Решение № 223 от 05.12.2025, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Тутракан, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги М. Г. при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги М. Г. Гражданско дело № 20253430100730 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 във връзка с чл. 124, ал. 1, предл. 2 от ГПК от М. С. Л., упълномощилa адв. Б. Л. от Адвокатска колегия – гр. София, за установяването на несъществуването на правото на принудително изпълнение върху вземанията на ответника за заплащане на заета сума (главница) по Договор за кредитна карта № 518150/27.03.2006 г., сключен между нея и „Юробанк България” ЕАД, възлизаща на 5 748,96 лв.

1.1. Ищцата твърди, че на 27.03.2006 г. между нея и ответното дружество бил сключен Договор за кредитна карта № 518150/27.03.2006 г.

1.2. На 30.09.2013 г. по силата на договор за цесия „Ф. И.“ ЕАД е придобило материално право на вземането по горепосоченият договор.

1.3. На 02.07.2025 г. от ищеца е подадено заявление до ответното дружество с искане горепосоченото задължение да бъде изтрито като погасено по давност на осн. чл. 17 от Регламент 2016/679 на Европейският парламенти и съвета от 27.04.2016 г.

1.4. На 22.08.2025 г. с отговор „Ф. И.“ ЕАД е отказало да изтрие задължението на ищеца с аргумент, че не е установено в хода на висящ исков процес настъпването на последиците на погасителната давност.

2 . Ответникът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД чрез юрк. Е. А. е подал писмен отговор на ИМ в срока по чл. 131 от ГПК с вх. № 5618/30.10.2025 г., с който признава иска. Твърди, че не е станал повод за завеждането на делото, поради което не дължи разноски.

1

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. С оглед признаването на исковете от ответника съдът приема твърденията на ищеца, че:

3.1. на 27.03.2006 г. между нея и ответното дружество бил сключен Договор за кредитна карта № 518150/27.03.2006 г.;

3.2. на 30.09.2013 г. по силата на договор за цесия „Ф. И.“ ЕАД е придобило материално право на вземането по горепосоченият договор.

4. На 02.07.2025г. по ел. поща от ищеца към ответника е изпратено възражение за изтекла погасителна давност и молба за зА.чаване на информация от Централния кредитен регистър на БНБ (ЦКР – л. 16).

5. На 11.08.2025 г. ответникът е отговорил, че не следва да бъде променяна информацията, подадена до ЦКР на БНБ, тъй като вземането продължавало да съществува и не било по съдебен ред установено дА. възможността за принудителното събиране на вземането е погасена (л. 9)

6. На 22.08.2025 г. ответникът е отказал и да зА.чаването на данните на ищеца, свързани с кредита на осн. чл. 17, пар. 1, б. „а” от Регламент (ЕС) 2016/679.

От правна страна

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I. По допустимостта

7 . Правният интерес от воденето на исковете е нА.це, доколкото след направеното от ищеца извънсъдебно възражение за изтекла погасителна давност ответникът е отговорил, че вземането продължавало да съществува и не е установено по съдебен ред, че възможността за принудителното събиране на вземането е погасена.

Последното следва да се тълкува като отказ ответника да признае настъпилия 2 извънсъдебно погасителен ефект на възможността за принудителна реА.зация на вземането. Тези аргументи на ответника са обусловили и отказа му да зА.чи данните на ищеца, свързани с кредита на осн. чл. 17, пар. 1, б. „а” от Регламент (ЕС) 2016/679 и да информира БНБ в съответствие с чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър (Решение № 12441 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д.

№ 8782/2023 г., V о.).

8. По този начин ответника е станал повод за завеждането на делото.

II. По основателността

9. С оглед направените от ответника признания, съдът приема, че е възникнало задължението на ищеца по посочения договор за кредит, което е било цедирано на ответника.

10. Отново във връзка с направеното признание от ответника съдът приема, че правото на принудително изпълнение се е погасило, поради което искът се явява основателен.

Разноски

11. Съдът приема, че ответникът е станал повод за завеждане на делото, поради което осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК същият да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски за ДТ в размер на 229,96 лв.

12. На осн. чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Адвокатско дружество „М.” следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер на 800 лв. (без ДДС) или 960 лв. (с ДДС).

13. Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Ф. И.” ЕАД, с ЕИК **********, със седА.ще и адрес на управление: **********, бизнес сграда „ТАО”, ет. 6, че не съществува правото му на принудително изпълнение върху вземането срещу ищеца М. С. Л.А, с ЕГН **********, с посочен по делото адрес:

**********, за заплащане на заета сума (главница) по Договор за кредитна карта 3

№ 518150/27.03.2006 г., сключен между нея и „Юробанк България” ЕАД, възлизаща на 5 748,96 лв. (пет хиляди седемстотин четиридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки).

ОСЪЖДА ответника „Ф. И.” ЕАД, с ЕИК **********, да заплати на ищеца М.

С. Л.А, с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 229,96 лв.

(двеста двадесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки).

ОСЪЖ Д А ответника „Ф. И.” ЕАД, с ЕИК **********, да заплати на Адвокатско дружество „М.”, с ЕИК по БУЛСТАТ **********, вписано в регистъра на адвокатските дружества към АК – София под личен № **********, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в размер на или 960 лв.

(деветстотин и шестдесет лева) с ДДС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 4