Решение № 49 от 30.03.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Велико Търново, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000312 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260014 от 26.04.2022 г., поправено с Решение № 260030/31.08.2022 г., по т.д. № 146/2020 г. Окръжен съд Плевен е осъдил ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД да заплати на Н. И. И. сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесени телесни увреждания при пътно – транспортно произшествие, настъпило на 22.07.2019 г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и сумата 4254,65 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплащане на медицински материали, консумативи и разходи по лечение от същото ПТП, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 05.11.2020 г. до окончателното изплащане, като предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до 60000 лв., частичен иск от 100000 лв., и предявеният иск за заплащане на законна лихва върху двете обезщетения за периода от 29.07.2019 г. до 05.11.2020 г. отхвърля като неоснователни и недоказани.

1

Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Н. И. И., като същото се обжалва в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдената сума от 40000 лв. до размер на сумата от 60000 лв., частичен иск от сумата 100000 лв., както и в частта за началния момент на присъдената законна лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди.

Излагат се доводи, че присъдената сума на обезщетението за неимуществени вреди е занижена, не съответства на съдебната практика при аналогични случаи, не са съобразени нанесените телесни увреждания на пострадалия /три средни телесни повреди/ и продължителния възстановителен период. Не са съобразени остатъчните явления и променения начин на живот. Оспорва се началният момент на присъдената лихва за забава върху двете обезщетения, като се счита, че такава се дължи от изтичане на 7-дневния срок за уведомяване от застрахования, евентуално от уведомяването от самия пострадал на 16.03.2020 г.

Отправено е искане решението да се отмени в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което бъде уважен предявеният иск за сумата от 60000 лв., частичен иск от 100000 лв., т.е. бъдат присъдени още 20000 лв. за причинените неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху това обезщетение, считано от 29.07.2019 г., евентуално от 16.03.2020 г., както и се присъди законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от същите дати.

В срока за отговор въззиваемата страна ЗАД „ОЗК – Застраховане“ заема становище за неоснователност на жалбата, като размерът на присъденото обезщетение е неоснователно завишен.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД, като то се обжалва в частта, с която са уважени предявените от Н. И. искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 лв. и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4254,65 лв., ведно със законната лихва от 05.11.2020 г. Излагат се съображения, че неправилно е приложена нормата на чл. 52 ЗЗД, и присъденото обезщетение е завишено с оглед принципа на справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика. Неправилно не е отчетен 2 принос на пострадалия, изразяващ се в неполагане на предпазен колан.

Отправено е искане да се отмени решението в обжалваните части и вместо него се постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност присъденото обезщетение да бъде определено в значително по-нисък размер.

В срока за отговор по тази жалба насрещната страна е депозирала становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба Н. И. твърди, че на 22.07.2019 г. в гр. Долна Митрополия, в района на кръстовището при влизане в града, водачът на лек автомобил Мерцедес 320, с рег. № В80**** К. С., нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП с лек автомобил Пежо 307, с рег. № ЕН48****, управляван от Т. Л.. Вследствие на ПТП е пострадал возещия се в лек автомобил Мерцедес 320 пътник ищецът Н. И.. За увреждащия автомобил Мерцедес 320 има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към момента на произшествието. Пострадалият предявил претенция към ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, получена от застрахователя на 16.03.2020 г., по която няма произнасяне в срок.

При процесното ПТП ищецът получил следните травматични увреждания: фрактура антребрахии синистра, фрактура процесус олекрати 3 синистра, фрактура фаланги проксималис халуцис синистра, контузио брахии декстра, хематома, контрактура на става мишница и други. След инцидента бил настанен в Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Д-р Г.

Странски“ Плевен, където е опериран. Последвали серия рехабилитации.

През м. 01.2020 г. постъпил за втори път в болница, където с нова операция имплантите са екстрахирани. Отново са му назначени рехабилитационни процедури. Претърпените травми са изключително тежки, въпреки проведеното лечение и рехабилитация ищецът все още не е възвърнал на 100 % обема на движение на левия горен крайник. Пред цялото време на възстановяване разчитал на своите близки. Преди инцидента бил млад мъж в работоспособна възраст и динамично ежедневие. Дълго време след произшествието е лишен от обичайния си начин на живот и от възможността да работи и изкарва нужните му доходи. Травмите и ограничените движения в ръката му създават дискомфорт в ежедневието, лишават го от възможността да бъде напълно самостоятелен. Освен болките изживял силен стрес.

Претърпял и имуществени вреди в размер на 4254,65 лв. – разходи за медицински изделия, лекарски прегледи и потребителски такси.

С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 26000 лв., в какъвто размер е предявил иск, като част от обща претенция от 100000 лв., както и иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4254,65 лв., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 29.07.2019 г. – датата, на която изтича срокът по чл. 429, ал. 3 КЗ до окончателното изплащане на обезщетението. С определение от 30.03.2022 г. претенцията за неимуществени вреди е увеличена в размер на 60000 лв., като частичен иск от сумата от 100000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба исковете се оспорват с няколко основни възражения: оспорва се наличието на противоправно поведение на застрахования водач на МПС; оспорва се предявеният размер на обезщетението за неимуществени вреди, като се излага, че той е силно завишен; направено е възражение за съпричиняване, тъй като ищецът се е возил без поставен предпазен колан; оспорва се претенцията за лихва за забава.

4

С обжалваното решение съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, приел е за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 40000 лв., и тъй като възражението за съпричиняване е отречено, тази сума е присъдена в пълен размер, както и е присъдена в пълен размер сумата на обезщетението за имуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 05.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумите. По отношение на лихвата е прието, че застрахователят не е изпаднал в забава, тъй като е налице хипотезата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ.

От събраните по делото доказателства настоящият състав приема за установено следното от фактическа страна:

От приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 21.08.2019 г., показания на разпитания свидетел К. С., както и заключението на съдебно авто-техническата експертиза, се установява, че на 22.07.2019 г., в гр. Долна Митрополия лек автомобил Мерцедес Бенц Е320, с рег. № В80**** се е движил в посока от юг към север на път № 118 към кръстовището, образувано с път № 3004, със скорост 95,4 км/ч. В същото време от път № 3004 в посока запад – изток към кръстовището с път № 118 се е движил лек автомобил Пежо 307, с рег. № ЕН48**** със скорост 61,1 км/ч. Водачът на лек автомобил Мерцедес К. С. не намалил скоростта и не спрял пред знак „Стоп“, за да пропусне движещото се с предимство МПС, поради което е реализиран удар между двата автомобила, след който те получили завъртане в обратна на часовниковата стрелка посока, а автомобил Мерцедес впоследствие се ударил и в крайпътната шахта с предна лява ъглова част. От техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лек автомобил Мерцедес, който е имал възможността и достатъчно време и отстояние преди местонахождението на знак „Стоп“ да го възприеме и да спре преди кръстовището, за да пропусне автомобила с предимство.

Водачът на лек автомобил Пежо не е имал техническа възможност да предприеме спиране и да спре до мястото на удара, с което да предотврати ПТП, в момента, в който челната част на Мерцедесът е подминал знак „Стоп“ и се е насочил към кръстовището. Ищецът Н. И. е бил пътник на предна дясна седалка в лек автомобил Мерцедес. Вещото лице по авто-техническата експертиза заема становище, че предпазният колан ограничава движението на 5 торса на тялото напред и нагоре, но не ограничава движението на крайниците и тялото встрани спрямо надлъжната ос на МПС. При удара на лек автомобил Мерцедес, върху тялото на седящия на предна дясна седалка ще действа инерционна сила, насочена напред и наляво спрямо първоначалната посока на движение на МПС, по който начин тялото контактува с дясната част на облегалката на предна лява седалка, а крайниците се изместват напред и наляво към арматурното табло на МПС. Изводът е, че при правилно поставен предпазен колан е технически възможно да се реализира удар в областта на крайниците. При удара между двете МПС предната лява ъглова част от купето на автомобил Мерцедес е деформирана отляво надясно и отпред назад за надлъжната ос на МПС, като части от арматурното табло, предна лява врата, греди, ляв праг и др. са навлезли навътре в купето на автомобила.

Според показанията на св. С. ищецът е бил с поставен предпазен колан, което съответства и на констатациите от протокола за оглед на МПС, че двата обезопасителни колана са намерени блокирани, а въздушните възглавници и завеси – активирани.

По случая е образувано НОХД № 806/2021 г. на Районен съд Плевен, прекратено с определение от 19.05.2021 г., тъй като пострадалото лице е заявило, че не желае водачът, срещу когото е било повдигнато обвинение, да бъде наказван за извършеното от него виновно деяние.

От приложените по делото медицински документи и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на двете кости /лакътна и лъчева/ с разместване на фрагментите на предмишницата на лявата ръка в средата; счупване на горния край на лакътната кост на лявата ръка в областта на т.нар. олекранон, с разместване; счупване на първата костица на палеца на левия крак; натъртване на меките тъкани и хематом на мишницата на дясната ръка. На 22.07.2019 г. И. е бил приет в клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ Плевен и е бил опериран. Двете кости на предмишницата и на лявата ръка след наместване под рентгенов контрол били фиксирани със специални ортопедични „заключващи плаки с винтове“. Счупения горен край на лакътната кост /т.нар. олекранон/ също бил наместен и фиксиран с ортопедична метална остеосинтеза по „метода на Вебер“. Палецът на левия крак бил обездвижен с мека превръзка. Изписан на 30.07.2019 г. Проведени амбулаторно 6 рехабилитационни курсове, считано от 20.08.2019 г., от 24.09.2019 г., от 21.10.2019 г., от 29.10.2019 г. В периода от 13.11.2019 г. до 20.11.2019 г. постъпил на лечение в Клиника по физикална терапия и рехабилитация Варна. В отпуск за временна неработоспособност от 22.07.2019 г. до 27.12.2019 г. – общо 150 дни. На 22.01.2020 г. постъпил в Ортопедична клиника Плевен, където с операция били извадени два от трите ортопедични метални импланти. Изписан на 24.01.2020 г. На 18.02.2020 г., на 26.02.2020 г. и на 09.03.2020 г. отново проведени три едноседмични курсове на физиотерапия и рехабилитация. В отпуск за временна неработоспособност в периода 22.01.2020 г. – 24.03.2020 г. – 60 дни. На 13.07.2020 г. приет в ортопедична клиника Плевен, където му бил изваден третия метален имплант.