Присъда № 11 от 27.05.2026, Окръжен съд - Монтана

МОТИВИ към присъда № 11/27.05.2026 г. по НОХД № 88 по описа на Окръжен съд град Монтана за 2026 година

Производството по делото е образувано по повод на внесен в съда обвинителен акт на Окръжна прокуратура град М. против подсъдимия З. В. от с. ***, обл. М., с обвинение в това, че на 24.10.2025 г. в гр. Б., обл. М., ул.

„***“ *, от паркиран на улицата пред адреса лек а. „***“ с peг. № ***, собственост на П. Б., отнел от владението на П. Б. от село П.. обл. М. чужди движими вещи-1 бр. мъжки портфейл от изкуствена кожа на стойност 18.00лв.

/9.20 евро/, СУМПС на стойност 25.00лв. /12.78 евро/, лична карта на стойност 18.00лв. /9.20 евро/ и 1000лв. /511.29 евро/ в български банкноти с различен номинал - или вещи на обща стойност 1061.00лв. /542.48 евро/, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, с влязла в сила на 06.08.2020г. присъда от 21.07.2020г. на РС-Б. по НОХД 452/2019г. на 2 години лишаване от свобода, с влязла в сила на 25.12.2021г. присъда № 6/09.12.2021г. по НОХД № 438 2021г. на PC Л. на две години лишаване от свобода и от изтърпяване на наказанието не са изтекли 5 години съгласно чл. 30, ал. 1 и ал. 2 НК – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК; и в това, че на 24.10.2025 г., в 20:45 часа, в град М. чрез фактически действия - въвеждане на данни от персонален идентификационен номер - пин код, използвал платежен инструмент - дебитна банкова карта с №*****, издадена от банка „***“ АД, с титуляр П. Б. от село П., обл. М. и без негово съгласие е изтеглена сумата от 300.00лв. /153.39 евро/ - престъпление по чл.

249, ал. 1 от НК.

Настоящото производство се разви по реда на Глава 27 от НПК, доколкото в съдебно заседание съдът допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т.

2 от НПК.

Представителят на Окръжна прокуратура град Монтана поддържа повдигнатите обвинения по отношение на подсъдимия. Аргументира доказаността по двете обвинения както от обективна, така и от субективна страна. При определяне на наказанието, предвид съдимостта на подсъдимия, моли съда да наложи за всяко едно от извършените престъпления наказание към средния размер, което наказание да редуцира съгласно разпоредбите на чл. 371 и следващите от НПК. На оснoвание чл. 23 от НК предлага да бъде определено едно общо най-тежко наказание, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

1

Подсъдимият в съдебно заседание признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, поради което делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. Й. А., АК – М., в хода на съдебните прения, напълно се присъединява към становището на представителя на държавното обвинение. Моли обаче, при определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, същото да бъде определено към минимума от 2 години преди редуцирането, като за всяко едно от престъпленията бъде определено наказание от една година и четири месеца „лишаване от свобода“, а на основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът да определи едно общо най-тежко наказание в размер на 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг режим“.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Приети са и експертни заключения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Подсъдимият З. В. е с постоянен адрес в с. ***, обл. М.. Учил е до с. клас, неженен и трудово неангажиран, осъждан многократно. Към момента е с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ по друго наказателно производство.

П. Б. живее в гр. Б., обл. М.. Притежава лек автомобил марка „***“, с рег. № ***. На 24.10.2025 г., свидетелят Б. си тръгва от работа и се качва в автомобила си, за да вземе д. си от детска градина „С.“ в гр. М.. Оставя си портфейла, в който били дебитните му карти и парична сума в брой от 1000 лева, в подлакътника на колата. Паркирайки пред детското заведение не заключил автомобила. След като взел д., се прибрали в гр. Б.. Спрял пред дома си, не взел портфейла си, като отново не заключил превозното средство. На сутринта на 25.10.2025г. Б. установил, че шофьорската врата на автомобила е леко открехната, като нищо по МПС-то не било счупено. Констатирал, че липсва портфейла му заедно с банкнотите и дебитните карти. Веднага се отправил до полицейския участък в гр. Б., за да подаде сигнал за извършената кражба, като своевременно се свързал и с банковата институция, откъдето разбрал, че е извършена транзакция за сумата от 300 лева.

На 24.10.2024г. в гр. Б. се намирал и подсъдимият В.. Минавайки по улицата, където бил паркиран лекият автомобил на пострадалия, проверил вратите му, за да види дали са заключени и след като установил, че МПС-то е отключено, проникнал вътре, където намерил портфейла с лични документи, пари с брой в размер на 1000 лева и банкови карти със записан пин код. Взел портфейла заедно с вещите в него и се придвижил до гр. М., където от банкомат – АТМ устройство, находящо се на п. „А.“ чрез въвеждане на пин кода на картата, издадена от Банка *** успял да изтегли сумата от 300 лева.

2

От заключението на назначената и изготвена видеотехническа експертиза на записите от охранителни камери на горепосоченото АТМ устройство, било установено, че именно лицето З. В. е извършило неправомерното теглене на сумата от 300 лева.

Вещото лице по изготвената съдебно-оценителна експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство, дава заключение, че стойността на причинената щета вследствие на кражбата и неправомерно теглена сума е в общ размер на 1361.00 лева.

При условията на чл. 372, ал. 4 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като взе предвид и направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия В., което се подкрепя от доказателствата събрани на досъдебното производство. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват несъответствия, които да налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им.

Поради изложеното и съдът прие, че направеното от страна подсъдимия признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондират и се подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на присъдата.

При така установената фактическа обстановка в хода на производството настоящият съд изведе следните правни изводи:

По обвинението за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК:

Въз основа на приетата за установена от съда фактическа обстановка и извършеният анализ и оценка на ангажираните доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъде изведен, единственият възможен извод от правна страна, а именно, че подсъдимият З.

В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.

От обективна страна:

Безспорно е установено, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние чрез отнемане на чуждите движими вещи. Подсъдимият прекъсва фактическата власт на Б. върху инкриминираните вещи, като установява своя фактическата власт върху отнетите вещи с намерението да ги присвои, като извършва действия и по разпореждане с тях чрез разходване на паричните средства.

3

От субективна страна:

Подсъдимият е осъществил престъплението с форма на вина пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Той е имал представа, че въздейства върху чужди движими вещи – чрез отварянето на вратата на лекия автомобил на пострадалия, с цел да проникне в него и впоследствие да отнеме портфейла заедно с намиращите се вещи в него.

Деецът е съзнавал, че отнема от владението на другиго чужди движими вещи и установява от своя страна фактическа власт върху тях. Съзнавал е и че действа без съгласието на държателя на вещите. Ирелевантен е въпросът известно ли е било на подсъдимия точно на кое лице принадлежат отнетите вещи. Достатъчно е, че е съзнавал, че отнетите вещи са чужди.

На следващо място, предвид съдимостта на подсъдимия /л. 36-48 от делото/, деянието е съставомерно по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.

При определяне размера на наказанието, настоящият състав взе предвид:

Инкриминираното деяние по настоящето дело накърнява обществените отношения, свързани с неприкосновеността на правото на собственост. Съдът като прецени и обществената опасност на дееца, счита, че се касае за личност с висока степен на обществена опасност. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът намира предишните осъждания на подсъдимия. Смекчаващи вината обстоятелства – няма.

С оглед гореизложеното, МОС приема, че няма наличие на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят приложение на член 55 от НК. За конкретно извършеното от подсъдимия В. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл.

29, ал. 1, б. „б“ от НК в особената част на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до десет години. След съобразяване на конкретните особености на случая, настоящият съд намира, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства, като на осн. чл. 54 от НК следва да бъде наложено наказание от ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“. След изпълнение условието на чл. 58а, ал. 1 НК обаче – така определеното наказание следва да се редуцира с една трета, като реално наложеното става: ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“. За постигане целите, предвидени в чл. 36 от НК, съдът намери, че наложеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНС наложеното наказание на В. следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

По обвинението за престъпление по чл. чл.249, ал. 1 от НК:

4

Наред с гореизложеното, съдът намери, че подсъдимият е реализирал от обективна страна съставомерните признаци и на престъплението по чл. 249, ал. 1, пр. 4 от НК. В. е осъществил изпълнителното деяние чрез фактически действия – въвеждане на ПИН код, като по този начин използвал чужд платежен инструмент, като без съгласие на титуляря изтеглил сумата от 300.00 лева.

И това престъпление е извършено от дееца с пряк умисъл, като е съзнавал противоправния характер на деянието, целял е настъпването на общественоопасните последици. В. е съзнавал, че използва платежен инструмент без съгласието на титуляря, като с действията си целял получаване на облага за себе си.

Мотивите относно липсата на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят приложение на член 55 от НК, МОС е изложил по-горе, като не смята за необходимо да се преповтаря.

За престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК в особената част на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години и с глоба до двойния размер на получената сума. Наказанието за това престъпление на подсъдимия бе определено на основание чл. 54 от НК, като съдът отчете и изтеглената сума, която не е прекалено голяма, като наложи наказание ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“. След изпълнение условието на чл.

58а, ал. 1 НК обаче – така определеното наказание следва да се редуцира с една трета, като реално наложеното става: ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, както и ГЛОБА в размер на 200 евро /391.17 лева/. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНС наложеното наказание на В. следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, както и ГЛОБА в размер на 200 евро /391.17 лева/.

Разпечатката съдържа 45 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24778f34-ef78-4b0d-b1e1-b937d59f6f7c