Решение № 2248 от 14.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2248 гр. Варна, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Ана Ст. А. като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20223110103360 по описа за 2022 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основана искова молба подадена от Н. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. Г. ул. „О. м. № ***, вх. ****, ап. **** , с която претендира да бъде осъдено „К.с. Б.“ Е. с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.

„Б. М.“ № **** да й заплати сумата от 2085,27 евро /с левова равностойност 4078,43лв./, представляваща част от договорено но незаплатено възнаграждение по договор за изработка от 03.08.2021г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба – 15.03.2022г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се сочи, ч е на 03.08.2021г. между страните бил сключен договор за изработка, по силата на който ищцата се е задължила да предоставя услуги по гледане и оказване на помощ в домакинската работа на лица по тяхното местоживеене на територията на ***Г. В чл. 6.1 от договора било договорено, че дължимото възнаграждение за предоставяне на услугите ще е в размер 55 евро на ден, като от него ще се удържат вноски за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, здравни осигуровки, както и дължимият от ищцата данък, определени по българското законодателство. Ищцата твърди, че е започнала работа на 10.08.2021г., като фактическото време на предоставените услуги на мястото на изпълнение е било 90 дни – до 06.11.2021г. За тях, съобразно договореното е следвало да получи възнаграждение в брутен размер ****евро. Ищцата сочи, че възложителят й е предоставил служебна бележка от 03.02.2022г. за доходи от друга стопанска дейност, в която е посочено, че ответното дружество е изплатило сумата от 9788.92 лева, от която са удържани 879.54 лева задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и авансово удържан данък в размер на 646.22 лева. Твърди се, че при това положение чистата сума, която е следвало ищцата да получи е в размер на 8 263.16 лева или 4 224.89 евро (изчислено по централния курс на БНБ). Вместо това по банковата сметка на ищцата за 1 целия престой е преведена сума от 4 184.73 лева или 2 139.62 евро (изчислено по централния курс на БНБ), което се равнява на около 23 евро на ден, т.е. с 32 евро дневно по-малко от договореното. Ищцата счита, че след приспадане на дължимите данъци върху сумата, но неизплатено към момента остатъчно възнаграждение е в размер на 2085.27 евро или 4078.43 лева (изчислено по централния курс на БНБ).

Ищцата не оспорва, че с Приложение №3 към договора се е съгласила от полагащото й се възнаграждение да бъдат удържани дължимите суми, съответстващи на разноските по предоставяне на квартира за лични цели на мястото на изпълнение на договора и разноските направени от възложителя във връзка с курсове по предоставяне на услугите по гледане и обучение на чужд език, както и разноските свързани с престоя в чужбина, като размерът на тези удръжки е в размер на 23,43 евро на ден. Счита, че такива разноски не са направени от ответното дружество и сумата е удържана неоснователно, поради което с покана за доброволно изпълнение, получена от представител на дружеството на 14.02.2022г., е поканила ответника да заплати дължимото в седем дневен срок от получаването й, но до настоящия момент няма отговор. Предвид изложеното ищцата моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че „*** **** ***“ *** , в качеството си на възложител и Н. Т. Т., в качеството на изпълнител са сключили договор за изработка на 03.08.2021г. Според ответника Н. Т. Т. се е съгласила, че от дължимото възнаграждение ще й се удържа сума в размер на 23.43 евро на ден за сторените разноски за квартира и езиков курс. Твърди се, че дружеството действително е направило разходи за квартира и езиков курс, поради което искът на ищцата е неоснователен. По тези съображения моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – договор за изработка от 03.08.2021г. с приложения № 1, № 2 и № 3, и декларация относно шофьорска книжка към договора; информация за предоставяне на услуги за възложителя в *****от 06.08.2021г. и 21.09.2021г.; служебна бележка за доходи от друга стопанска дейност от 03.02.2022г.; извлечение от банкова сметка за периода от 01.09.2021г. до 31.12.2021г. от „***** ****“****; покана за доброволно изпълнение; известие за доставяне; договор за финансиране на езиков курс, се установява, че: на 03.08.2021г. между страните бил сключен договор, с който ищцата поела задължение да предоставя услуги по гледане и оказване на помощ в домакинската работа на лица по тяхното местоживеене на територията на *** Г. В чл. 6.1 от договора е посочено възнаграждение за предоставяне на услугите в размер 55 евро на ден, като от него ще се удържат вноски за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, здравни осигуровки, както и дължимият от ищцата данък, определени по българското законодателство.

Услугите по договора били предоставени за период от 10.08.2021г. до 06.11.2021г.

Възложителят издал служебна бележка от 03.02.2022г. за доходи от друга стопанска дейност, в която е посочено, че е изплатил на изпълнителя сумата от 9788.92 лева /4950 евро,/ от която са удържани 879.54 лева задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и авансово удържан данък в размер на 646.22 лева. По банковата сметка на изпълнителя била преведена сума от общо 4184,73 лева /2139,62 евро/. В чл. 2 от Приложение №3 към договора е посочено, че от възнаграждението й ще бъдат удържани по 23.43 евро на ден, съответстващи на разноските по предоставяне на квартира за лични цели на мястото на изпълнение на договора и разноските направени от Възложителя във връзка с курсове по предоставяне на услугите по гледане и обучение на чужд език, както и разноските свързани с престоя в чужбина.

О т преведени от немски на български език договор за предоставяне на услуги 2 сключен на 22.05.2020г. с приложения № 1, № 2 № 3; № 4; № 5; № 6 и № 7; договор за предоставяне на услуги № 20-125 от 24.08.2020г. с Приложени я № 1, № 2, № 3 и № 4, № 5 към него, се установява, че: Н а 22.05.2020г между К. ***и „П.******Сп. З.о.о.

СП.к.“ бил сключен договор за услуги по гледане и оказване на помощ в домакинската работа на лице по местожителството му във ***** Г. за седмична ставка от 697 евро, включваща съобразно т. 4 от част „Такса, отстъпки, разходи“ отстъпка от 210 евро за разноски по предоставяне на квартира за лични цели на мястото на изпълнение на Договора. На 24.08.2020г. между М. Г. т и „П. 24 ***Сп. З.о.о. СП.к.“ бил сключен договор за услуги по гледане и оказване на помощ в домакинската работа на лице по местожителството му във **** Г. за дневна ставка от 88 евро, която според т. 7 от Приложение № 1 - Описание на продукта „П. Е. г.“, съдържа отстъпка от 10 евро на ден за компенсация за разходи за храна и квартира по отношение на социалните асистенти.

Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че в счетоводството на ответното дружество във връзка с договор от 03.08.2021г. за предоставяне на услуги - гледане и предоставяне на помощ е начислена сума от 9788,92 лв., от която са извършени удръжки за ДОО 483,08 лв., ДЗПО 161,52 лв. ЗО 234,94 лв., **** 646,22 лв. и Други удръжки 4078,43 лв.;

Удържаните суми за осигуровки и данъци са съобразно действащото законодателство.

Сумата от 4078,43 лв. е удържана на части за месеци 08., 09., 10. и 11.2021г., като не е описана по отделни пера в счетоводството на „К. С. Б.“ *** , а като общ сбор за други удръжки. В счетоводството на ответното предприятие няма първични счетоводни документи във връзка с тези удръжки. Те са начислени съобразно представени справки от „П. **** ****“ **** /**** д. и са му преведени по банков път. От представени от ищеца счетоводни документи се установява, че между „К. С. Б.“ **** и Й. Н. К. има сключен договор от 25.06. 2021г. за обучение по немски език за 60 астрономически часа, по който са начислени общо 1359,44 лв. по банков път са заплатени на Й. Н. К. на 14.07.2021г. – 600.00 лева и на 14.09.2021г. – 600.00 лева. Съобразно справка от системата на група „П.“ относно обучения на болногледачи, в курса от 60 часа са участвали Н. Т. и Н. К.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 266 вр. чл. 258 ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение. Това легално определение на договора за изработка го определя като консенсуален, двустранен и възмезден договор.

Консенсуален, защото страните по него са обвързани щом постигнат съгласие; двустранен защото създава задължения и за двете страни - за едната да изработи нещо, а за другата да приеме изработеното и да го плати; възмезден, защото срещу това, което изпълнителят ще изработи, другата страна по правоотношението следва да му заплати възнаграждение. Договорът за изработка е и неформален - той следва да се счита за сключен, с постигане на съгласие между страните относно съществените условия на договора, които се отнасят до предмета на задълженията и на двете страни по договора без да е необходимо съгласието да бъде изразено в някаква строго определена от закона форма.

Предвид изложеното следва, че в доказателствена тежест на ищцата е да установи наличието на съществувала валидна облигационна връзка между страните с предмет извършването на определена работа, по която е била изправна страна, както и да докаже размера на претенцията си, респективно забавата на ответното дружество. В тежест на ответника е да докаже фактите и обстоятелствата, въз основа на които основа възраженията си, като установи, че е заплатил всички дължими на ищцата възнаграждения по сключения договор, или че удръжките уговорени с Приложение № 3 от Договора за изработка са з а действително сторени разноски във връзка с 3 възложената работа.

По делото са приети на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за изработка от 03.08.2021г., по който „К. С. Б.“ ****е възложител, а Н. Т. Т. изпълнител.

Не се спори и относно предмета на този договор - услуги по гледане и оказване на помощ в домакинската работа на лица по тяхното местоживеене на територията на **** Г.я, и размера на уговореното възнаграждение – 55 евро на ден, както и че част от него в размер на претендираната от ищеца сума от 2085.27 евро, не е заплатена. Спори се относно наличието на основание за удържане на тази сума /с равностойност на 23 евро на ден/ от така уговореното дневно възнаграждение.

Не се спори, че с чл. 2 от приложение № 3 към договора е прието, че изпълнителят се съгласява, възложителят да си удържа от дължимото му дневно възнаграждение по 23 евро за сторените в полза на изпълнителя разноски за квартира, и престоя му в чужбина, както и за направените от възложителя разноски за езиково обучение.

Предвид характера на процесното правоотношение, следва да се приеме, че тази уговорка се основава на нормата на чл. 259 ЗЗД – „Ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства“. В унисон с тази разпоредба, страните са приели в процесния договор, че доколкото част от тези средства се осигуряват от възложителя, те да се удържат от дължимото възнаграждение на изработващия. Уговорката е валидна, доколкото е ясно изразена и страните са я възприели още към момента на сключване на договора.