Решение № 1322 от 15.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1322 гр. Бургас, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100501600 по описа за 2022 година

С Решение № 1871 от 26.08.2022г., постановено по гр. дело № 3316/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР да заплати на М. М. Д. сума в размер от 737, 28 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 88, 37 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 15.06.2019 година до 09.07.2020 година нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 27.05.2022 година до окончателното й плащане, сумата 171, 61 лева, представляваща общ размер на лихви за забава върху главниците за периода от 01.08.2019 до 26.05.2022 година, както и сумата 400 лева, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената част от иска, съобразно първоначално предявения размер.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР чрез юрисконсулт Агнес Николова, с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Във въззивната жалба се посочва, че първоинстанционното решение е неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон.

1

Посочва се, че първоинстанционният съд не е взел предвид изложените в писмения отговор аргументи относно неприложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която не следва да се прилага за служителите на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, която допуска превръщането на нощни часове положен труд в дневни с определен коефициент. В жалбата се посочва, че е неправилно посочено в диспозитива на съдебното решение, че се осъжда ГД „Гранична полиция“ да заплати горепосочените суми за положен и незаплатен извънреден труд, тъй като превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1.143 е установено единствено с цел увеличаване заплащането на положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0, 25 лева, а не за генериране на допълнителни и неположени часове извънреден труд, съответно заплащане на този извънреден труд. В жалбата се посочва, че страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконови нормативни актове по неговото приложение. Посочва се, че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. и с оглед на специалния характер на акта, размерът на дължимото възнаграждение следва да се определи съобразно специални правила, посочени в закона и м издадените наредби и заповеди на Министъра на вътрешните работи, въз основа на призната от закона делегация.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител.

Ответната страна по въззивната жалба – М. М. Д. депозира по делото писмен отговор чрез своя процесуален представител, в който сочи, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Посочва се в отговора, че в закона е налице празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В отговора се твърди, че това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред 2 настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – М.

М. Д. не се явява и не изпраща представител.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно съединени иска от М. М. Д. от гр.

А. против Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи, с които претендира да бъде осъдена ответната страна да му заплати сума в размер на 700 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за периода от 15.06.2019г. до 09.07.2020г., приравнен към дневен коефициент 1, 143 и отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху сумата от 700 лева от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер от 130 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 01.07.2019г. до 26.05.2022г. В исковата молба се посочва, че ищецът е държавен служител по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответната страна, по което заема длъжност – старши полицай в ГЛС при ГПУ Летище Бургас към РД „Гранична полиция - Аерогари“, която е на структурно подчинение към ГД „Гранична полиция“ – София.

В хода на производството, ищецът е направил изменение на своята претенция, като я е увеличил от сума в размер на 700 лева на сума в размер от 737, 28 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за периода от 15.06.2019г. до 09.07.2020г., приравнен към дневен коефициент 1, 143 и отчетен като извънреден, както и е увеличил претендираната обезщетение за забавено плащане от сума в размер на 130 лева на сума в размер от 171, 61 лева и съдът с нарочно определение, постановено в открито съдебно заседание от 25.08.2022г. е приел направеното изменение.

В депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът ГД „Гранична полиция“ МВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт, е оспорил предявените искове като неоснователни и по размер.

Сочи се, че за процесния период ищецът е полагал труд на 12 и 24-часови работни смени (дневни и нощни), съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумирано и в резултат на това изчисляване, чрез прихващане на положителните и отрицателните разлики на отработеното време се формирал резултат, който при надвишаване на нормата на работните часове бил заплащан на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР като извънреден труд. Изложени са съображения, че в процесния период спорните правоотношения са регламентирани с разпоредбите на 3

Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. В тази връзка се оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ, която се прилагала само за лицата работещи по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период.

Първоинстанционният съд е приел, че в действалите в процесния период Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з776/ 29.07.2016г. на Министъра на МВР не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен, като липсата на такива изрични норми представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата НСОРЗ. Съдът приема, че неприлагане субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната заплата би поставила служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудово правоотношение, по отношение на заплащането на допълнителни възнаграждения.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

Въззивната инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на БРС за основателност на предявените осъдителни искове по чл.

179, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като препраща към мотивите на решение на основание чл. 272 от ГПК.

По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се 4 прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивната страна, че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т.ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 от НОСРЗ.

Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.

На основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Дефиниция на понятието „извънреден труд“ е посочена в нормата на чл. 143, ал. 1 от КТ - „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР – в редакцията му, действаща към исковия период). Разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на министъра на МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР. Така, за процесния период от 08.08.2016г. до 08.08.2019г. са действали правилата на Наредба № 8121з592/25.05.2015г. и на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на МВР, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове относно възможността на държавните 5 служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период (чл. 3, ал. 3 от двете наредби). И в двете наредби – в чл. 31 от тях е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.