Решение № 26 от 13.02.2026, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Севлиево, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230101064 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена от П. П. С., искова молба срещу К. Т. Ц., с която, на основание чл. 124 от ГПК, с която иска да се приеме за установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на с. Бериево, общ. Севлиево, одобрен със Заповед № РД-18-673/10.11.2017 г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес: с. ***************************, с площ 560 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5, при граници/съседи, имоти с идентификатори:

***; ***; ***; *** и ***.

С исковата молба, ведно с направено уточнение от 25.09.2025 г., се твърди, че ищецът П. П. С. придобил, чрез договор за покупко-продажба от 07.09.2021 г., от М.П.М., като продавач, поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на с. Бериево, общ. Севлиево, одобрен със Заповед № РД-18-673/10.11.2017 г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес: с. ***************************, с площ 560 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5, при граници/съседи, имоти с идентификатори:

***; ***; ***; *** и ***.

1

Договорът бил обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 119, том VII, рег. № 18 627, дело № 1046 от 07.09.2021 г. на П.Д. - Нотариус, с peг. № 543 на Нотариалната камара, с район на действие Pайонен съд – Севлиево. Ищецът твърди, че при придобиването на собствеността върху имота е имало вписан договор за аренда, което било отразено в нотариалния акт за покупко-продажба, като от датата на придобиването на собствеността до момента на подаване на исковата молба, ищецът твърди, че получавал арендно плащане по силата на сключения договор.

При справка в Агенцията по вписванията ищецът разбрал, че за процесния имот бил вписан нотариален акт № 69, том II, peг. № 3960, дело 226 от 22.03.2024 г. по описа на нотариус П.Д., peг. № 543 на Нотариалната камара, с район на действие Pайонен съд - Севлиево, вписан в службата по вписванията. В исковата молба се твърди, че този нотариален акт обективирал договор за покупко-продажба, при която продавач бил лицето П. М. П. - син на М.П.М. /починал на 09.02.2022 г./, от когото ищецът през 2021 г. бил закупил имота. Купувач по този нотариален акт бил ответникът - К. Т. Ц..

Поради изложеното ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът не е собственик на процесния имот. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който признава така предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на процесния имот, ответникът следва да докаже пълно и главно, че е собственик на процесния имот.

С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция, че същият не е собственик на процесния имот с идентификатор *** по КК и КР на с. Бериево, общ. Севлиево, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.

237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.

Доколкото с отговора на исковата молба ответникът изрично е заявил, че признава предявения иск, а процесуалният представител на ищеца в открито съдебно заседание, проведено на 21.01.2026 г., заяви, че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение при условията на чл. 237 ГПК.

По отношение на разноските:

Спорен е въпросът как следва да се разпредели отговорността за разноските по делото, като ищецът претендира те да бъдат присъдени в негова полза, а ответникът счита, че не е дало повод за завеждане на делото .

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В настоящия случай съдът намира, че предпоставките, посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК са налице - ответникът не е станал причина да се предяви исковата претенция, като съдът приема изложеното в тази насока в о.с.з. от процесуалния представител на ответника.

Действително ответникът /като купувач по договор за покупко-продажба/ има задължение да плати цената на вещта и да получи последната. Следователно по делото не се установява ответникът с поведението си да е дал повод за завеждане на искa, като преди първото заседание по делото е направил признание на предявения иск, с което са осъществени предпоставките по чл.

78, ал. 2 ГПК за изключване на отговорността за разноски на ответника.

Сторените от ищеца разноски следва да останат в негова тежест.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. П. С., с ЕГН ********** и с адрес: гр. ***************************, че К. Т. Ц., с ЕГН ********** и с адрес: с.

Бериево, пл. „Бериево” № 5, НЕ Е

СОБСТВЕНИК на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на с. Бериево, общ. Севлиево, одобрен със Заповед № РД-18-673/10.11.2017 г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес: с.

***************************, с площ 560 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5, при граници/съседи, имоти с идентификатори: ***;

***; ***; *** и ***, на осн. чл.124, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 4