Решение № 3547 от 26.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3547 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100504428 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 10.02.2025г. по гр. д. № 34905/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 66 състав, е отхвърлен предявеният по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК от Ц. Й. П. срещу “ДОЙЧЕ ЛУФХАНЗА” АД, чрез търговското си представителство в Република България, иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 7, параграф 1, б. „б” от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за установяване съществуване на вземане в размер на 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет № № LH 1707 по направление летище София – летище Мюнхен, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8473/2024г. по описа на СРС, ГО, 66 състав.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищцата Ц. Й. П., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на 1 формираните от първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че съдът е основал решението си на факт, който в нито един момент от развитието на производството не е бил твърдян от ответното дружество, а именно, че въпреки забавянето при излитането с 30 минути от летище София, регламентираното време за прекачване на пътника е било с 3 минути повече. Сочи, че това правоизключващо възражение не е било надлежно въведено в процеса, поради което съдът в нарушение на съдопроизводствените правила и на диспозитивното начало, е разгледал и уважил същото. В случая единственият спорен между страните въпрос е относно съществуването на извънредни обстоятелства, който да изключват отговорността на превозвача. Излага, че неправилно решаващият съд е приел, че са налице такива извънредни обстоятелства и конкретно – че е даден по-късен слот за излитане от въздушния контрол поради провеждане на антиобледенителна обработка на самолета и за отделянето на телекоскопичния пътнически “ръкав”, чрез който се качват пътниците. Поддържа, че ответникът не е твърдял, нито е доказал да е положил грижа за преодоляване на твърдяните извънредни обстоятелства. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълния претендиран размер.

Насрещната страна “ДОЙЧЕ ЛУФХАНЗА” АД, чрез търговското си представителство в Република България, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като 2 по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 7, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 /в сила от 17.02.2005г./. Посоченият регламент е приложим в процесния случай на основание чл. 1, б. „а“ /прилага се за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-членка, към която договорът се прилага/ и чл. 19 от него, като той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 са регламентирани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и процесния въздушен превоз.

По отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент /ЕО/ № 261/2004, Съдът на европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009г. по съединени дела С-402/07г. и С-403/07г., с което е дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633 от ГПК тълкуване досежно приложимия към спора Регламент. Съобразно последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание/.

Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг /чл. 7, пар. 1 и пар. 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004/. По делото не е спорно обстоятелството, че разстоянието на полета на ищеца е до 1 500 км., поради което и дължимото обезщетение е в размера по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004, а именно – 250 евро.

В правилно приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест в производството по чл. 154 от ГПК, 3 първоинстанционният съд е приел, че ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: наличието на облигационна връзка с ответника с посоченото в исковата молба съдържание; че той е изправна страна по договора; наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на превозвача. В тежест на ответника е възложено задължението да докаже правоизключващите отговорността възражения, както следва: наличие на събитие, което може да се квалифицира като „извънредно обстоятелство“, освобождаващо го от отговорност, респективно, че същото е в причинна връзка с пропускането на свързващия полет от летище Мюнхен до летище Базел.

Между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата по делото, че между тях е съществувало валидно правоотношение по договор за въздушен превоз между летища на територията на държави-членки на ЕС София, България – Базел, с прекачване в Мюнхен. В конкретния случай е налице хипотеза на свързани полети, доколкото е сключен единен договор за превоз по маршрут, включващ няколко директно свързващи полета, за които се прави една резервация. Установено е, че пътуването от летище София до летище Мюнхен е било планирано да се изпълни на 11.12.2023г. с търговски полет № LH1707, с разчетно време за излитане от летище София в 06:05 часа местно време ЕЕТ – източноевропейско време /04:05 UTC - универсално координирано време/ и кацане по разписание в 07:10 CET централноевропейско време. Установено е, че самолетът, изпълняващ търговски полет № LH1707, е закъснял при излитането от летище София с 30 минути спрямо определения час по разписание, като излитането е било осъществено в 06:35 часа ЕЕТ /04: 35 часа UTC/. Кацането на летище Мюнхен на същия полет на посочената дата е било осъществено в 07:23 часа СЕТ /06:23 часа UTC/ - с 13 минути по-късно спрямо планираното. Не е спорно, че пътуването от летище Мюнхен до летище Базел е било планирано да бъде осъществено с търговски полет № LH2394 с планиран час на излитане 08:00 СЕТ /07:00 UTC/, но излитането на самолета от летище Мюнхен до летище Базел е закъсняло и се е реализирало в 08:16 СЕТ /07:16 UTC/ - с 16 минути по-късно. По разписание полетът от Мюнхен до Базел е следвало да пристигне до крайната си дестинация на 11.12.2023г. в 08:55 часа. По делото не е спорно, че ищцата е изпуснала свързващия полет от летище Мюнхен, както и че е достигнала до крайната си дестинация в Базел около 14, 30-14, 45 4 часа на 11.12.2023г., придвижвайки се с лек автомобил. В този смисъл е безспорно установено, че е налице закъснение от над три часа, доколкото в случая на директно свързващи полети, закъснението трябва да се разглежда във връзка с планираното време за пристигане по разписание на крайния пункт на пристигане на пътника, определен в член 2, буква з) от Регламента, който в случая e пункта на пристигане на последния полет. Полетът, състоящ се от един или повече свързани полета, за които е направена една-единствена резервация, съставлява едно цяло за целите на правото на обезщетение на пътниците по Регламент № 261/2004, което означава, че приложимостта на този регламент се преценява с оглед на първоначалното място на заминаване и крайния пункт на пристигане на този полет /решение от 24.02.2022г., Airhelp (Закъснение на полет след премаршрутиране), C-451/20, EU:C:2022:123, т. 26 и цитираната съдебна практика/. От това следва извода, че след като директно свързващите полети, за които е направена една-единствена резервация, трябва да се разглеждат като едно цяло за целите на правото на обезщетение на пътниците, предвидено в Регламент № 261/2004, и приложимостта на последния към пътниците от тези полети трябва да се преценява с оглед на първоначалното място на заминаване и крайния пункт на пристигане, то мястото, където настъпва закъснение, няма никакво значение за тази приложимост.

Спорът във въззивното производство се концентрира върху въпросът дали са налице извънредни обстоятелства по смисъла на чл.5.3 от Регламента, освобождаващи ответното дружество от задължение за заплащане на обезщетение.

Разпоредбата на чл. 5 от Регламент /ЕО/ 261/2004 предвижда субективното материално право на пътник да получи обезщетение за отмяна на полета, освен ако последната не се дължи на изрично посочени като изключения в същата норма обстоятелства. Нормата на чл. 5.3 от Регламент /ЕО/ 261/2004 предвижда право на превозвача да откаже изплащане на обезщетение, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

Съгласно съображения 14 и 15 и член 5, параграф 3 от Регламента, както са разтълкувани от СЕС, въздушният превозвач се освобождава от 5 задължението си да плати обезщетение на пътниците по член 7 от Регламент № 261/2004, ако може да докаже, че отмяната или закъснението на полет с три или повече часа при пристигане се дължи на „извънредни обстоятелства“, които не е могло да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки /решение от 04.05.2017г., Pešková et Peška, C-315/15, EU:C:2017:342, т.

20 и цитираната съдебна практика/, както и — в случай на настъпване на такова обстоятелство — че е взел съобразени с положението мерки, като е използвал всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които е разполагал, за да не допусне това положение да доведе до отмяна или голямо закъснение на съответния полет; от него обаче не може да се изискват жертви, непоносими с оглед на капацитета на предприятието му към релевантния момент.

Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС по преюдициални запитвания, като „извънредни обстоятелства" по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол /в този смисъл решения от 22.12.2008г., Wallentin-Hermann, C549/07, EU:C:2008:771, т. 23 и от 04.05.2017г., Pešková и Peška, C-315/15, EU:C:2017:342, т. 22/, като тези две условия са кумулативни /решение от 17.04.2018г., Krüsemann и др., C-195/17, C-197/17—C-203/17, C-226/17, C228/17, C-254/17, C-274/17, C-275/17, C-278/17—C-286/17 и C-290/17—C292/17, EU:C:2018:258, т. 34/. При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент /ЕО/ № 261/2004 препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила на международния въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003 год., в сила за България от 09.01.2004 год./, която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че отмяната или закъснението на полета е било неизбежно, въпреки че същият е взел всички необходими мерки.