Определение № 1400 от 25.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1400 гр. Благоевград, 25.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас И. като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20251200501202 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 от ГПК.

„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, обжалва определение № 1668 от 12.09.2025 г., постановено по гражданско дело № 2988 от 2024 г. на Районен съд Благоевград, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба вх. № 20464 от 19.08.2025 г., за изменение на решение № 686 от 04.08.2025 г. в частта за разноските. В жалбата се твърди, че позоваването от РС на практика на СЕС е неоснователно, тъй като тя е неотносима към спора.

В настоящия случай ставало въпрос не за иск за връщане на суми на потребителя, а за иск за връщане на суми, сред които главницата, на кредитора, който е ищец, тъй като нямало друг ред, по който да получи дадените в заем суми, освен исков ред. Очакването на длъжника, че кредиторът му ще трябва да води иск за връщане на дадената главница, която винаги била дължима според разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, т. е. чистия размер на кредита, без да му се дължат разноски за съдебния процес, било напълно неоснователно, тъй като по този начин самият кредитор щял да бъде препятстван да предявява по съдебен ред вземането си поне за главница, в случаите, когато договорът е нищожен. Практиката на СЕС се основавала на опасението, че ако се присъдят разноски на кредитора, потребителят може да бъде възпрян да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Затова не било без значение процесуалното качество на потребителя по делото, а в случая същият бил ответник и можел да се брани с възражение за нищожност на договора, по което не дължал държавна такса. В 1 този смисъл имало и съдебна практика на СРС, съгласно постановено определение № 18296 от 22.04.2025 г., 90 ГС. Следвало да се има предвид, че съдът служебно следял за неравноправни клаузи по договорите, сключени с потребител, съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК, т. е. правата му в случая били гарантирани и без да е нужно да води иск за нищожност на договора.

Кредиторът сторил разноски за производството в размер на 50 лева, представляващи държавна такса, както и сумата от 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. На кредитора следвало да бъдат присъдени 200 лева, представляващи деловодни разноски, тъй като той бил ангажирал защита по описания иск. По делото бил представен списък с разноски. Налице били предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК, а именно - искът бил уважен и на кредитора се дължали разноски с оглед на изхода на спора. Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Подаден е отговор на жалбата от Г. П. И., ЕГН **********. В него се изтъква, че тя е незаконосъобразна и неоснователна. Развиват се кратки аргументи за това. Иска се оставянето й без уважение.

Окръжният съд констатира, че частната жалба отговаря на изискванията по чл.

274 и 275 от ГПК. Тя е подадена срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в срок и от юридическо лице, имащо правен интерес от обжалването, с оглед на което е редовна и допустима.

Разгледана по същество, жалбата се оказа неоснователна.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Гергана Никова и Вероника Николова, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, които са представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

Настоящата съдебна инстанция споделя доводите, изложени от районния съд в атакувания му акт. Не са налице основания за отмяна на последния.

2

Не се дължи възнаграждение за юрисконсулт, ако производството е относно установяване на вземане, произтичащо от договор, в който се съдържат неравноправни клаузи. При определяне на отговорността за разноски с оглед на крайния изход на делото, следва да се има предвид, че ответникът по насрещния иск е потребител, а спорът е за съществуването на задълженията му към ищеца, произтичащи от признатия от съда за изцяло недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, договор за потребителски кредит, при приложение на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Присъждането в тежест на ответника на процесуалните разноски съобразно уважената част на иска по чл.

23 от ЗПК при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, в случая наистина би било в противоречие с целта на Директива 2008/48, тъй като би се явило пречка за потребителя да упражни предоставеното му от директивата право на ефективен съдебен контрол. В постановеното по преюдициално запитване във връзка с приложение на чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13 решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, се приема, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В този смисъл е и постановеното по преюдициално запитване на СРС решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато след установяването на нищожността на договорната клауза поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично - така и Решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 630/2023 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елена Арнаучкова. В случая действително се касае за потребител, ответник по насрещен иск относно спор за съществуването на задълженията му към ищеца, произтичащи от признатия от съда за изцяло недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, договор за потребителски кредит, при приложение на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, поради което наистина не се следват разноски за ищеца по насрещния иск, независимо от резултата по делото.

Частната жалба трябва да бъде оставена без уважение.

Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на последващ инстанционен контрол.

Воден от изложените разсъждения, доводи и аргументи, Окръжен съд Благоевград

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „К.“ ЕАД, ЕИК 175330437, подадена срещу определение № 1668 от 12.09.2025 г., постановено по гражданско дело № 2988 от 2024 г. на Районен съд Благоевград.

Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1400 гр. Благоевград, 25.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас И. като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20251200501202 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 от ГПК.

„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, обжалва определение № 1668 от 12.09.2025 г., постановено по гражданско дело № 2988 от 2024 г. на Районен съд Благоевград, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба вх. № 20464 от 19.08.2025 г., за изменение на решение № 686 от 04.08.2025 г. в частта за разноските. В жалбата се твърди, че позоваването от РС на практика на СЕС е неоснователно, тъй като тя е неотносима към спора.

В настоящия случай ставало въпрос не за иск за връщане на суми на потребителя, а за иск за връщане на суми, сред които главницата, на кредитора, който е ищец, тъй като нямало друг ред, по който да получи дадените в заем суми, освен исков ред. Очакването на длъжника, че кредиторът му ще трябва да води иск за връщане на дадената главница, която винаги била дължима според разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, т. е. чистия размер на кредита, без да му се дължат разноски за съдебния процес, било напълно неоснователно, тъй като по този начин самият кредитор щял да бъде препятстван да предявява по съдебен ред вземането си поне за главница, в случаите, когато договорът е нищожен. Практиката на СЕС се основавала на опасението, че ако се присъдят разноски на кредитора, потребителят може да бъде възпрян да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Затова не било без значение процесуалното качество на потребителя по делото, а в случая същият бил ответник и можел да се брани с възражение за нищожност на договора, по което не дължал държавна такса. В 1 този смисъл имало и съдебна практика на СРС, съгласно постановено определение № 18296 от 22.04.2025 г., 90 ГС. Следвало да се има предвид, че съдът служебно следял за неравноправни клаузи по договорите, сключени с потребител, съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК, т. е. правата му в случая били гарантирани и без да е нужно да води иск за нищожност на договора.

Кредиторът сторил разноски за производството в размер на 50 лева, представляващи държавна такса, както и сумата от 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. На кредитора следвало да бъдат присъдени 200 лева, представляващи деловодни разноски, тъй като той бил ангажирал защита по описания иск. По делото бил представен списък с разноски. Налице били предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК, а именно - искът бил уважен и на кредитора се дължали разноски с оглед на изхода на спора. Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Подаден е отговор на жалбата от Г. П. И., ЕГН **********. В него се изтъква, че тя е незаконосъобразна и неоснователна. Развиват се кратки аргументи за това. Иска се оставянето й без уважение.

Окръжният съд констатира, че частната жалба отговаря на изискванията по чл.

274 и 275 от ГПК. Тя е подадена срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в срок и от юридическо лице, имащо правен интерес от обжалването, с оглед на което е редовна и допустима.

Разгледана по същество, жалбата се оказа неоснователна.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Гергана Никова и Вероника Николова, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, които са представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.