Решение № 315 от 01.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Варна, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000435 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по ВЖ на Н. Я. Х. срещу отхвърлената част от исковете както и по насрещна ВЖ, подадена от СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ срещу част от осъдително решение на ОС -Търговище, постановено по т.дело №98/2023г.

С въззивната си жалба ищецът Н. Я. Х., чрез адв.Н. Х. и адв.Б. А., обжалва решение №35/31.05.2024г., постановено по т.д.№98/2023г. на ОС - Търговище, с което съдът е отхвърлил предявения от Н. Х. иск за осъждане на НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ (НББАЗ), гр.София, да заплати на ищеца следните суми: сумата от 56 000 лв., съставляваща разлика над уважения размер от 44 000 лв. до предявения иск за 100 000 лв., представляващо обезщетение за неимуществените вреди както и за сумата от 4 063,77 лв., съставляваща горница над уважения размер 2 709,20 лв. до предявения общо за 6 772,97 лв. иск, обезщетение за имуществените вреди, претърпени вследствие на ПТП на 02.06.2021г. в гр.Омуртаг, ведно със законната лихва, считано от 06.07.2021г. до окончателното изплащане - за неимуществените вреди и от 01.11.2023г. до окончателното изплащане - за имуществените вреди. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се отмяната му в обжалваните части и уважаване изцяло на исковете ведно с присъждане на сторените разноски за 1 адв.възнаграждение за първа и втора инстанция.

На първо място въззивникът твърди, че съдът неправилно е отчел доминиращ процент съпричиняване от страна на пострадалия ищец в процесното ПТП, а именно принос от 60% спрямо приноса на другия автомобил с румънска регистрация от 40%. Като основен довод срещу тези изводи на съда страната изтъква обстоятелството, че когато ищецът навлиза на пътното платно автобусът, управляван от другия водач е бил на разстояние около 70 метра, което е попречило на ищеца да прецени, че същият се движи с превишена за участъка скорост. Това според въззивника е основна причина за ПТП в комплексното причиняване от двамата водачи. Счита, че приносът на ищеца е силно завишен и не следва да надхвърля 30% в конкретния случай. На следващо място въззивникът счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД като е определил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди, че съдът не е отчел всички специфични обстоятелства за определяне на справедлив размер на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Посочва, че съдът не е обсъдил силните болки в началния период на увреждането и комбинираната травма на глава, гърди, бели дробове ведно със счупването на таза; не е отчел наличието на три продължителни оперативни интервенции; липсата на възстановяване в период от почти три години след ПТП и наличието на болки и страдания и към настоящия момент; не е отчел наличието на видими следи от уврежданията /белези/; не е обсъдил задълбочено, че ищецът не може поради тазовата травма, да упражнява тежък и продължителен физически труд. Съдът не е обсъдил задълбочено свидетелските показания, сочещи на преживяната силна физическа, но и психическа травма както и трансформацията й в остра стресова реакция. Позовава се на неправилно отчитане на прогнозата от увреждането както и неадекватното приложение на обективния критерий – икономическа конюнктура в страната и тенденцията за нарастваща инфлация. Поради изложеното, страната твърди, че действително претърпените неимуществени вреди, след приспадане процент за съпричиняването, възлизат на сумата от 100 000 лева, в какъвто размер е бил предявен иска за неимуществените вреди.

В срока за отговор е постъпило становище на НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, София, за неоснователност на жалбата.

Едновременно с отговора НББАЗ депозира и насрещна въззивна жалба срещу решението, в частта за сумата над 20 000 лева до присъдените 44 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от ПТП както и за разликата над 1 354.59 лева до присъдените 2 709.20 лева - имуществени вреди, ведно със законните лихви върху присъдените суми.

Твърди се, че решението в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно. Възразява се срещу приетия от съда справедлив размер на неимуществените вреди от 110 000 лева както и срещу занижения размер на участие на пострадалия за настъпване на вредите от 60%. Въззивникът счита, че справедлив размер на търпените от ищеца вреди се съизмерва със сумата до 100 000 лева. Оспорват се съображенията на съда в мотивиране по-висок размер на обезщетяване като се излага, че ищецът е претърпял не три, а две операции, при което втората е била за екстрахиране на остеосинтезния материал. Поддържат се доводи, че не са налице трайни белези и последици от полученото увреждане като доказателство за това е и липсата на решение на ТЕЛК за намаляване трудоспособността на ищеца. Излагат, че съдът неправилно е кредитирал заключението на СПЕ като е счел, че причина за психическото състояние на ищеца е единствено ПТП, игнорирайки доказателствата, че 2 ищецът не е имал постоянна работа към датата на произшествието. Въззивникът споделя изводите на съда, че по-голям принос в настъпване на произшествието има ищецът, но счита, че съдът е следвало да завиши още неговото участие до 80%. В тази връзка сочи, че мотивите на съда са вътрешно противоречиви. Твърди, че произшествието не би настъпило без противоправното поведение на ищеца. Сочи, че съдът не е зачел обвързващата сила на постановената присъда, в която е прието, че ПТП е извършено при независимо съизвършителство на двамата водачи, вкл. ищецът, а в мотивите на присъдата е определен и приносът на ищеца от 80% съобразно извършените от него нарушения. Претендира се отмяна на решението в посочените части и присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище по насрещната жалба от въззивника Н. Я. Х., чрез пълномощниците му по делото адв.А. и адв.Х., за неоснователност на същата.

Поддържат се изложените вече /във ВЖ/ доводи, че определящо за настъпване на ПТП е поведението на водача на автобус Мерцедес, който се е движил с превишена скорост /над 80км/ч/. Оспорва се оплакването в насрещната жалба, че съдът е определил завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира се отхвърляне на насрещната жалба като неоснователна и присъждане на страната разноски в това число адв.възнаграждение по чл.38 от ЗАдв., Наредбата за МРАВ и въведения от ответника обжалваем интерес.

В съдебно заседание пред въззивния съд не се явяват представители на страните, но с депозирани писмени молби всяка от тях поддържа жалбата си и отговора по насрещна жалба.

За да се произнесе по предмета на сезиране въззивният съд установи, че производството е образувано по искова молба на Н. Я. Х., с която са предявени осъдителни искове срещу Националното бюро на БАЗ, за осъждане на ответника да заплати обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищеца, в резултат на ПТП на 02.06.2021г. в гр.Омуртаг, ведно със законните лихви от уведомяване на НББАЗ до окончателното изплащане на задълженията. Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева и сторени за лечението разноски в размер на 6772.97 лева. Твърди се механизъм на произшествието между трима участници – ППС Мерцедес Тоурисмо RHD, управляван от чуждестранен румънски гражданин, ППС Форд Транзит, управляван от ищеца Н. Х. и Мерцедес Атего 817, управляван от В.В.. Твърди се влязла в сила присъда по НОХД 113/22г. на РС-Омуртаг /влязла в сила на 24.07.23г./, в която е прието, че ПТП е настъпило при условията на независимо съпричиняване на вредите от румънския автомобил и този, управляван от ищеца. Твърдят се получени от последния няколко средни телесни повреди, изразяващи се в счупване а тазови кости, фрактура на първи сакрален прешлен, фрактура на сакрума вдясно, контузия на бял дроб, пареза на червата, интраабдуминален хематом, за които е извършено и оперативно лечение; твърдят се претърпяна психологическа травма – силен стрес, дискомфорт, намерили израз и в физиологични смущения. Твърдят се сторени разходи за лечение на получените травматични увреди. Твърди се, че ПТП е предизвикано при независимо съпричиняване от двама от посочените по-горе водачи, вкл. ищеца. Твърди се наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, за главния причинител – ППС Мерцедес Тоурисмо, рет.№*****, но поради липса на кореспондент на застрахователя на ГО, ищецът счита за отговорно Сдружението на НББАЗ на основание чл.511, т.2 КЗ. Твърди отправена до бюрото застрахователна претенция на 06.07.21г., по която била образувана щета №*******-*****-*****. След водена между страните кореспонденция във връзка с щетата се твърди, че последна молба от ищеца е била отправена на 01.11.23г., по която няма произнасяне от ответника, което обосновава предявените преки искове по чл.432 КЗ. Претендират се законните лихви, считано от уведомяване на застрахователя на 06.07.21г. – за неимуществените вреди, и считано от 01.11.23г. – за сторените разноски. Въвеждат се конкретни твърдения за получените увреждания и търпените във връзка с тях неимуществени вреди като се въвеждат твърдения за негативно отражение на травмите върху психиката на ищеца /продължаващо до момента/ както и на отключена артериална хипертония. Претендира се обезщетение в размер на 100 000 лева, след отчитане на приноса на ищеца за произшествието. Твърдят се и представят доказателства за сторените разноски за лечение. С допълнителна искова молба ищецът поддържа твърденията и доводите си като не оспорва, че не е посочил банкова сметка, но счита, че това не представлява основание застрахователят да откаже определяне на обезщетение. Твърди, че желае определеното обезщетение да му бъде изплатено чрез чек. Оспорва възраженията на ответника. Позовава се на влязла в сила присъда по отношение отговорността на застрахования, съответно НББАЗ.

3

В срока за отговор ответното сдружение, чрез адв.Р.Ц., оспорва исковете. Оспорва се изключителната отговорност на чуждестранния застраховател за настъпване на ПТП.

Въвежда се възражение за съществен принос на ищеца, който нарушил правилата за движение при управление на товарен автомобил Форд транзит с рег.№*******, който не е спрял при наличие на знак Б2, навлязъл на второкласен път I – 48 /гр.Котел – гр.Омуртаг/, завил наляво за навлизане в крайпътна бензиностанция без да се съобрази с движещия се по път с предимство автобус с прикачено ремарке с румънска регистрация, което довело до настъпване на ПТП. Твърди се, че за ищеца ПТП е било предотвратимо, но именно неговото поведение е поставило началото на целия механизъм на произшествието. Твърди се, че освен това ищецът е пътувал без поставен предпазен колан или с неправилно поставен такъв.

Твърди се, че същият е страдал от предшестващи заболявания, вкл. психически, които не следва да се отчитат като предизвикани от процесното събитие. Твърди се, че не е предприел надлежните лечебни процедури и рехабилитации. Оспорва се иска за имуществени вреди както и размера на двата иска. С допълнителен отговор застрахователят поддържа възраженията си. Оспорва допустимостта на иска за сторен разход в размер на 280 лева по Фактура №33/24.01.22г., издадена от Алфамед хоспис ООД, за който твърди, че не е бил претендиран в рекламационното производство. Оспорва се основанието за настаняване на ищеца в хоспис във връзка с получени при ПТП увреждания.

Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства в тяхната съвкупност, в пределите на въззивното производство, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна: