Решение № 1959 от 24.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1959 гр. Пловдив, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от М. Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330102011 по описа за 2024 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание член 45, ал. 1 ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът С. К. К. ЕГН ********** с адрес: гр. ***, ж.к. „**“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** чрез адв. С. С., със съдебен адрес: гр. ***, бул. „***“ № **, лява секция, ет. *, ап. ***, е поискал да бъдат осъдени солидарно ответниците И. П. Н. ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул. „**“ №* и П. М. В. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, ет*, чрез адв. М. Н., със съдебен адрес: гр.***, ул.“***“ №*, да му заплатят: сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи в резултат на невъзможността автомобилът да бъде продаден на части, ведно с обезщетение по чл. 84, ал. 3, във връзка с чл.86 от ЗЗД за забавено плащане на горната сума в размер на законната лихва върху нея от датата на увреждането *** г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени болки и страдания, в резултат на стрес от факта, че е станал жертва на престъпление и загубено време, поради даване на показания пред органите на досъдебното производство, със съпътстващите негативни емоции изпитани от това, ведно с обезщетение по чл. 84, ал. 3, във връзка с чл.86 от ЗЗД за забавено плащане на горната сума в размер на законната лихва върху нея от датата на увреждането *** г. до окончателното изплащане на сумата и направените съдебни разноски в производството включително и за адвокатско 1 възнаграждение.

Ищецът твърди, че бил собственик на лек автомобил Марка „***“, модел „***“, с рама № *** Автомобилът бил рядка модификация. Именно последното било мотив да го закупи. Тъй като предвид на това, че този тип автомобил не е разпространен, от една страна има недостатъчно части за него, а от друга страна и в продължение на първата има търсене на такива от собствениците на подобни автомобили, когато последните дефектират. Преди да го закупи, ищецът се е консултирал със свой приятел, който имал задълбочени познания по темата и получил уверение, че в случай че колата бъде продадена на части, в перспектива е очаквано тя да генерира сериозен приход, който в никакъв случай няма да е по-малко от 10 000 лева.

На *** г. първият ответник И. Н. отнел описания по-горе автомобил и го предал за вторични суровини на втория ответник П. В.. Самият автомобил бил унищожен по такъв начин, че на практика не могъл да бъде използван за целта, за която е бил закупен, тъй като след пресоването всички части, които биха могли да бъдат продадени отделно, били унищожени до степен да не могат да се ползват по предназначение. Това от своя страна ги правело непродаваеми.

Първият ответник бил осъден за описаното по-горе деяние.

Вторият ответник допринесъл за увреждането на ищеца, тъй като не проверил собствеността на автомобила, а без да се интересува от подробности, го приел и го унищожил. Уточнява, че ако вторият ответник беше изпълнил своя законов ангажимент, нямаше да се стигне до процесното увреждане. Същото било на стойност от 10 000 лева пропуснати ползи в резултат на описаното по-горе противоправно поведение на двамата ответници.

В резултат на описаното по-горе, ищецът претърпял и неимуществени вреди изразяващи се в претърпян стрес и загубено време за даване на показания през органите на Полицията.

Ответникът И. П. Н., не взема становище по предявените искове.

Ответникът П. М. В., чрез адв. М. Н. заявява, че исковете са недопустими по отношение на него и изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Оспорва наведените факти и обстоятелства изложени в исковата молба, затова че е допринесъл за увреждането на ищеца.

Претендира сторените от него разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното като доказателство по делото Присъда №*** г. на ПРС, ***., по НОХД №*** г. и Решение №*** г. на ПОС, IV н.с., с което е потвърдена присъдата, ответникът И.

П. Н. е признат за виновен, за това че на*** г., при условията на опасен рецидив, чрез използване на МПС, е отнел чужда движима вещ – лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рама №***, от владението на С. К. К., без негово съгласие с намерението незаконно да го присвои, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.

2

По делото е представен в оригинал Договор за покупко-продажба на МПС от *** г., от който се установява, че процесния автомобил е закупен за сумата от 1 000,00 лева.

Представено е в заверен препис Свидетелство за регистрация на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рама № ***, на който е отбелязано, че същия е с прекратена регистрация от ** г.

В обяснения по чл.176 от ГПК, ответникът П. М. В., заявява, че процесния автомобил е бил докаран в базата му, но никога не е бил приемана. Била докарана в базата без документи, затова не била записана в масивите на фирмата и не била унищожавана. Била докарана в много лош вид. Казали, че ще донесат документи за нея, за което им дал срок до понеделник в 9,00 часа. Не била унищожена. Била на отговорно пазене, но след като снели отговорното пазене, в присъствие на ищеца, колата била взета.

В показанията си пред съда, св. С.. П., заявява, че знаел за закупения от С. К. лек автомобил „**“. Искал да я продаде на части и да изкара от него някакви пари. Заявява, че тази кола била рядък модел, а частите й били доста оскъдни и като нови не можело да се намерят.

Обсъждали преди закупуването й какви пари могат да се изкарат от частите й и той му казал, че според него около 10 000 лева. Твърди, че колата била закупена през 2020 г. в перфектно състояние.

Св. Д. Н. Б., заявява, че е ***. Познавал ищеца от 2007 - 2008 г. Твърди, че преди 2-3 години, С. му се обадил с оплаквания за ***, бил притеснен. Казал му да си закупи помпичка „***“, с която да си впръсква по два пъти дневно, за да се успокои. На следващия ден отново му се обадил, като се оплакал от** по цялото тяло. Препоръчал му да си купи някакъв *** и да пие по едно хапче вечер, ако много го ***, по едно хапче сутрин и вечер. След известно време отишъл при него в къщи защото имал ***. Оказало се, че*** са предистория на „***“, което заболяване се получавало в резултат на стрес. Попитал го какво толкова се е случило, че е провокирало този стрес. Разказал му за автомобила и как го смачкали пред очите му.

Предписал му инжекция, която се поставяла на 10-15 дни. Твърди, че се повлиял от лечението за два - три месеца. Твърди, че това заболяване в 90% от случаите се появявало от стрес.

Св. С. Р. С. твърди, че на **, докато още било в ремонт, двама души поискали да се закара автомобил до ***за отпадък. Имал „***“ и го спрели случайно. Автомобилът бил „**“, *** на цвят. Целият бил счупен, без регистрационни номера, без гуми, стъклата били счупени.

Изглеждал така, все едно е преобърнат няколко пъти. Първия път не успял да го закара до ***, защото бил хвърлен в нивата. На следващия ден го извадили с фадрома и той успял да го придвижи до ***. Твърди, че нямало детайл, който да е здрав. Отпред и отзад бил без броня, предния капак бил крив. Изглеждал като изоставен. Заявява, че по негови спомени автомобила седял на това място над година и половина. Заявява, че непрекъснато извозвал автомобили по това шосе и затова му направило впечатление, че автомобила отдавна седи там. Когато го извозвал, видял, че някои неща липсват, имало разглобени. Момчетата, които го наели, търсили собственика, който изкупувал. Твърди, че той не го попитал откъде е колата.

3

Св. А. Б. И., *** във фирмата на ответника П. В., заявява, че знаела за процесния автомобил марка „**“. Бил приет в базата една събота през 2021 г. В този ден тя почивала. В понеделник когато отишла на работа, видяла автомобила оставен съвсем отпред. Попитала шефа си г-н В., който й казал, че автомобила не е заведен, тай като очаква да му занесат документи за него. Твърди, че по автомобила не било правено нищо. Направило й впечатление, бил доста прашен, нямал гуми, нямал регистрационни табели, бил със счупени стъкла и ударен, от което предния капак бил изкривен. Пазили автомобила с протокол за отговорно пазене около година. След това дошла дознателка с ищеца и поискали да го видят. Попитали колко пари може да вземе от автомобила, ако го предаде за скраб. Тя им казала сума по ценоразписа за деня, на ищеца не му допаднала сумата и казал, че ще намери транспорт и ще си го прибере.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Следва да се отбележи, че влязла в сила присъда има единствено за ответника И. П. Н..

Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят физическите лица, които са причинили вредата, чрез своите виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното и виновното поведение на дееца и настъпилите вреди, което в конкретния случай безпорно беше установено за ответника И. П. Н.. Съобразно разпоредбата на чл. 51 ал.1 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат имуществени и неимуществени.

За неимуществените вреди законодателят е приел, че като неизмерими в пари, размерът за следващото им се обезщетение ще се определя по принципа на справедливостта – чл.52 от ЗЗД.

Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като размерът не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия.

Съобразно установената съдебна практика в тази насока справедливостта се определя с преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, настъпилия вредоносен резултат, причинените морални страдания и др.

4

Съдът допълнително следва да съобрази освен приетите лимити и съществуващата икономическа конюктура. Тези критерии, съдът следва да приложи към конкретния правен спор, с оглед изискването за мотивиране на съдебният акт. Т.е. да съобрази тяхното наличие, респективно неустановеност по конкретното дело, като мотивира изводите си и ги обоснове с установените факти. Изброяването на тези критерии, представлява единствено рамката, която следва задължително да бъде приложена по отношение на определяне на обезщетенията, като по всеки от критериите следва да бъде вложено съдържание, изведено от конкретните факти, доказани от ищеца. /Решение на ВКС, ТК, І т.о., т.дело № 1311/2019 г./ Видно от събраните по делото гласни доказателства, беше установено, че в резултат на престъплението извършено от ответника И. П. Н., ищецът е преживял стрес, предизвикал заболяване, за което се е доверил на познат **** и се е наложило да му бъде назначено медикаментозно лечение. За същото свидетелства св. Д. Б.. Това лечение продължило около два-три месеца. След което проблемите са отшумели. Същото е довело до здравословен дискомфорт и се е отразило на ежедневието му.

Претендира се обезщетение за загубено време на ищеца, с оглед необходимостта да дава показания пред разследващите органи, което съдът намира, че не може да причисли към неимуществените вреди.