Решение № 832 от 25.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 832 гр. Пловдив, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330106047 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 94а и чл. 98а от Закон за енергетиката (ЗЕ) и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от В. Р. К. и П. Ф. Я. в качеството съответно на ****** и ****** и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Г. Н. К., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът С. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, ул. „***“ № ***, бл. ****, ап. ***, процесуално представляван от назначения му особен представител адв. И. И. И., вписан в регистъра на ******, с адрес на практиката: гр. *****, бул. „*****“ № ****, ет. ***, ап.***, му дължи сумата от 111, 01 лева, представляваща стойността на консумирана, съответно доставена електрическа енергия до обекта на потребителя на адрес: гр. ******, ул. „***“ № ***, бл. ****, ап. ***, ИТН ******, за периода от 23.07.2024 г. до 22.10.2024 г., и сумата от 4, 78 лева – обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода от 11.09.2024 г. до 21.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 22.01.2025 г., до окончателното й изплащане, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № ............../..........г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1197/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII гр. с.

1

В исковата молба и уточнението от 14.04.2025 г. се твърди, че ищецът в качеството си на краен снабдител на основание чл. 98а от ЗЕ продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане. По силата на Общите условия и подаденото от ответника заявление за прехвърляне на партида на негово име се твърди, че ищецът е поел задължение да снабдява с електрическа енергия обекта, ползван ответника и находящ се в гр. ****, ул.

„****“ № **, бл. ****, ап. ***, ИТН: ******. За ответника бил открит клиентски номер ********. Поддържа се, че ответникът е ползвател на имота във връзка с възникнало между него и ****** наемно правоотношение. Ответникът, съгласно чл. 11, т. 1 от Общите условия на ищеца, е задължен да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начин, определени в същите чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия. В изпълнение на задълженията си ищецът доставил на обекта, ползван от ответника, електроенергия на обща стойност 111, 01 лева за периода от периода от 23.07.2024 г . д о 22.10.2024 г., като поради забава в плащането на дължимата сума на ответника била начислена и мораторна лихва в горепосочените размер и период. Предвид изложеното претендират се горепосочените суми, както и сторените разноски в заповедното производство и исковия процес.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител. Оспорва предявените искове по основание и размер.

Възразява, че ответникът не притежава качеството „потребител“, тъй като не е собственик или ползвател на процесния имот. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като депозират съответно ищецът – Молба вх. № 123576/28.11.2025 г., а ответникът – Молба вх.

№ 122611/26.11.2025 г., с които поддържат процесуалните си позиции.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Приобщените писмени доказателствени източници позволяват да се установи, че в периода от 23.07.2024 г. до 22.10.2024 г. ищцовото дружество, реализиращо дейност по електроснабдяване въз основа на Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № ******/****** г., издадена от ДКЕВР, оперирало в договорните си отношения за продажба на електроенергия при публично известни Общи условия (л. 6 – л. 7), одобрени с Решение № ****/****** г. на ДКЕВР и влезли в сила без необходимост от изричното им писмено приемане от клиентите в 30-дневен срок след първото им публикуване в един централен и един местен всекидневник, което според приложеното извлечение от публикация във Вестник „****” било осъществено на ******г. (л. 5 – л. 8).

Съобразно чл. 7, т. 1 от Общите условия, енергийното предприятие се задължава да снабдява с електрическа енергия при условия на равнопоставеност всеки „клиент”, разбиран по дефиницията на чл. 1, т. 4 от Общите условия както като „мрежови клиент” по смисъла на чл. 1, т. 5 от Общите условия – всяко физическо или юридическо лице, което физически е 2 свързано към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД, ползва нея и съответните мрежови услуги, така и като „потребител на електрическа енергия за битови нужди”, определен като физическо лице, собственик или ползвател на присъединен към гореспомената мрежа имот, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

Чл. 11, т. 1 от Общите условия изисква от клиента да заплаща на продавача стойността на консумираната в електроснабдения обект енергия и дължимата сума за преноса й по разпределителната мрежа по утвърдените от ДКЕВР цени и по начина, указан в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия – а именно веднъж месечно в срока, посочен в ежемесечно издаваната от доставчика по реда на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп, а при неизпълнение на падежа чл.

27, ал. 1 от Общите условия предвижда дължимост на обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден просрочие.

По силата на сключен въз основа на Заповед № ****/******г. за настаняването (л. 68) на Г. С. А. (****), издадена от ********** при **********, Договор за наем на общинско жилище № ............../..........г. (л. 64 – л. 65), ******* чрез *********, представлявано от неговия ****, от една страна като „Наемодател”, отдала под наем на ответника и син на настаненото лице, от друга като „Наемател”, електроснабдено от ищеца и присъединено към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД общинско жилище на адрес: гр. *****, ул. „******“ № ***, бл. ****, вх. „**”, ет. ***, ап. ***, за срок от ******г. до *******г.

Съгласно клаузата на чл. 15, ал. 1 от него наемателят се задължил да заплаща разходите за консумирана топлинна и електрическа енергия, топла и студена вода, телефон и други консумативи, пряко на експлоатационните предприятия в установените срокове, а след напускане на жилището – да представи в ******** бележки за платени задължения за вода, електрическа и топлинна енергия и др. до датата на предаване на наетия имот. С Декларация от **** г. (л. 77) потвърдил, че е съгласен копие от настанителната му заповед да бъде предоставена за службено ползване на ЕВН България (енергоснабдяване и топлофикация) и „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и че ежемесечно ще представя в ********* бележки за платени консумативи: електроенергия, топлоенергия и В и К.

Отделно, със Заявление-декларация за продажба на електрическа енергия от ***** (л. 108) декларирал, че е потребител на мрежата и енергийни услуги по смисъла на ЗЕ, присъединен към разпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД за наетия апартамент, че е битов клиент на електрическа енергия, доставяна от ищеца, че приема Общите му условия за продажба на електрическа енергия и че се задължава да уведоми двете дружества за промяна в така декларираните данни в срок до 30 дни от настъпването й.

Визираното задължение било изрично регламентирано и в чл. 11, т. 3 от цитираните Общи условия с конкретизация, че касае промени в личните данни, адресната регистрация, собствеността, начина на ползване на обекта и наложени временни ограничения върху ползването му.

3

Със Заповед № ............../..........г. на *****” при ******* (л. 71), връчена на ответника на *****г. чрез залепването й на пощенската кутия/входната врата/на видно място около нея на адреса на наетия обект от А. Б. – ****** „****“ при ******“ в присъствието на двама свидетели – ***********, въпросното наемно правоотношение било прекратено на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинска собственост (ЗОС) и чл. 41, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им (НУРУЖННОЖП) поради неплащане на наемна цена за повече от три месеца и бил определен на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОС едномесечен срок, считано от датата на връчване на заповедта, за освобождаването на жилището с предупреждение, че след изтичането му предстои принудително изземване.

С Писмо изх. № ****/***** г. (л. 73) ****** при ***** уведомил ******* за отстраняването на ответника от ***** на *****г. в изпълнение на Заповед № *****/****** г., издадена на основание чл. 65 от ЗОС.

По данни от Препис-извлечение от сметка (л. 5 от ч. гр. дело № 1197/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив) ищецът идентифицирал въпросния обект с ИТН ****** и отчитал електроснабдяването му по партида с клиентски номер ******, по която за процесния период регистрирал доставки на електрическа енергия и мрежови услуги – достъп до и пренос през електроразпределителната и електропреносната мрежа, на обща стойност 111, 01 лева, както следва: за отчетен период *****г. – ******г. – 298, 00 кВтч, за които издал Фактура № ............../..........г. (л. 9) на стойност 68, 15 лева (с начислен ДДС), платима в срок до ******г., за отчетен период ***** г. – *******г. – 154, 00 кВтч, за които издал Фактура № **********/******г. (л. 10) на стойност 35, 84 лева (с начислен ДДС), платима в срок до ******г., за отчетен период ******г. – ******г. – 31, 00 кВтч, за които издал Фактура № ............../..........г. (л. 11) на стойност 7, 02 лева (с начислен ДДС), платима в срок до ******г.

Кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на гореизброените суми, както и на процесното вземане за мораторна лихва, по реда на чл. 410 от ГПК, подавайки на *****г. в Районен съд – Пловдив Заявление вх. № *****/*******г. (л. 2 – л. 4 от ч. гр. дело № 1197/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив), което било уважено изцяло с издаване на Заповед № ............../..........г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1197/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIІІ гр. с. (л. 12 от ч. гр. дело № 1197/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив), а известен на 17.03.2025 г. от заповедния съд за връчването й на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК предявил разглежданите искове с подадена на 31.03.2025 г. Искова молба вх. № 36872/31.03.2025 г. (л.

2).

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от 4

ГПК намира от правна страна следното:

Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и които, доколкото са насочени към осъществяване на дължим по договор резултат, черпят правното си основание от чл. 79, ал.

1, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Според чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, което за парични престации чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД приравнява на законната лихва, или с обезщетение за неизпълнение.

Разпечатката съдържа 33 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/247954b3-11eb-4455-a05c-c216ec057e08