Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 45 от 02.02.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 428/2022
Вид
Решение № 45
Подписан
02.02.2023
В сила
02.02.2023
Състав
Ваня Драганова Богоева, Веселина Димитрова Джонева, Евгения Христова Стамова

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.103-чл.104 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.103-чл.104 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.309а ал.1 · Търговски закон
  • чл.315 ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Кюстендил, 01.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20221500500428 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано въззивната жалба на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*** кв.„***“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап.***, подадена чрез пълномощника адв.А. И. от АК - Кюстендил, с адрес: гр.****, ул.„***а“ №*** насочена срещу решение №287 от 19.04.2022г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.

№1920/2021г. по описа на същия съд.

С обжалваното решение РС-Кюстендил е осъдил „***т“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ****, кв.„***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап.***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, ул.„***“ №***, представлявано от управителя Цв.Д., сума в размер на 3 171.00 лева, представляваща неизплатена част от уговорено между страните възнаграждение по сключен договор от 22.10.2019г. за възлагане на строително-монтажни работи, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (01.10.2021г.) до окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 553.16 лева, представляваща лихва за забава за периода от 12.12.2019г. до 30.09.2021г., като е отхвърлил исковата претенция по чл.86 ал.1 от ЗЗД за горницата над 553.16 лева до претендирания размер от 580.00 лева. Със същото решение „***“ ООД е осъдено да заплати на „***“ ЕООД сума в размер на 525.80 лева, представляваща направени по делото съдебни разноски, съобразно уважената част от исковете, както и „***“ ЕООД е осъдено да заплати на „***т“ ООД, сума от 4.87 лева, представляваща направени по делото съдебни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението се обжалва в осъдителните за въззивника „***“ ООД части, с оплаквания 1 за неправилност на същото, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита се, че от съдебния акт не става ясно по какъв начин е формирано убеждението на съда за основателност на исковата претенция, както и се прави оплакване, че възраженията на oтветника, съдържащи се в подадения отговор на исковата молба не са били обсъдени, както и не са били обсъдени показанията на разпитаните свидетели, доведени от ответника. Сочи се, че ищецът не е оспорил вземането, с което е извършено прихващане. Обръща се внимание на факта, че в производство по обезпечение на бъдещите искове на „***“ ЕООД срещу въззивника ОС-*** е извършил задълбочен анализ на доказателствата, достигнал е до коренно противоположни изводи и е отменил допуснатото обезпечение на иска. Моли се отмяна на обжалваното решение и постановяване на съдебен акт, с който да бъдат отхвърлени предявените искове и на ответника се присъдят сторените разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочените въззивна жалба и отговор, прие, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Съдът, след като прецени оплакванията на жалбоподателя и съобрази събраните в производството пред първоинстанционния съд доказателства (във въззивната инстанция такива не са приобщавани), приема за установено следното:

РС-Кюстендил е бил сезиран с предявени от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, ул.„***“ №***, представлявано от управиртеля Цв.Д., обективно кумулативо съединени искове, против „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Кюстендил, кв.„***“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап.***, прдставлявано от управителя З.Г. както следва: иск с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за осъждане на „***“ ООД да заплати на „***“ ЕООД сумата от 3 171.00 лева, представляващи неплатена част от цена на извършени от ищеца „***“ ЕООД строителномонтажни работи (СМР) по договор, сключен между двете дружества на 22.10.2019г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.10.2021г., до окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на „***“ ООД да заплати на „***“ ЕООД сумата от 580.00 лева, представляваща обезщетение за забава върху неплатената цена по договора за периода от датата на забавата – 12.12.2019г. до и включително датата, предшестваща тази на подаване на исковата молба /30.09.2021г./.

Ответникът в срока за отговор е депозирал такъв, в който не е оспорил сключването и изпълнението на договора от 22.10.2019г. и е заявил, че не е заплатил исковата сума, но е възразил, че задължението по договора е било погА.о чрез прихващане с насрещно вземане за цената на описани в отговора вещи – скеле и оборудване към него, по отношение на които между страните е бил сключен договор за продажба, на обща стойност 3 680.40 лева с включен ДДС, а в случай, че това не бъде възприето е направил възражение за прихващане на вземането на ищеца от това на ответника по фактура №728 от 30.07.2021г. до размера на по-малкото от двете.

От приложения към исковата молба договор е установено, че на 22.10.2019г. между „***“ ЕООД, като изпълнител, и „***“ ООД, като възложител, е бил сключен договор за възлагане на строително-монтажни работи, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да изпълни строителните работи по демонтаж на стара покривна конструкция, изграждане на нова покривна конструкция, обшивка с еталбонд и остъкляване за обновяване за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда, находяща се в 2 гр.***, ул.„***“ № ***, срещу възнаграждение и при условията на договора. В чл.2 от договора е уговорен срок за изпълнение на СМР от 25 дни, считано от момента на сключването му. Общата уговорена цена за изпълнението на СМР, която възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя, е била в размер на 7 075.00 лева, без ДДС, е платима, както следва: 50 % авансово при представяне от страна на изпълнителя на фактура, а останалите 50 % от общата стойност на договора платими в срок до 30 дни след подписване на акт образец 19 от представители на страните.

Не е спорно по делото, че авансовото плащане на 50 % от стойността на договореното възнаграждение, е било извършено.

От представения протокол/акт (образец 19) за извършени СМР е видно, че такъв е подписан от управителите на двете дружества на датата 12.12.2019г., с който страните по договора са се съгласили, че реално са били изпълнени СМР на обща стойност 7 416.00 лева с ДДС. Така, неплатеният остатък на цената, с приспадане на авансовото плащане, възлиза на исковата сума от 3 171 лева, с включен ДДС.

Ищецът е издал фактура за вземането с №168/07.07.2021г. (л. 37 от делото), с доставчик "***" ЕООД и получател „***“ ООД, в която е отразено задължение за заплащане по договора между страните за извършване на СМР, като е приспаднато плащане по фактура №19/23.10.2019г. и крайната сума за плащане е в размер на 3 171 лева, с ДДС.

Тази сума не е заплатена от ответника по иска, на който на 12.08.2021г., чрез управителя З.Г. е била връчена нотариална покана, с която „***“ ЕООД е поканило „***“ ООД да му заплати неизплатената сума по договора, равна на 50 % от стойността му в размер на 3 171 лева и законна лихва в размер на 530.26 лева. Връчването на поканата е удостоверено от нотариус с район на действие Районен съд – Кюстендил.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени от ответника, а именно С. П. и М.Б. е установено, че във връзка с изпълнението на сключения между страните договор от 22.10.2019г., лично свидетелят П., който към онзи момент притежавал строителна фирма и имал лиценз за сглобяване и приемане на скелета по време на саниране, предал на „***“ ЕООД около 50 кв.м. скеле „Лайер“, което било собственост на ответното дружество. Свидетелят е посочил, че уговорката е била „***“ ЕООД да ползва скелето докато извършва СМР на обекта в гр.*** и да го върне, когато приключи работата. Двамата свидетели са посочили, че на 26.07. или 28.07. (не уточняват коя година) заедно са отишли да вземат обратно скелето, за да го върнат на ответното дружество, но представители на ищеца отказали, като казали, че фирмата има неуредени отношения.

На 30.07.2021г. ответникът е издал фактура №728/30.07.2021г. с доставчик „***“ ООД и получател „***“ ЕООД за доставка на един брой скеле „Лайер“, втора употреба, 18 бр.пътеки 3 метра, 10 броя рамки, 4 броя диагонали и 6 броя парапет на обща стойност 3 680.40 лева с ДДС.

„***“ ООД е представило споразумение за насрещно прихващане от 30.07.2021г. между страните, с което същите се договарят, че „***“ ЕООД има вземане от „***т“ ООД в 3 размер на 3 171.00 лева, възникнало от фактура №168 от 07.07.2021г., а „***“ ООД има вземане от „***“ ЕООД в размер на 3 680.40 лева, възникнало от фактура №728 от 30.07.2021г., като по този начин „***“ ЕООД ще остане да дължи на „***“ ООД сума в размер на 509.40 лева. Посоченото споразумение за насрещно прихващане е следвало да влезе в сила за страните от деня на подписването му, според чл.2.1, но същото е подписано само от едната страна по него – „***“ ООД.

Ответникът е представил в производството пред КнРС и уведомление за връчване, адресирано до „***“ ЕООД за получаване на нотариална покана, видно от което управителят на дружеството – адресат, не е бил намерен на адреса и е извършено залепване на уведомлението по реда на чл.47 ал.6 от ГПК.

От приетото заключение с вх.№2244/15.03.2022г. на в.л. Р.Й. е установено, че: фактура №168/07.07.2021г. с издател „***“ ЕООД и получател „***“ ООД е осчетоводена от издателя й в дебитното салдо за вземане в размер на 3 171 лева, като същата фактура е осчетоводена и от получателя „***“ ООД; фактура №728/ 30.07.2021г. е осчетоводена от издателя й „***“ ООД, но не е осчетоводена от получателя „***“ ЕООД; двете фактури са отразени в дневниците по ДДС от „***“ ООД; „***“ ЕООД е осчетоводило в дневника за продажби само фактура №168 от 07.07.2021г., но не е осчетоводило в дневника за покупки фактура №728/07.07.2021г. Вещото лице е констатирало, че на база извлечение от сметка 411, предоставена от „***“ ЕООД по партида на „***“ ЕООД не е извършвано прихващане на вземания с основание фактура №168/ 07.07.2021г. и фактура №728/07.07.2021г. и е обосновало извод, че фактура №728 от 07.07.2021г. не е осчетоводена и не е отразена в дневника за покупки на „***“ ЕООД, като не е извършено и прихващане, видно от предоставеното извлечение по сметка 411. Вещото лице е изчислило в заключението си и размер на законната лихва върху сумата от 3 171.00 лева за периода от 12.12.2019г. до 30.09.2021г., а именно 580.47 лева.

При тези данни, районният съд, след като е посочил правната квалификация на исканията и възраженията, е изложил доводи в посока за доказаност наличието на сключен между страните и породил валидно действие помежду им договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД, съгласно който изпълнителят се е задължил на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя, а последният - да заплати възнаграждение, като е посочил, че изпълнението на възложената работа и нейното предаване на възложителя обуславят правото на ищеца да претендира съответното договорено възнаграждение съгласно чл.266 ал.1 от ЗЗД, предвиждащ, че поръчващият трябва да заплати възнаграждение на изпълнителя за приетата работа.

Позовавайки се на двустранно подписания от страните Протокол/Акт (образец 19) за извършени СМР, както и на съставеното и подписано от ответника споразумение за насрещно прихващане, съдът е направил извод, че договорените СМР са били изпълнени от ищеца и са били приети от страна на възложителя, при което за последния е възникнало задължението да заплатени на изпълнителя-ищец по делото дължимото възнаграждение.