Решение № 315 от 20.05.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 53/2024
- Вид
- Решение № 315
- Подписан
- 20.05.2024
- Състав
- Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Снежана Бакалова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12, ал. 5 · Закон за марките и географските означения
- чл. 36, ал. 3, т. 1 · Закон за марките и географските означения
РЕШЕНИЕ
№ 315 гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Светлин Михайлов
Снежана Бакалова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20241001000053 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
С решение № 1458/27.11.2023 г. по т. д. № 619/23 г. Софийски градски съд, ТО, 23 състав е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 36, ал. 3, т. 1 ЗМГО, вр. чл. 12, ал. 5 по предявения от „Авангард недвижими имоти“ ООД, ЕИК 204737477 срещу „Армада имоти“ ООД, ЕИК 205956095 иск, че ответникът „Армада имоти“ ООД е действал недобросъвестно при подаване на заявка с рег. № 2021161465N на Патентното ведомство на Р България за регистриране на национална комбинирана търговска марка „Авангард“ с рег. № 0161465/31.05.2021 г.
Недоволен от решението е ответникът „Армада имоти“ ООД, който го обжалва с доводи за необоснованост и неправилност.
Поддържа, че съдът не отчел разликата между използването от ищеца на словното наименование във фирмата на дружеството и регистрираната търговска марка, които не били идентични, а и съобразно СМЕ словното съчетание „недвижими имоти“ не може да бъде регистрирано. Затова намира, че съдът не е изложил мотиви, защо намира за доказано, че ищецът е 1 действителен притежател на марката, след като била налице абсолютна пречка използваните от ищеца словно съчетание и графичен знак да бъдат регистрирани.
Противопоставя се на мотивите в решението, че е установена недобросъвестност при регистрацията на марката от ответника. Счита, че съдът не е съобразил обстоятелството, че ищецът използва марката само в един силно ограничен сегмент за услуги – в дейността си като агенция за недвижими имоти, докато графичното изображение на марката предпоставя тя да бъде използвана във всякакви направления в стопанския живот.
Излага разбирането, че по делото не е доказана, както възможността за объркване на потребителите, така и знанието на ответника за увреждане на ищеца, нито са установени претърпени от последния вреди или извличане на имотна облага от ответника.
Изтъква, че съдът не е изложил убедителни доводи, защо кредитира показанията на свидетелите посочени от ищеца, след като те са служители в „Авангард недвижими имоти“ ООД и поддържа, че неправилно е игнорирал показанията на св. К., които установявали дадените права от съдружника в „Авангард недвижими имоти“ ООД, С. Д., физическите лица участващи в ответното дружество да използват процесната марка.
Ответникът по жалбата „Авангард недвижими имоти“ ООД я оспорва и моли решението да бъде потвърдено.
Поддържа становище, че по делото са събрани убедителни доказателства в подкрепа на обстоятелството, че ответника недобросъвестно е регистрирал процесната търговска марка. Според заключението на приетата съдебна експертиза отличителните елементи в двете сравнявани марки са идентични и това ясно показвало, че лицата С. К. И. и К. И. П., са знаели много преди учредяването на дружеството „Армада имоти“ ООД, че ищецът се идентифицира и отличава в търговския оборот, чрез нерегистрираната търговска марка „Авангард недвижими имоти“, но са регистрирали марката за да отнемат пазарен дял.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в установения от закона срок и от лице с право на жалба, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
2
Решението е валидно, допустимо и правилно.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е изложил мотиви за установено от фактическа и правна страна, които САС споделя и към които препраща с оглед дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК.
По възраженията в жалбата, съдът намира следното:
В основата на спора по предявения установителен иск е въпроса, дали ответникът е действал недобросъвестно при подаване на заявката с № 2021161465N в Патентното ведомство за регистрация на процесната комбинирана марка „Авангард“.
В хипотезата на чл. 12, ал. 5 ЗМГО, „недобросъвестност“ означава знание у заявителя, че преди и към момента на подаване на заявката, същата или сходна марка се използва фактически в търговската дейност на друго лице. Регистрацията на подобна марка противоречи на изискванията за почтеност в търговската практика, тъй като води до неоправдано възползване от чужда търговска репутация без съгласието на лицето, което я е създало.
С оглед поддържаните в исковата молба твърдения, искът би бил основателен, ако се докаже, че: 1/ ищецът е бил фактически ползвател на същата или сходна марка преди подаване на заявката от ответника и 2/ ответникът е знаел за това обстоятелство към момента на заявлението.
И двете групи обстоятелства са доказани от събраните по делото доказателства и са подробно анализирани от първоинстанционния съд.
Не се спори между страните, а и от представените трудови договори се установява, че собствениците на ответното дружество С. И. и К. П., в периода 2017 г. – 2019 г. са работили при ищеца като помощник - брокери. Това налага, че същите са запознати с дейността на ищцовото дружеството и използваната от него комбинирана марка „Авангард недвижими имоти“.
Според показанията на св. К., докато е работил при ищеца, заедно със С. И. и К. П., процесното лого се е използвало за реклама на фирмата, чрез визитките, като лого на фирмения автомобил, чрез абсолютно всичко. Свидетелите Ш. и Ц. потвърждават, че процесното лого се използва и като рекламна снимка на офиса. Св. Ц. заявява, че веднага след като са напуснали, лицата И. и П. направили собствена агенция за недвижими имоти, за която св. Ш. потвърждава, че се намира в същата сграда, където е и офиса на ищеца. Св.
К., служител в „Армада имоти“ признава, че процесната марка не е измислена 3 от собствениците на ответното дружество, а им е била предоставена за ползване от съдружника в „Авангард недвижими имоти“ ООД, С. Д.. За този факт обаче, наведен от свидетеля, по делото няма каквито и да било доказателства, че ползването на марката от ответника е разрешено от ищеца.
Доколкото ответникът е юридическо лице, знанието на неговите законни представители, се счита за знание и на юридическото лице. От изложеното става ясно, че регистрираната от ответника марка, не е създадена от управителите и съдружници С. И. и К. П., а е изцяло взаимствана от марката използвана от ищеца. Собствениците на „Авангард имоти“ ООД са узнали за марката докато са били служители на ищцовото дружество и като са учредили дружество с идентичен предмет на дейност – в идентичен сегмент услуги, чийто офис се намира и в същата сграда, където е канцеларията на ищеца, съдът намира, че съзнателно и целенасочено са пристъпили към регистрация на марката, за да извлекът облаги от популярността й. Това е нелоялна практика, в нарушение на неписаните правила на добросъвестния търговски ред и презюмира знание на ответника, че уврежда ищеца, както и намерение за имотна облага. Същевременно е и обстоятелство, което само по себе си е достатъчно за обосноваване на недобросъвестност при заявяването на марката за регистрация, тъй като, сочи на намерение на ответника, да ограничи ползването на регистрираната марка от всяко друго лице, включително и от ищеца, което е и основният смисъл на регистрирането на марката.
Приетата по делото СМЕ убедително сочи, че процесните две марки нерегистрираната по - ранна марка „Авангард недвижими имоти“, собственост на ищеца и регистрираната „Авангард“, собственост на ответника "Армада имоти“ ООД са с много висока степен на визуално и фонетично сходство и идентично семантично послание. Вещото лице е категорично, че предвид високата степен на сходство между знаците представляващи сравняваните марки, както и идентичността и сходството на услугите за които се отнасят тези марки, у заинтересованият потребител се формира еднакво общо впечатление и въздействие от двете марки, което налага заключението за възникване на вероятност от объркване на потребителите, т. е. създава се погрешна представа, че услугите са на същите или икономически свързани 4 лица. Експертизата е изготвена компетентно и е обстойно мотивирана. Не е оспорена от страните, поради което съдът намира, че следва да бъде изцяло кредитирана. С нея факта, че съществува възможност за объркване на потребителите е доказан. Дали към датата на предявяване на иска са налице претърпени от ищеца вреди е напълно ирелевантно за правното основание на иска, поради което и обстоятелството, че този факт не е поставен в първоинстанционното производство, не рефлектира върху правилността на решението.
Неоснователни са и поддържаните с жалбата възражения, че по делото не е установено, ищецът да е действителен притежател на марката и че тя не може да бъде регистрирана. Не е спорно, а и в съдебната практика отдавна е утвърдено, че „действителен притежател“ е лицето, което реално използва в търговската си дейност незащитен от него за територията на страната знак /марка/, извършвайки действия /със стоки и услуги/, с които се афишира като притежател на марката, без юридически да е признат за такъв, когато това ползване предхожда датата на заявяване за регистрация на същата или сходна марка от друго лице. Приложените с исковата молба доказателства, както и показанията на всички разпитани свидетели еднозначно потвърждават факта, че ищецът използва процесната марка в дейността си, като агенция за недвижими имоти, при това години преди тя да бъде регистрирана от ответника. Съобразно изложеното от вещото лице инж. Д. в заседанието по приемане на СМЕ, при регистрацията на марката се преценява, оценява се кои са нейните доминиращи отличителни елементи и кои са описателните, или неохраняемите елементи. В зависимост от тяхното съотношение се взема решение, дали марката отговаря или не на закона. В заключението подробно е развита преценката на експерта, че отличителен и доминиращ елемент в марката на ищеца е съчетанието на словния елемент АВАНГАРД и стилизираното изображение на покрив с комин. Присъствието на елемента „недвижими имоти“ в марката е описателен по отношение на заявените услуги, за които изрично е уточнено, че се отнасят до недвижими имоти.
Следователно, заявената от ищеца марка може да бъде регистрирана, В обобщение, въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, „Армада имоти“ ООД следва да заплати 5 направените от „Авангард недвижими имоти“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лв. за въззивното производство.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1458/27.11.2023 г. по т. д. № 619/23 г.
Софийски градски съд, ТО, 23 състав.
ОСЪЖДА „Армада имоти“ ООД , ЕИК 205956095 да заплати на „Авангард недвижими имоти“ ООД , ЕИК 204737477 сумата в размер на 3500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред САС.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 и сл.
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6