Решение № 328 от 26.07.2022, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Ловеч, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20214310102063 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД (с ново наименование „ЙЕТТЕЛ“), със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. В. Н. против Г. Й. ЯЛ., с адрес: ******.

Ищецът излага в ИМ, че на 31.01.2018г. между Г. Й. ЯЛ. и „Теленор България“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с план „Тотал 24.99 с неограничени нац. мин и роуминг в зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент в размер на 24.99лв. (20.82 лв. без ДДС). Я. не изпълнявал задълженията си по договора в общ размер 83.56лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.05.2019г. - 04.07.2019г. Твърди се, че вследствие на неизпълнението и съгласно т.11 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 62.46 лв., чийто размер не надвишава три месечни абонаментни такси и начислена във фактура №7293627759/05.09.2019г.

Наведени са твърдения, че на същата дата - 31.01.2018г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер ***, мобилният оператор предоставил на Г. Й. ЯЛ., устройство марка NOKIA 3 Blue на преференциална цена, посочена в т.7 от договора. В същата точка е посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на направената отстъпка. Излага, е вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги Я. дължи сума в размер на 52.03 лв., представляваща съразмерна част от направената отстъпка, като е взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал задълженията 1 си по договора и начислена във фактура № 7293627759/05.09.2019г.

Твърди се, че на 21.10.2018г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца по програма „Тотал 24.99 с неограничени нац. мин и роуминг в зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент в размер на 24.99 лв. (20.82 лв. без ДДС). Я. не изпълнявал задълженията си по договора в общ размер 64.13 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.05.2019г. - 04.07.2019г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т.11 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 62.46 лв., чийто размер не надвишава три месечни абонаментни такси и начислена във фактура № 7293627759/05.09.2019г.

Ищецът посочва, че на същата дата - 21.10.2018г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер ***, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с Г. Й.

ЯЛ. -лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y6 2018 Dual Black за обща лизингова цена в размер на 206.77лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 8.99 лв. Излага, че по договора за лизинг Я. дължи заплащане на сума в общ размер на 143.84лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.05.2019г. 04.09.2019г., а именно: 8.99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.05.2019г. - 04.06.2019г., начислена във фактура №7289680382/ 05.06.2019г.; 8.99 лв. лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.06.2019г. - 04.07.2019г., начислена във фактура №7290859979/05.07.2019г.; 125.86 лв. - сбор от 14 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл.12 от Общите условия към Договора за лизинг за отчетен период 05.08.2019г. - 04.09.2019г., начислени във фактура №7293627759/05.09.2019г.;

Ищецът твърди, че вследствие на неизпълнение по договора с предпочетен номер ***, отв.Я. дължи сума в размер на 95.43лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура №7293627759/05.09.2019г. Твърди, че по отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е налице обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл.2 от същия.

Ищецът твърди, че към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена, предоставеното устройство не е върнато на мобилния оператор.

Наведени са твърдения, че горепосочените задължения са индивидуализирани в посочените в исковата молба 3 бр. фактури: фактура №7289680382/05.06.2019г. за отчетен период 05.05.2019г. - 04.06.2019г., срок за плащане - 20.06.2019г. издадена за сумата от 102.73 лв.;Фактура №7290859979/05.07.2019г. за отчетен период 05.06.2019г. - 04.07.2019г.. срок за плащане - 20.07.2019г.. издадена за сумата от 71.69 лв. и Фактура №7293627759/05.09.2019г. за отчетен период 05.08.2019г. - 04.09.2019г., срок за плащане 20.09.2019г., издадена за сумата от 398.24 лв.

Посочва се, че на 29.07.2021г. „Теленор България“ ЕАД е подал Заявление за издаване на 2 заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд - гр.Ловеч срещу Г. Й. ЯЛ., в което се претендират: главница в размер на 563.91 лв. (петстотин шестдесет и три лева и деветдесет и една стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д.№1510/2021г. по описа на Районен съд - гр.Ловеч, като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, съгласно разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК. Предвид това, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за „Теленор България“ ЕАД възниква правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че „Теленор България"ЕАД има следните вземания срещу Г.Я., а именно: суми в общ размер на 563.91 лв., представляващи неплатени месечни абонаменти и използвани услуги, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, неплатени абонаментни такси и използвани услуги, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг към него, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Претендирани са и съдебните разноски по заповедното производство, както и сторените разноски в настоящото производство.

В законоустановения едномесечен срок по делото е депозиран писмен отговор от адв.

Б.Ц. - назначен за особен представител на ответника. Счита исковата претенция за допустима, но оспорва същата като неоснователна и необоснована. Оспорва всички въведени с исковата молба фактически твърдения от ищеца, като излага подробни съображения. Оспорва представените с исковата молба 3 /три/ броя фактури, за периода от 05.06.2019 г. до 20.09.2019 г., като счита, че доколкото те са частни свидетелстващи документи, изходящи от ищеца, не се установява от ангажираните доказателства ищецът да е доставил, а ответникът - да е получил твърдяните във фактурите услуги, като същите не са подписани от ответника. Счита, че по делото липсват доказателства процесните договори за мобилни услуги и договор за лизинг да са прекратени, а ако е налице прекратяване на същите, липсва уведомяване на ответника за прекратяване на същите. Оспорва претенцията за неустойка, като счита, че претендираната неустойка е нелоялна търговска практика, тъй като в приложените към исковата молба „Общи условия" не е изрично посочено, че потребителят дължи и обезщетение за неизпълнение под формата на неустойка или други обезщетения за вреди поради неизпълнение. По отношение на сумата 134.22 лв., която е претенция за неустойка за предпочитан номер +3598946337209 и за предпочитан номер *** счита, че е налице неравноправна клауза. Счита, че неустоечните клаузи са нищожни, защото създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата, но вследствие на което потребителят няма право да прекрати съответния договор и да получи неустойка в негова полза. Счита също така, че договорените клаузи, които предвиждат присъждане на неустойка са нищожни и поради 3 противоречие с добрите нрави. Отбелязва, че в настоящия случай операторът претендира и сумата за предоставени услуги, освен неустойка. Излага довод, че когато кредиторът предпочете прякото изпълнение на задължение, той не може да иска и договорената между страните компенсаторна неустойка за неизпълнение, нито прякото изпълнение, заедно с действителните си вреди от неизпълнението, защото по този начин би получил дължимото два пъти - като неизпълнение и като равностойност на неизпълнението. Позовава се на съдебната практика.

Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД (с ново наименование „ЙЕТТЕЛ

БЪЛГАРИЯ“) не изпраща представител в съдебно заседание. В молба - становище, подадена от упълномощения адвокат Н. Ш. заявява, че поддържа исковата молба, като излага подробни съображения.

Ответникът Г. Й. ЯЛ. не взема лично участие в хода на процеса. Представлява се от особен представител – адв. Ц., който моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция по подробно изложените в отговора съображения.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр. дело № 1510/2021 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено от „Теленор България”ЕАД е издадена Заповед № 796 от 03.08.2021 г., с която съдът е разпоредил длъжникът Г. Й. ЯЛ. ЕГН: ********** ******, общ. Ловеч, обл. Ловеч да заплати на кредитора ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД ЕИК:

130460283 гр. София, ЖК МЛАДОСТ 4, тел: ***, БИЗНЕС ПАРК СОФИЯ, СГРАДА 6, общ. Столична, обл. София (столица) Сумите: главница в размер на 563,91 BGN /петстотин шестдесет и три лева и 91 стотинки/, ведно със законна лихва от 02.08.2021 г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/, адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 BGN /триста и шестдесет лева/ с ДДС, представляващи разноски по делото.

С Разпореждане № 1990 от 13.10.2021 г. заповедният съд е приел, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си по отношение длъжника, като довнесе дължимата държавна такса.

Установява се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 21.10.2021 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.

По делото не е спорно, че на 31.01.2018 г.ответникът е сключила с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД ( ново наименование „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД) Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359899317858,с избрана абонаментен план Тотал 24,99 с 4 неограничени нац.мин. и изх.роуминг в зона ЕС, за срок от 24 месеца . Договорът е влязъл в сила на 31.01.2018 г.

При подписването на горепосочения договор на ответника е предоставена мобилно устройство NOKIA 3 Blue на преференциална цена, посочена в т.7 от договора, а именно – 139.99 лв. с отстъпка от стандартната цена – 239.91 лв.

Видно от приложеното по делото копие от договора за мобилни услуги, в същия е включена клауза, според която в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока посочен по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.В допълнение на неустойката, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл. Уговорено е, че потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.

Разпечатката съдържа 31 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24750dba-26d0-4353-931c-54556bbd6fbf