Решение № 190 от 28.11.2023, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Административно наказателно дело 591/2023
- Вид
- Решение № 190
- Подписан
- 28.11.2023
- В сила
- 21.03.2024
- Състав
- Васил Венелинов Ставрев
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал.3, предл.първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 190 гр. Габрово, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Васил В. Ставрев при участието на секретаря Валентина М. И.а като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20234210200591 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Д. Н. Т., с ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.
Габрово, ул. „********” № 28 – чрез адв. Х. П. от ГАК, против Наказателно постановление № 23-0892-000478/25.05.2023 година на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, с което са му наложени следните административни наказания:
- “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл. 175, ал.3, предл.първо от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП;
- “Глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. второ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание адв. Х. П. моли за цялостна отмяна на атакуваното Наказателно постановление на няколко основания – непълно цифрово очертаване на нарушените законови разпоредби, липса на достатъчно ясно и точно описание на вменените деяния, фактическо неизвършване на това по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, както и негова маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендира и присъждане на направените 1 разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. С., която моли за потвърждаване на обжалвания санкционен акт, като по-специално поставя акцент върху доказаността на нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП и липсата на законова основа за приложение на чл. 28 от ЗАНН по отношение на него. Моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, съгласно която съответният Началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР е оправомощен да издава наказателни постановения за установени нарушения по ЗДвП.
На 01.05.2023 г. около 13:33 ч. полицейските служители Е. И. и Д. Д. спрели движещ се по бул. „Трети март” до № 9 в посока бул. „Априлов” в гр.
Габрово мотоциклет „КТМ 350 ехц”, без поставена на него регистрационна табела, който бил управляван от Д. Т.. При развилата се на място проверка жалбоподателят извадил от раницата си предназначената за мотоциклета табела с рег. № ЕВ 13 97 ВК, като обяснил, че я е свалил с цел да измие превозното средство и впоследствие да я върне на предназначеното за това място. Също и при поискване Д. Т. не могъл да представи контролния талон към своето СУМПС. Въз основа на тези си констатации свидетелите Е. И. и Д.
Д. съставили на място против жалбоподателя АУАН серия GA, № 933248 за две нарушения - по чл. 140, ал.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Този акт станал основа за издаване и на атакуваното Наказателно постановление, надлежно връчено на Д. Т. на 12.07.2023 г., като на 14.07.2023 г. е депозирана и настоящата жалба против него.
При така установената и почиваща на наличните доказателства 2 фактология съдът извежда следните правни изводи: за нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП:
Безспорно от обективна страна е установено, че на 01.05.2023 г. около 13:33 ч. по бул. „Трети март” до № 9 в посока бул. „Априлов” в гр. Габрово именно жалбоподателят е управлявал мотоциклет „КТМ 350 ехц”, без поставена на него регистрационна табела, което обстоятелство е пряко констатирано от свидетелите – очевдици Е. И. и Д. Д., които са осъществили и проверката, станала основа за отпочване на настоящото административнонаказателно производство. И двамата, разпитани в хода на съдебното следствие, изрично потвърдиха своите лични възприятия касателно този релевантен за процеса факт, който е намерил и незабавно документално закрепване в изготвения на място АУАН серия GA, № 933248/01.05.2023 г.
Самият жалбоподател не оспорва липсата на поставена табела, сочейки като причина обаче счупване на предназначената за това поставка, респ. наличието на отстоящо извън неговите обективни възможности обстоятелство, извиняващо виновното му бездействие по отношение съответното законово задължение. В подкрепа на тази версия бяха събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. Иванов и Йордан Диковски, управлявали мотоциклети заедно с жалбоподателя малко преди това, които обаче съдът не споделя за достоверни. Основание за такъв извод е на преден план заявената от самия жалбоподател в хода на проверката причина за отсъствие на регистрационна табела на управлявания от него мотоциклет, а именно желание да го измие и едва тогава – да я постави, което е обективирано в саморъчно написани обяснения, а и бе недвусмислено посочено от свидетелите Е. И. и Д. Д.. Липсват каквито и да е данни още на място самият Д. Т. да е твърдял друга причина за установеното нарушение, като естествено липсва каквато и да е логично основание той да я затаи пред контролните органи. Налице е доброволно признание от жалбоподателя за това, че саморъчно е свалил рег. табела на процесния мотоциклет по съвсем различна и неизвиняваща това му действие причина. Същевременно версията, очертана от свидетелите Д. Иванов и Йордан Диковски, е лансирана едва в съдебно заседание, а и изглежда твърде житейски необоснована и алогична, които нейни характеристики мотивират съда да не я сподели като отговаряща на обективната истина. От друга страна показанията на свидетелите Е. И. и Д. Д., съчетани със заявленията на самия Д. Т. в хода на проверката, сочат на 3 самоволно и несъобразено с императива на чл. 140, ал.1 от ЗДвП деяние, което на следващо място е достатъчно ясно и недвусмислено текстово и цифрово очертано. По-конкретно несъстоятелно е възражението на защитата, че липсва цифрово упоменаване за точно коя от двете проявни форми на виновно бездействие е ангажирана административнонаказателна отговорност на Д. Т., доколкото за самия него е безусловно ясно коя е тя – управление на МПС без поставена рег. табела на предвиденото за това място. Непосочването от АНО на обстоятелството, че това е предл. второ от текста на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, въобще не пречи на саркционирания да разбере какво нарушение и по коя конкретна разпоредба му се вменява. Нещо повече, терминът „предложение” не е част от императивната структура на даден нормативен акт, разписана в чл. 26 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА, така че прецизно погледнато, такъв от гледна точка на законодателната технология не е налице. Ето защо и в този ред на мисли, цялостното словесно и законово очертаване на изследваното деяние е достатъчно ясно и изчерпателно, категорично съобразено с императива на чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН.
Несъстоятелни са и всякакви възражения касателно липса на субективен елемент в извършеното деяние, като ирелевантно в тази насока е обстоятелството знаел ли е Д. Т. вида и пределите на предвидените административни санкции за своето дяние. Достатъчно за наличие на пряк умисъл в неговото поведение е фактът на съзнаване обществената опасност на самоволното отстраняване на рег. табела на процесния мотоциклет, което безспорно е налице. А с какво точно ще бъде санкциониран за това си поведение е съвсем различен въпрос, отстоящ извън субективните предели на коментираното нарушение.
Липсват основания и за приложение на чл. 28, ал.1 от ЗАНН спрямо извършеното от Д. Т. деяние, което не се отличва с толкова ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите от неговия вид. Действително и неоспоримо жалбоподателят е съдействал на проверяващите, има и малобройни предишни нарушения по ЗдвП, но тези обстоятелства не са нито толкова многобройни, нито изключителни по своя правен характер. Те изцяло правилно и законосъобразно са взети предвид единствено в процеса по чл. 12 от ЗАНН, като отчитайки ги, АНО обосновано е наложил на дееца и и двете предвидени в чл. 175, ал.3, предл.първо от ЗДвП санкции в техните 4 минимуми, а всичко изложено по-горе в своята съвкупност мотивира съда да потвърди атакуваното Наказателно постановление в тази му част. за нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Категорично с оглед показанията на свидетелите Е. И. и Д. Д. е и обстоятелството, че при процесната проверка на 01.05.2023 г. Д. Т. не е бил в състояние да представи контролния талон към своето СУМПС, което обстоятелство и самият той не оспорва. Съдът констатира обаче, че носенето на този документ към настоящия момент и с оглед актуалния текст на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП вече не е задължително, като в чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП не е предвидена и съответна санкция при подобна пасивност. В този смисъл категорично има влязъл в сила към този момент по-благоприятен закон, чрез който виновната пасивност на жалбоподателя по отношение на този документ вече не представлява административно нарушение, респ. и въз основа разпоредбата на чл. 3, ал.2 от ЗАНН именно той следва да се приложи. А това от своя страна категорично обуславя отмяната на атакуваното Наказателно постановление в тази му част.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН ОД на МВР - Габрово дължи заплащане пропорционална част от направените от жалбоподателя разноски за ангажиране на защитник в настоящото производство, която съобразно отменената част от коментираното Наказателно постановление възлиза на сумата от 250 лева.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН Д. Н. Т. дължи възнаграждение на ОД на МВР - Габрово за осъщественото от юрк. И.
С. процесуално представителство, което с оглед потвърдената част от атакуваното Наказателно поставноление възлиза на сумата от 40 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0892-000478/25.05.2023 година на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, като го ОТМЕНЯ в частта, с която на Д. Н. Т., с ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Габрово, ул. „********” № 28, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал.1, т.1, 5 предл. второ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното Наказателно останалата му част като правилно и законосъобразно. постановление в
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН ОД на МВР - Габрово да заплати на Д. Н. Т., с ЕГН: **********, съответната част от направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН Д. Н. Т., с ЕГН:
**********, да заплати на ОД на МВР - Габрово направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,00 /четиридесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 6