Решение № 594 от 01.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, ........2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI въззивен състав, в публично заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР

СТОИЦЕВ

ИВА НЕШЕВА при участието на секретаря Албена Ламбева и в присъствието на прокурор Юлиана Христова, като разгледа докладваното от съдия Манолова ВНОХД № 361/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 10.10.2018г. по

НОХД № 9302/2017г. на СРС, НК, 112 състав подсъдимата А.М. е призната за виновна по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.

343, ал. 3, пр. последно, б. ”а”, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. “б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. ”а”, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б.

“б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 343г, вр. чл. 54 от НК ѝ е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

Срещу така постановената присъда, в частта относно наказанието, е постъпил протест, в който се релевират доводи за явна несправедливост на наложените наказания.

Постъпила е жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимата. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде оправдана.

В разпоредително заседание на 09.04.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие. Впоследствие е допуснато провеждането на такова чрез приобщаване на представените в съдебно заседание писмени доказателства и изслушване на обясненията на подсъдимата.

В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура не поддържа протеста. Намира присъдата за правилна, законосъобразна и съответстваща на събраните по делото доказателства. Счита, че наказанието е правилно определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Повереникът на частния обвинител моли съда да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимата – адв.Д., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Счита, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че в резултат на съприкосновение на Ф. с лекия автомобил на подсъдимата на същата е причинена установената фрактура и, че не са събрани достатъчно доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между травматичните увреждания, отговарящи на средна телесна повреда и деянието на подсъдимата. Намира последващите действия на подсъдимата за навременна и адекватна помощ на пострадалата, поради което неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд не е приложил поощрителната норма от закона на чл. 343а, ал. 1, буква „б“ от НК. в условията на алтернативност моли съда да отметни присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимата, да изменени присъдата в частта на наложеното наказание или да отмени присъдата и да върне делото за събиране на нови доказателства.

Подсъдимата

А.М. поддържа казаното от защитника си. Моли за изменение на присъдата, посочвайки необходимост от това да ползва автомобила си. В последната си дума моли съда да преразгледа присъдата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста и жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия – да се защитава. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което, споделя фактическите констатации на СРС. Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата

А.Л.М., с ЕГН **********, е родена на *** г. в гр. София, българка, български гражданин, с висше образование, разведена, неосъждана.

На

27.03.2017 г., около 10:50 ч., в гр. София, подсъдимата А.Л.М. управлявала моторно превозно средство (МПС) — лек автомобил марка „Сузуки”, модел „Лиана” с регистрационен номер *******по ул. „Апостол Карамитев“, с посока на движение от ул. „Буенос Айрес” към ул. „Тинтява“. Автомобилът приближавал кръстовището образувано от ул. „Апостол Карамитев“ с ул. „Никола Габровски“, което било регулирано с работеща в нормален режим светофарна уредба с трисекционни и двусекционни светофари за движещите се по ул. „Никола Габровски“ автомобили и пресичащите същата улица пешеходци. За посоката на движение на автомобила на подсъдимта нямало светофар, а преди кръстовището на ул. „Апостол Карамитев“ имало поставен знак Б1 — „пропусни движещите се по пътя с предимство“ от правилника за прилагане на ЗДвП. На ул. „Никола Габровски“ имало и пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка „М 8.2“ от ППЗДвП. В посочените по-горе дата и час било светло, имало добра видимост, пътната настилка била асфалтова и суха, без дупки и неравности.

М. решила да извърши маневра „ляв завой“ от ул. „Апостол Карамитев“ по ул. „Никола Габровски” и автомобилът ѝ навлязъл в кръстовището със скорост от около 10 км/ч. По същото време свидетелката А.Ф.Ф., с ЕГН: **********, предприела пресичане по пешеходната пътека на ул. „Никола Габровски“ при зелен сигнал на светофара за пешеходци, в посока от дясно на ляво по посока на движение на автомобила на подсъдимата. Въпреки че имала обективна възможност, М. не възприела навреме пресичащата пешеходка и управляваният от нея автомобил ударил с предната си дясна част свидетелката Ф., при което тя била отхвърлена напред и вляво по посоката на движения на автомобила и паднала върху пътното платно. В момента на удара Ф. се намирала на пешеходната пътека на пътното платно на ул.

„Никола Габровски“, на разстояние около 2,5-3,5 метра вляво от десния край на платно за движение, считано по посоката на движение на автомобила. В момента, в който пострадалата Ф. е стъпила на пешеходната пътека, управляваният от М. автомобил се намирал на разстояние от 8 метра от нея, и подсъдимата е имала обективна възможност да я възприеме, както и да предотврати удара като спре, тъй като опасната зона за спиране на автомобила при скоростта, с която се е движел, била 3,36 м. В резултат на пътнотранспортното произшествие на Ф. било причинено телесно увреждане - „счупване на големия пищял на левия крак в областта на външно - страничния кондил”, което е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник” за срок по-дълъг от тридесет дни от датата на травмата.

От назначената в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза (л.

28-35 ДП) се установява, че мястото на ПТП между лекия автомобил и пешеходеца се намира на бул. „Никола Габровски“, по широчината на пътното платно на 2.5-3.5 метра вляво от десния край на пътното платно, считано по посока на завиващия автомобил, а мястото по дължина на платното се намира от 3 до 7 метра вляво от мислената линия, служеща за ориентир, считано в посока на движението от ул. „Буенос Айрес“ към бул. „Никола Габровски“.

От заключението на същата експертиза става ясно, че скоростта, с която се е движил лекият автомобил е от порядъка на 10 км/ч, а опасната зона за спиране на автомобила при скорост 10 км/ч е 3-4 метра. Пак според експертното заключение, водачът на л.а. М. е имала техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като е отстояла от мястото на удара на около 7,65 м Така възприетата фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетеля А.Ф., обясненията на подсъдимата пред двете съдебни инстанции, протокола за ПТП, протокола за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и снимков материал към него, заключенията на приетите 2 бр. съдебно-медицински експертизи, заключението на автотехническата експертиза, справката за съдимост на подсъдимата, както и останалите писмени доказателства по делото, приети и прочетени по реда на чл. 283 от НПК от районния съд.

Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са подробно обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи изрично, че липсва спор относно факта на настъпилото ПТП между автомобила на подсъдимата и свидетелката Ф., времето, мястото и механизма на осъществяването му. За тези обстоятелства обясненията на подсъдимата, показанията на пострадалата и заключението на изготвената автотехническа експертиза са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, поради което въззивният съд, подобно на първия, ги кредитира в тази им част. Правилно, поради противоречието му с останалите доказателствени материали, районният съд не се е доверил на твърдението на подсъдимата, че пострадалата сама се е блъснала в автомобила, като това се опровергава не само от показанията на последната, но и от посочения от вещите лица механизъм на произшествието. С оглед на това настоящата инстанция намира за категорично установено, че подсъдимата е ударила с автомобила си пресичащата на пешеходна пътека при зелен сигнал на светофарната уредба пешеходка Ф..

Не се оспорва и фактическият извод на първоинстанционният съд за констатираните у свидетелката Ф. телесни увреждания, реализиращи медико-биологичния признак на средна телесна повреда. Това обстоятелство се установява от заключенията на двете съдебно-медицински експертизи, които въззивният съдебен състав намира за изготвени от вещи лица, притежаващи необходимите знания в съответната област, обосновани и в пълнота отговарящи на поставените въпроси, поради което ги кредитира изцяло.

Основният спорен момент, с оглед доводите и възраженията в жалбата и допълнението към нея и тези, изложени в съдебно заседание, касае наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото произшествие и причинената на свидетелката Ф. средна телесна повреда. Във връзка с горното въззивният съд отчита, че в мотивите към първоинстанционната присъда коректно и обстойно са обсъдени заключенията на изготвената в съдебната фаза съдебно-медицинска експертиза и становището на вещото лице Тотев за различията в качеството на рентгеновите снимки от „Пирогов“ и от 15 ДКЦ и съответствието им със стандартите за провеждане на рентгенографско изследване. Изложените от СРС съображения за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимата и причиненото на пострадалата телесно увреждане са подробни, логични и изчерпателни, като изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което не се налага преповтарянето им. В мотивите на първата инстанция се съдържат отговори на всички възражения на защитата в тази насока, поради което въззивният съд ги намира за неоснователни.