Решение № 34 от 16.02.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Габрово, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20234200500462 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца по делото „Д.С.“ ЕООД срещу Решение №428/02.10.2023г. по гр.д.№1528/2022г. по описа на РС Габрово, с което е отхвърлен предявения иск против ответника К. П. П. за заплащане на сумата от 2700лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, като недоказан и неоснователен.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, немотивирано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. По делото безспорно било доказано, че в резултат от извършеното противоправно действие от ответника ищеца е претърпял имуществена вреда. Доказана била и причинно-следствената връзка между действието на ответника (неподписан и върнат екземпляр от трудов договор) и настъпилите вреди за ищцовото дружество. С Решение №196/91.12.2021г. по адм.д.

№539/2021г. на РС Габрово и Решение №50/23.03.2022г. по адм.д.№2/2022г. на АдмС Габрово се установявало че ответника е извършил противоправно деяния, изразяващо се в отказ да подпише трудов договор предоставен му от работодателя преди постъпването му на работа. Поради изложеното неправилно районният съд приел в обжалваното решение, че постановените Решение №196/91.12.2021г. по адм.д.№539/2021г. на РС Габрово и Решение №50/23.03.2022г. по адм.д.№2/2022г. на АдмС Габрово не са представени по делото и само на това основание е отхвърлил иска. Твърди, че безспорно било доказано, че липсвал валидно сключен трудов договор между страните поделото и то по вина на работника, което било довело до санкциониране на ищеца от страна на ГД ИТ. Безспорно било, че наложената имуществена санкция на ищцовото дружество е в размер на 1500лв., която била заплатена на 05.07.2022г. Наред със заплатената имуществена санкция ищецът бил заплатил и адвокатски хонорар в общ размер за двете инстанции от 1200лв. Счита, че безспорно е доказано наличието на причинно-следствена връзка между деянието на ответника (неподписване на трудов договор) и претърпяната от ищеца вреда, представлява заплатената от него имуществена санкция и разноски за обжалване на постановеното наказателно постановление. Неправилно съдът бил приел, че дори да било налице противоправно поведение на ответника, то не било в причинно следствена връзка с понесените от ищеца 1 вреди, а причина за тях било поведението на самия ищец.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск, като ида присъди направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата и по делото оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. моли съда да я остави без уважение.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приел следното :

Между същите страни е водено гр.д. №865/2022г. по описа на РС Габрово, което е задължително за тях и в частта на мотивите относно възраженията на страните съгласно чл.298, ал.1 от ГПК. Съгласно установеното по посоченото дело ответникът „Д.С. ” ЕООД е дружество, стопанисващо ресторант „***”, находящ се на ул.*** №4 в гр.Габрово. Към м.март 2021г. дружеството търсело служител за длъжността „работник-кухня”. Във връзка с това и след проведена среща /интервю/, управителят на дружеството Д.С. С. решил да назначи на посочената позиция К. П.. На 20.03.2021г., събота, в ресторант „**” в присъствието на свидетелката Д.Н. – салонен управител, Д.С. се срещнал с ищеца К. П. и му предоставил предварително подписан от него в качеството му на работодател Трудов договор №2/20.03.2021г., както и други документи във връзка с бъдещото трудовото правоотношение. Ищецът не положил свой подпис в предоставения му Трудов договор №2/20.03.2021г., като го взел заедно с останалите документи с уговорката да се запознае с тях в къщи. Независимо от това на същата дата 20.03.2021г. в 11:57ч. от страна на ответника бил регистриран в НАП горецитираният договор. На 22.03.2021г. сутринта К. П. отишъл в ресторант „**” и осъществявал служебните си задължения, без да му бъде връчено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Освен това и въпреки напомнянията на служители на работодателя, ищецът К. П. така и не им предоставил подписано копие от трудовия си договор и останалите дадени му на 20.03.2021г. документи. От 23.03.2021г. съгласно заповед на Министъра на здравеопазването били затворени заведенията за посещения от клиенти на закрито и ресторант „***” престанал да приема клиенти – работел само на разнос. Поради това през периода до 10.04.2021г. голяма част от персонала на заведението бил пуснат в неплатен отпуск. Ищецът също не бил ангажиран на работа. На 10.04.2021г. ресторантът възобновил работа – извършвала се подготовка за отварянето му на следващия ден. Ищецът отработил пълен работен ден, отново без да представи подписаните от него документи, а на 12.04.2021г. правоотношенията му с „Д.С.” ЕООД били прекратени. На ищеца била изплатена работна заплата за м.март и м.април 2021г. в общ размер на 106,22лева.

Сочените като основание за предявения иск Решение №196/01.12.2021г. по адм. дело №539/2021г. на РС - Габрово и Решение №50/23.03.2022г., постановено по к.н.а.д. №3 по описа за 2022г. на Административен съд гр.Габрово не били представени по настоящото дело в преклузивния срок по чл.146, ал.3 от ГПК и не са приобщени към доказателствата. С оглед изложеното недоказано останало твърдението на ищеца за претърпени имуществени вреди, които да бъдат обезщетявани и съответно искът следва да бъде отхвърлен като недоказан. Дори и твърденията в исковата молба, че на ищеца е наложена имуществена санкция от Директор на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Габрово с наказателно постановление №07- 001364/02.06.2021г. в размер на 1500лева, което в последствие е било потвърдено с Решение №196/01.12.2021г. по адм.д №539/2021г. на РС – Габрово, съответно потвърдено с Решение №50/23.03.2022г., постановено по к.н.а.д. №3 по описа за 2022 г. на Административен съд гр.Габрово, да били верни, то те сами по себе си не обуславяли основателността на иска, тъй като ищецът е санкциониран в качеството му на работодател за неспазване на правно регламентирани от трудовото законодателство задължения. В този смисъл дори да имало противоправно поведение на ответника, не то било в причинноследствена връзка с понесените от ищеца вреди, а поведението на самия ищец /в конкретния случай на служителите му/, които са допуснали ответника на работа без подписан трудов договор. Подаването на сигнал от ответника до компетентни органи за извършаване на проверка също не представлявало противоправно деяние, което да е основание за 2 ангажиране на отговорността му за причинени вреди.

Въззивният съд намира следното :

Действително посочените Решение №196/01.12.2021г. по адм.д №539/2021г. на РС – Габрово и Решение №50/23.03.2022г., постановено по к.н.а.д. №3 по описа за 2022 г. на Административен съд гр.Габрово не са представени по делото, но същите както е посочено във въззивната жалба са достъпни на електронните страници на съответните съдилища.

С посочените решения е потвърдено Наказателно постановление №07001364/02.06.2021г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда" Габрово, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв., за това, че в качеството си на работодател, допуснал на работа лицето ответника без сключен в писмена форма трудов договор, двустранно подписан от всяка една от страните по трудовото правоотношение. Тази санкция е наложена поради неправомерно поведение на жалбоподателя, а не на ответника. Без значение дали работника е задържал и не е върнал своевременно подписан екземпляр от трудов договор. За жалбоподателя, в качеството му на работодател съществува задължение да не допуска на работа лице, с което няма сключен и подписан от двете страни трудов договор.

Поради изложеното не е налице противоправно поведение от страна на работника и съответно не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му за вреди. Ако е налице нечие поведение, което е в разрез с императивни разпоредби, то това е поведението на работодателя.

Предвид изложеното по-горе и поради съвпадение изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №428/02.10.2023г. по гр.д.№1528/2022г. по описа на РС Габрово.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3