Присъда № 377 от 13.09.2023, Софийски районен съд

Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Й. И. И. за това, че на 09.06.2021г., около 19,00ч., в гр.София, ж.к. „Бели брези“, ул.

„*******“ № 18, в близост до бл.63, се заканил с убийство на Е. П. Ц. като произнесъл думите: „Сега ще те убия!“, държейки неустановен по досъдебното производство нож, правейки пробождащи движения с него, след което се затичал към Ц., като това заканване e могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.

Съдебното производство е протекло по реда на гл.XXVII НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“.

Представителят на Софийска районна прокуратура поддържа повдИ.ото обвинение, като твърди, че деянието е съставомерно от обективна и субективна страна по текста на чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, а престъплението е доказано по безспорен начин. Пледира за осъдителна присъда – определяне на наказанието, предвидено в закона, към минималния размер, което да бъде изтърпяно в хипотезата на чл.66, ал.1 НК.

Подсъдимият се признава за виновен като признава фактите и обстоятелствата от обвинителния акт.

В правото си на последна дума моли съда да при определяне на наказанието да съобрази същото с предвиденото в закона минимално наказание.

Защитата на подсъдимия И. моли съда да наложи минимално наказание с оглед проявеното съдействие от страна на подзащитния му за разкрИ.е на обстоятелствата по делото.

В хода на съдебното производство пострадалият Е. П. Ц. е конституиран като частен обвинител и граждански ищец. Пострадалият предявява граждански иск с претенция за обезщетяване на причинените неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, вследствие причинената заплаха за неговия живот, като претендираният размер на иска е 6 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 09.06.2021г.

Гражданският ищец и частен обвинител Ц. твърди, че на инкриминираната дата се прибирал със семейството си и паркирал автомобила си до жилището си – в ж.к. „Бели брези“, ул.„*******“ № 18, в близост до бл.63, когато към него се приближил подсъдимият със заплашителни думи и закани - обвинил съседа си, че не можел да паркира автомобила си заради неговия автомобил. Виждайки, че Ц. не отговаря на заканите, подсъдимият извадил нож от джоба на панталона си и отново застрашително се обърнал към Ц.. Извикал му:Сега ще те убия!” Цялата случка се разиграла до детска площадка, на която играли много деца. Това още повече уплашило Ц.. Въпреки това съобразил, че носи законно притежавано оръжие – пистолет и предупредил подсъдимия за оръжието си.

1

Разярен още повече, подсъдимият яростно замахнал с ножа към него, но бил задържан от няколко непознати лица, между които и бащата на пострадалото лице, които изчакали да пристИ. извиканите на тел.112 полицейски служители.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец поддържа държавното обвинение. Твърди, че обвинението за извършеното престъпление спрямо подсъдимия И. е доказано изцяло и по несъмнен начин.

Моли съда да постанови осъдителна присъда, както и да уважи предявения граждански иск в пълен размер.

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, способи за доказване и техния анализ, а именно: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите И.

Й. И. /л.50 от досъдебното производство/, И. Дангова И. /л.52 от досъдебното производство/, М. И. О. /л.54 от досъдебното производство/, И. А. А. /л.70 от досъдебното производство/, П. Г. П. /л.72 от досъдебното производство/, Д.

И. В. /л.101 и л.118 от досъдебното производство/, Г. С. Ц. /л.102 от досъдебното производство/, А. Б. Б. /л.103 от досъдебното производство/, И.

Г. А. /л.111 от досъдебното производство/, Л. П. Г. /л.119 от досъдебното производство/, Р. С. С.-Ц. /л.120 от досъдебното производство/ и Р. Й. Г.

/л.122 от досъдебното производство/, частния обвинител и граждански ищец Е. П. Ц. /л.26 и л.152 от досъдебното производство/, писмени доказателства и доказателствени средства: писмо рег.№ 230000-8645/15.07.2021г. на Началник група КОС при 06 РУ на СДВР, писмо УРИ 10581р-2996/20.09.2021г. на Дирекция „Национална система 112” – МВР, протокол за предупреждение по чл.65 ЗМВР, както и способи на доказване - заключенията на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л.82-л.88 от досъдебното производство/, съдебна аудио-техническа експертиза /л.41-л.48 от досъдебното производство/ и съдебна видео-техническа експертиза /л.132л.142 от досъдебното производство/, справка за съдимост, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено:

Относно фактическата обстановка:

Подсъдимият Й. И. И. е роден на ***. в гр.София, с адрес: гр.София, кв.”Белите брези”, ул.”*******” № 18, бл.63, вх.“А“, ет.2, ап.4, българин, български гражданин, женен, със средно образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият И. и пострадалият Ц. се познавали – били съседи, а и семейството на Ц. помогнало на И. при решаването на негови лични проблеми.

На 09.06.2021г., около 18:30ч., пострадалият Ц. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛА“, с рег. № СВ6669РР, когато получил телефонно обаждане от подсъдимия И. – казал му, че няма къде да паркира автомобила си. Около 19:00ч Ц. паркирал управлявания от него автомобил пред блока си в гр.София, кв.”Белите брези”, ул.”*******” № 18, 2 бл.63, вх.“А“. Тогава към него се приближил подсъдимият И. и започнал да му крещи: „Ще те пребия!“, „Ще те убия от бой!“. Към тях се приближила съпругата на Ц. – свидетелката Р. С. С.-Ц., за да защити съпруга си. В яростта си подсъдимият се опитал да удари Ц. с юмрук в областта на главата, но пострадалият се предпазил като се дръпнал настрани. Намесили се свидетелката М. И. О. - майка на подсъдимия, баща му – свидетелят И. Й. И. и съпругата му – свидетелката И. Дангова И. - те се опитвали да спрат неговото агресивно поведение. В един момент подсъдимият бръкнал в задния джоб на панталона си и извадил сгъваем нож, отворил го и заплашил Ц. с израза:

„Сега ще те убия!“. Изпълнявайки заканата си насочил ножа към пострадалия.

Тогава Ц. извадил своя законно притежаван пистолет марка „Валтер“.

Виждайки оръжието, подсъдимият И. се изплашил и се обадил на тел.112, за да подаде сигнал за случилото се.

За проверка на сигнала за помощ били изпратени свидетелите Р. Й. Г., А. Б. Б., Д. И. В. и Г. С. Ц. – дежурни полицаи, назначени като АП-620.

Пристигайки на посочения адрес, установили самоличността на подсъдимия Й. И. И. и на пострадалия Е. П. Ц..

За да приеме тази фактическа обстановка съдът подложи на внимателен анализ свидетелските показания на пострадалия Е. П. Ц..

Действително, заинтересоваността на пострадалия Ц. от изхода на делото е безспорна, което обуславя и необходимостта от внимателна преценка на достоверността на дадените от него показания, от които - и по реда на чл.223 НПК. Проверката на доказателствения източник, който е основен относно виновността на подсъдимия Й. И. И., налага показанията на Ц. да бъдат анализирани задълбочено и да бъде установено дали същите съдържат правдива версия за случилото се, изложена ли е тя логически последователно и непротиворечиво, и съответства ли на останалия събран и проверен по делото доказателствен материал.

Показанията на пострадалия Ц. се подкрепят от показанията на свидетеля И. А. А. – същият е и единственият очевидец на деянието, който не е заинтересовано лице – очевидци на престъплението са роднини на подсъдимия и на пострадалия, поради което са безспорно заинтересувани от изхода на делото. Така например свидетелят П. Г. П. – също очевидец- е близък приятел на подсъдимия И. и макар да се е намирал в непосредствена блризост до участниците в конфликта и да е чул реплика на пострадалия, свързана с извадения нож от подсъдимия, твърди, че не е видял приятелят му да замахва с нож към пострадалото лице.

Свидетелката Л. П. Г. – сестра на подсъдимия, дава показания, противоречиви на показанията на свидетеля А. в тази част – свидетелката също е очевидец на престъплението. По сведение на свидетеля Д. И. В. свидетелката твърдяла, че подсъдимият действително носил нож със себе си, но по време на престъплението се качил в жилището, за да го остави – явно нелогично твърдение, с оглед вида на престъплението и неговото развитие 3 във времето.

В тази връзка съдът обсъди показанията на втората група свидетели - Р.

Й. Г., А. Б. Б., Д. И. В. и Г. С. Ц., които не са непосредствени наблюдатели на деянието, но имат косвени впечатления от хронологията на престъплението – свидетелите са дежурните полицаи при 06 РУ-СДВР, изпратени за проверка на сигнала по тел.112. Показанията на тези свидетели са логични и подробни, даващи еднозначни изводи относно възникналия конфликт между подсъдимия и пострадалия, както и относно степента на укоримост на действията на подсъдимия – неговите действия са равнозначни по последици на тези – извършени от другия участник в спора, както и сведения, относно показанията на присъстващите на инкриминираното деяние. Съдът приема показанията на тези свидетели като високоинформативни относно развилите се събития. Показанията на полицейските служители взаимно се допълват и подкрепят, и разкриват една хомогенна картина относно причината за възникналия конфликт, участниците в него и действията на всеки един от участващите в конфликта. Свидетелите са полицейски служители, изпълняващи служебните си задължения, от което обстоятелство се извежда извод за тяхната безпристрастност и необвързаност със страните в конфликта – по делото липсват доводи в противоположна насока. Свидетелските показания са еднопосочни, обективни и достатъчно информативни, поради което съдът кредитира същите изцяло.

В тази връзка съдът анализира заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза на пострадалия Е. П. Ц., изготвена в хода на досъдебното производство. Вещите лица дават заключение за наличието на изпитан страх у освидетелствания от изречената закана от страна на подсъдимия И..

Посочените писмени доказателства и доказателствени средства напълно кореспондират със свидетелските показания и в съвкупност с тях допринасят за установяване на фактическата обстановка.

Съдът намери, че направеното в условията на чл.371, ал.1, т.2 НПК от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

Доказателствената съвкупност е еднопосочна и категорична по отношение на обективните и субективни признаци на деянието, както и по отношение на неговия автор, поради което съдът кредитира същите изцяло.

По делото не се събраха доказателства, които да внесат съмнение по отношение на авторството на престъплението, както и на обективните и субективни характеристики, относими към съставомерността на престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК от обективна страна.

Обективната съставомерност на деянието като престъпление по чл.144, 4 ал.3 вр. ал.1 от НК предполага да се установи, че думите, обективирали заплашването са били от такова естество, че да могат да възбудят основателен страх у пострадалия от осъществяването му, като личното, субективно възприятие на последния не е от значение. Следователно за съставомерността на деянието е от съществено значение в каква обстановка са изречени заканите. Обективно заканата трябва да предполага съществуваща възможност за реализирането й, като във възприелото я лице следва да се създаде впечатление, че деецът може да я реализира - в противен случай няма как да се отчете като сериозна и да възбуди страх. Законовото изискване страхът да е "основателен" следва да се тълкува като изискване за основание да се приеме, че заканата би могла да се осъществи. От значение е не дали заплашеният действително се е обезпокоил за собствената си безопасност, а дали заканването обективно може да възбуди основателен страх за осъществяването му. Възможността заплашеният да приеме заканата за действителна, от своя страна, следва да е съзнавана от извършителя като част от интелектуалния момент, формиращ прекия умисъл. В тази връзка, за да се установи дали действията на дееца са годни да възбудят основателен страх у пострадалия от осъществяване на заканата, следва да се извърши преценка на конкретната ситуацията, в която са били изречени репликите и обективирани действията му, както и да се анализират отношенията, съществували между дееца и пострадалия преди инцидента.