Определение № 1314 от 17.05.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1110/2024
- Вид
- Определение № 1314
- Подписан
- 17.05.2024
- В сила
- 17.05.2024
- Състав
- Величка Петрова Белева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Стефка Тодорова Михова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 1 т. 3 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1314 гр. Пловдив, 17.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Стефка Т. Михова
Надежда Н. Дзивкова Рашкова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501110 по описа за 2024 година
Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.
Обжалва се от адвокат С. Ж. П. от АК - Пловдив Определение № 3655 от 25.03.2024 г., пост. по гр.д. № 14 629/2022 г. на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение Молба вх. № 21 870/26.2.2024 г. на адвокат П. за изменение на постановеното по делото Решение № 728/19.02.2024 г. в частта за разноските чрез присъждане на възнаграждение на адвокат П. в размер на още 2 302,51 лева – разликата между присъденото 982, 82 лв. и действително дължимото в размер на 3 285,33 лева.
Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и искане за неговата отмяна и постановяване на определение за уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК с вх. № 21 870/26.2.2024 г..
Ответникът по частната жалба – „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД, не е депозирал отговор по същата.
Съдът установи следното:
Частната е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и следва да се разгледа по същество.
Производството пред районния съд е образувано по предявен от „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД срещу А. В. Р. установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК – за признаване за установено че Р. дължи на банката сума в общ размер от 18 768, 99 лв. / главница и лихви /, произтичаща от сключен между страните Договор за банков кредит от 17.04.2018 г. – за които вземания в полза на кредитора – ищец срещу ответницата – длъжник, е издадена по ч.гр.д. № 7710/2022 г. на РС – Пловдив Заповед по чл. 417 от ГПК № 3903/31.05.2022 г..
Процесуален представител на ответницата Р. - и в исковото, и заповедното производства, е адвокат С. П..
Съгласно сключения договор за правна помощ предоставената на страната правна защита е безплатна на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА.
С влязлото в сила като необжалвано първоинстанционно решение исковете са частично уважени/ отхвърлени. Прието е, че на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА за 1 отхвърлената част и съобразно фактическата и правна сложност на делото на адвоката се дължи възнаграждение за оказаната правна защита в размер общ размер от 982,82 лв., определено както следва: за исковото производство възнаграждението е определено на 1 200 лв. и присъдено в размер на 943, 51 лв.; за заповедното – 50 лв., присъдено в размер на 39, 31 лева.
Депозирана е от адв. П. Молба вх. № 21 870/26.02.2024 г., с която се иска изменение на решението досежно присъденото му възнаграждение. Поддържа, че минимума възнаграждения по чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/2004 г. е 2 089,21 лв. – и за заповедното, и за исковото производство, което съобразно отхвърлената част следва да бъде присъдено в размери от по 1 642, 66 лв. – и за двете производства, или общо 3285, 33 лева. Претендира присъждане на разликата от 982, 82 лв. до 3 285,33 лева – сумата 2 302, 51 лева.
С Определението по чл. 248 от ГПК – предмет на настоящата въззивна проверка, молбата е оставена без уважение - с позоваване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 – относно приложението на Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение, като е посочено и че за защитата по заповедното производство / изразяваща се в подаване на бланкетно възражение за недължимост / възнаграждението не се определя по чл. 7 ал. 2 от приложимата преди казаното Решение на СЕС Наредба № 1/2004 г..
В частната жалба се настоява, че възнагражденията на адвоката и за исковото, и за заповедното производства, следва да бъдат определени на база чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/2004 г., тъй като Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 не изключвало нейното приложение.
Частната жалба е неоснователна.
Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 предвижда националния съд да откаже да приложи Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – на която е придаден задължителен характер, като нарушаваща забраната на чл. 101 § 1 ДФЕС за забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
Следователно цитираното Решение на СЕС – противно на твърдяното от частния жалбоподател, категорично изключва приложението на Наредба № 1/2004 г. относно установените в същата задължителни минимални възнаграждения на адвокатски възнаграждения, определени единствено на база материалния интерес. Предвид предимството на първичното общностно право – чл. 101 § 1 от ДФЕС пред националното законодателство и на основание чл. 633 ГПК, решението на СЕС е задължително за националния съд. Следователно, съдът не е обвързан от предвидените в казаната Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, а е свободен сам да определи справедливия размер възнаграждение, единствения критерий за който вече е фактическа и правна сложност на делото. Фактическата и правна сложност на делото в случая е правилно определена от районния съд и определеното от районния съд възнаграждение на адвоката е в справедлив размер спрямо този единствен критерий, съответно правилно е присъдено съобразно отхвърлената част на иска.
Предвид изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частната жалба на адвокат С. Ж. П. от АК - Пловдив срещу Определение № 3655 от 25.03.2024 г., пост. по гр.д. № 14 629/2022 г. на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение Молба вх. № 21 870/26.2.2024 г. на адвокат П. за изменение на постановеното по първоинстанционното дело Решение № 728/19.02.2024 г. в частта за разноските - чрез присъждане на възнаграждение на адвокат П. в размер на още 2 302,51 2 лева – разликата между присъденото 982, 82 лв. и действително дължимото / според частния жалбоподател / в размер на 3 285,33 лева.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3