Протокол № 1041 от 22.10.2021, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1041 гр. Пазарджик, 12.10.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20215220101279 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:40 часа се явиха:

Ищецът Земеделска кооперация „Спасение“ - редовно призовани, се представлява от председателят на кооперацията АС. СП. и от адв. Ю.М. от АК-Добрич - надлежно упълномощен с исковата молба.

Ответникът ИЛ. Б. М. - редовно призован, се явява лично и с адв. С.В. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощен с ОИМ.

АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. М.: Поддържам свидетели. исковата молбата. Водим допуснатите ни

АДВ. В.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен отговор. Ние не водим нашите и ще обясня защо не ги водим. Недопустимо е искането на ищеца за довеждане на двама свидетели за доказване на 1 фактическото изложение в ИМ. Така заявеното искане е недопустимо и аз си обяснявам, че на съда просто не му е направило впечатление, че нито им се сочат трите имена, нито се сочат конкретните обстоятелства, които те ще установят, а такова изискване съществува и за двете страни. Не може ответникът или която и да е страна да си служи с подобен начин за допускане на доказателства, които не са известни на другата страна, за да съобрази своето поведение именно с тях. При едни свидетели във връзка с контра поведение ще бъде едно, при други свидетели ще бъде друго, при трети ще бъде съвсем различно.

АДВ. М.: По повод направеното изявление от процесуалния представител, че видите ли не било допустимо. Ние сме посочили в ИМ, че водените от нас свидетели ще установяват факти и обстоятелства, които сме посочили в ИМ, т.е. със водените от нас свидетели ние ще доказваме ищцовата претенция за претърпените от моите доверители неимуществени вреди, а именно онова, което е изложено от една страна в писмена и устна форма и последиците от изложеното. Т.е. това, което е предмет на доказване по отношение на претърпените от нас вреди. Доколкото уважаемият съд, разбира се ще ни задължи нямаме нищо против аз ще посоча имената на свидетелите, тъй като стана ясно за какви обстоятелства ще бъдат разпитвани, т. е. аз в случая смятам, че заявеното от колегата можеше да бъде направено и в първото по делото с. з.

АДВ. В.: Точно по тази причина не водим нашите свидетели, защото аз очаквам да ги заличите техните свидетели, те ги няма. Щом ги няма във вашия протокол, свидетелите ги няма и моето разбиране е, че би трябвало да бъдат заличени и след това да ги допуснете на друго основание.

АДВ. М.: Ние ги водим нашите свидетели, но ще искаме да бъдат разпитани в следващото с. з., защото в случай, че колегата държи неговите свидетели да бъдат разпитани, а не да бъдат заличени, както той желае, говоря за свидетелите на ответната страна. Ако той няма да се ползва от свидетелите си може и сега да разпитаме нашите. Но, ако ще се ползва от свидетелите си, то тогава независимо от това, че ги водим бихме искали съвместен разпит, независимо от причиненото неудобство. Аз считам поведението на ответната страна като едно шиканиране на процеса.

АДВ. В.: Госпожо съдия, от казаното от колегата до тук аз съм на 2 мнение, че той изобщо не е разбирал за какво става дума или избягва конкретно да отговори на изискването на чл. 127, ал. 2 от ГПК.

Исковата претенция е недопустима по съображения, които съм изложил в ОИМ, но сега съвсем на кратко да кажа. Не може да се позоваваш на деликтна отговорност тогава, когато деянието, което според ищеца е основание за неговата претенция, едновременно с това представлява престъпление. А те на шест или седем места в ИМ са казали, че то е клевета и набедяване. Следователно самият ищец казва, че ответинкът е извършил две престъпления. Не може, когато се твърди от ищеца, че ответникът е извършил престъпления ние да кажем, че то едновременно с това е престъпление и основание за отговорност на деликтно основание. Това просто е невъзможно.

Когато едно изложение представляващо основание на претенцията, представлява престъпление, гражданският съд не може да каже, че то е престъпление или, че то не е престъпление. Просто той не е компетентен по този въпрос да отговаря и това са моите съображения. Може би краткото изложение, което аз съм направил не е било достатъчно съда да разбере.

АДВ. М.: Госпожо съдия, аз не мога да разбира наистина усилията на процесуалния представител на ответника, те са за мен до някъде абсордни.

Правото на ищеца е да прецени дали да го предяви като граждански иск, или да предяви, ако желае частна тъжба или каквото и да е друго по наказателно правен ред. Но в крайна сметка нашия избор не е да доказваме нещо поразлично от предмета на иска, а именно причинените ни вреди. Принципа на чл. 45 и сл. от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил.

АДВ. В.: Вредите не са дошли от Космоса. Вредите са дошли от твърденията ви, че ние сме извършили клевета и набедяване. Ето това не можете да разберете или не искате да разберете.

АДВ. М.: Значи, аз съм изброил множество извършени действия. В този смисъл, уважаема госпожо председател, за да изчерпите темата, ако толкова държи колегата нека да се запознае, в тоя смисъл по отношение на възможността юридическо лице също да бъде пострадало, да търпи морални вреди, да ги претендира по гражданско правен ред соча и съдебна практика:

Определение № 400/26.11.2013 г. на ВКС по ЧГРД № 6155/2013 г., на ІІ г. о., с председател К*** В***; Решение № 206/26.03.2019 г. на ВКС по касационно ГРД № 4762/2017 г., ІІІ г.о., където се казва се /цитира изваденото с курсив в 3 решението/; Решение № 274/18.03.2019 г. на ВКС по касационно ГРД № 5120/2017, ІV г. о. /цитира част от него/; Решение № 195371/17.08.2017 г. на СРС, 58-ми с-в, което е влязло в сила по ГРД № 8206.

Не случайно съдилищата се позовават и на задължителните за всички български съдилища, с оглед на нашето членството в ЕС, на Решения на Съда на Европейската общност, както и на Решения на Съда в С***, където съдилищата в Б*** и С*** приемат за безусловно правото на юридическите лица да търсят обезвреда за претърпени от тях неимуществени вреди. Това е предметът на нашия иск, така че искът ни е процесуално допустим, а по отношение на неговата основателност уважаемият съд ще се произнесе с решението си.

АДВ. В.: Ако не твърдите, че сме извършили престъпление той е процесуално допустим. Всичко, което каза колегата е така. Това което, колега се опита да ви представи като една практика на съдилищата, че и юридическо лице също може да търси обезвреда на деликтно основание не означава, че когато неговото фактическо твърдение за начина на причинените щети представлява престъпление. Това е толкова ясно за разбиране и толкова категорично бих го казал още веднъж. Не може когато твърдиш, че някой е извършил престъпление да искаш само по-малкото, това е и деликт. Вие знаете, че когато в едно ваше гражданско производство се натъкнете на данни, които сочат престъпление сте длъжни по силата на съответната законова разпоредба да спрете това производство и да сезирате съответната Прокуратура за онова, което вие сте констатирали. Но аз го казвам много порано отколкото вие трябва да го направите, за да не се губи така нареченото процесуално време.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 45 ОТ ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът със свои действия, твърдения пред административни органи и организации, включително и пред съд е оронил доброто му име заявявайки, че три поредни години преди 12.09.2018 г. от Кооперацията е изпратен човек, на когото е възложено да запали стърнищата в близост до неговите градини, за което ответникът сигнализирал органите на МВР, като подал сигнал за палеж до РУ-Пазарджик. По повод на тези 4 твърдения са били образувани ЧГРД № 3803/2018 г. по описа на РС Пазарджик, ГРД № 2889/2019 г. на РС Пазарджик,В протокол от съдебно заседание по същото това делото от 29.11.2019 г. са залегнали тези твърдения, които са поддържани и пред въззивната инстанция по възз. гр. д.

№ 50/2021 г. по описа на ОС Пазарджик.

Ищецът твърди, че писмено и устно ответникът многократно е излагал твърдения, позорящи и уронващи доброто име на Кооперацията, заявявайки, че през последните три години много пъти му е била запалвана градината, за което многократно е предупреждавал член-кооператори, както и председателя на Кооперацията АС. СП. да не палят в опасна близост до неговите градини, да спазват нормативно определената дистанция.

Ответникът е твърдял пред посочените по-горе органи, че по-късно успял да разбере, че в късния следобед на 12.09.2018 г. от Кооперацията е изпратен човек, на когато е възложено запалването на стърнищата по нивите и на 17.09.2018 г. ответникът сигнализира органите на МВР като подава сигнал за палежа до РУ Пазарджик.

Във връзка с така изложените твърдения ищецът заявява следната претенция да бъде осъден ответника да заплати на Кооперацията сумата от 5000 лв., представляваща причинени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на престижа и позоряване на доброто име на Кооперацията, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски по делото. Към ИМ са ангажирани писмени доказателства, които са приети с определението по чл.

140 от ГПК на съда. Допуснати са гласни доказателства чрез двама свидетели, като обстоятелствата, които ще установяват с тези свидетели бяха конкретизирани днес от пълномощника на ищцовата Кооперация.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от адв. С.В., в който се изразява становище, че искът е недопустим. Това искане за недопустимост на настоящото производство се поддържа и в днешното с. з.

Основава искането си за недопустимост с твърдение, че не може Кооперацията да претендира репариране в граждански процес на деликтно основание чл. 45 от ЗЗД, тъй като клеветата е съставомерно наказание по чл.

147 от НК, т. е. престъпление, което може да бъде предмет на разглеждане и доказване само в наказателния процес. Заявява се оспорване, че претенцията 5 е и неоснователна, ако евентуално съдът приеме, че същата е допустима.

Оспорване за неоснователност се базира на довода, че юридическите лица не търпят имуществени вреди, тъй като те не обладават психика и затова не търпят болки и страдания, които да подлежат на репариране.

С ОИМ са направени доказателствени искания за разпит на двама свидетели поименно посочени, като това доказателствено искане е уважено от съда с определението по чл. 140 от ГПК.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване противоправно поведение от страна на ответника посредством заявените релевантни факти, както и че в резултат на това поведение ищецът е претърпял неимуществени вреди. Следва да установи, че тези неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка от поведението на ответника. Следва да установи претенцията си и и по размер.

АДВ. М.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.

Правя едно допълнение само на това, което уважаемият съд е приел. Правя една молба във връзка с представените от нас писмени доказателства, които считаме, че не са в пълния им текст, защото сме разчитали, че уважаемият съд ще ги изиска служебно. Това сме го заявили още в ИМ. Аз съм представил само първите страници, защото те са прекалено много и не бих искал да затруднявам съда ако бъде оспорено дали това, което аз прилагам като доказателство е истински документ. Аз когато съм подавал ИМ няма как да съм знаел дали ще има оспорване или не. Въззивното дело трябваше вчера на 11-ти да се произнесе съда по допускането. Поддържаме си искането. Ако притежаваме всички документи в нашия архив ще ви ги представим със заверка.