пловдив; Решение №2306/08.12.2022г., постановено по КАНД №2530/2022г. по описа на Административен съд – Пловдив/. Наред с това, не може да се пренебрегне и обстоятелството, че освен процесното нарушение при извършената проверка са били констатирани и други нарушения на разпоредбите по ЗДДС. За така установеното нарушение, законосъобразно е наложено административно наказание на осн. чл.179, ал.1, пр. 3 от ЗДДС. Наказанието е в законоустановения минимум, поради което и не подлежи на корекция от съда.

Действително с изменение с ЗИДЗДДС с /ДВ бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г./ законодателят е изменил разпоредбата на чл.179 ал. 1 от ЗДДС, но от състава на нарушението за които се предвижда санкция. В цитираните разпоредби е отпаднала хипотезата за неподадени отчетни регистри, а не за неподаване справка-декларация, в което именно се изразява процесното нарушение, с оглед на което е налице още един аргумент за потвърждаване на НП.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени процесуални нарушения, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По разноските:

Съобразно изхода на спора, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ и е в размер между 80 лева и 150 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената юрисконсултска защита, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер от 80 лева. В тази връзка следва да се отбележи, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност, разгледано е в рамките на едно съдебно заседание, което е било с кратка продължителност, разпитан е един свидетел, фактическата обстановка 5 не е била спорна между страните, поради което справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.1, вр.чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 739244F737007/20.11.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „***“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителите А. Е. с ЛНЧ: *** и Б. Ф.

М. с ЕГН: ********** на осн. чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6