Решение № 1191 от 20.11.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1191 гр. Бургас, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г. Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20232100501622 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Е. С. А., В. Д. Д. и Е. А.

К., срещу Решение № 1669 от 26.07.2023 г., постановено по гр. д. № 8196/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР е установено по отношение на въззивниците, че В. К. Т. е собственик на основание давностно владение, продължило за периода от 01.01.2001 г. до 24.11.2021 г., на следния недвижим имот: празно дворно място, с площ от 324 кв. м., находящо се в гр. Бургас, кв.

„Сарафово“, ***-А, стар имот с пл. № 318, представляващо част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9 от 30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 630 кв. м., при граници – ул. „Брацигово“, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и останалата част от 306 кв. м. на имота, в която се намира жилищна сграда с идентификатор ***, и обозначено с точки от 1 до 6 на комбинирана скица, обявена за неразделна част от решението на съда, като съдът е констатирал, че е налице непълнота в кадастралната карта на гр. Бургас, одобрена със Заповед № РД-18-9 от 30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изразяваща се в липсата на заснемане на същия недвижим имот. С решението на основание чл. 537, ал.

2 от ГПК е отменен и Констативен нотариален акт за собственост на 1 недвижим имот № 181 от 24.10.2022 г., том *, рег. № 2113, дело № 169/2022 г. на нотариус Станка Димова, с който въззивниците се легитимират като собственици на спорната реална част.

Ответниците в първоинстнационното производство Т. Г. С., К. Г. С. и Р.

Г. Д. не са подали жалба срещу решението и не са се присъединили към жалбата на основание чл. 265, ал. 1 ГПК, поради което за тях решението е влязло в сила.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Сочи се, че въззиваемата не е придобила по давност имота, тъй като не е демонстрирала по отношение на въззивниците, че има намерение да владее техните идеални части като свои. Въззивниците твърдят, че представените от въззиваемата квитанции за платен местен данък касаят друг имот и че всъщност само въззивниците са плащали данъка. В жалбата се излагат и съображения, че свидетелите на въззиваемата са заинтересовани, поради което не е следвало да бъдат кредитирани от съда.

Сочи се, че съдът не е взел предвид свидетелката К.С., от които се установява, че имотът не е владян в продължение на 10 години. Въззивниците искат първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от В. К. Т., чрез пълномощника й адв. Владимир Пенев. В него се поддържа, че по делото липсват доказателства за съсобственост, поради което не е нужно въззиваемата да доказва, че е демонстрирала промяна в намерението си спрямо въззивниците. Изтъква се, че чак след подаването на исковата молба през 2021 г. въззивниците са поискали издаване на констативен нотариален акт и са започнали да плащат местни данъци за процесния имот. Според въззиваемата не следва да се кредитират показанията на свидетелката С., тъй като са неправдоподобни, вътрешно противоречиви, не кореспондират с доказателствата по делото и не се основават на преки впечатления. Оспорва се твърдението на въззивниците, че свидетелите на въззиваемата са заинтересовани, както и че същата е заплащала данъци за друг имот. От съпоставката на представените по делото писмени квитанции за периода от 2011 г. до 2023 г. и издадените от Община Бургас дубликати за същия период се установявало, че заплатеният данък се отнася за един и същи имот, макар и адресът да е различен. Иска се от окръжния съд да потвърди обжалваното решение.

По валидността и допустимостта на решението:

Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК обаче въззивният съд извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно, а в обжалваната част е допустимо.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Относно собствеността върху парцела, в който се намира спорната реална част:

Страните не спорят, че с Нотариален акт № *, том XVIII, дело № ****/19** г. (л. 7 от първоинстанционното дело) К.И.Т. и Д.С.Т. не са прехвърлили на ищцата право на собственост върху спорната реална част.

Така е защото, както е видно и от самия нотариален акт, при изповядването му не е взет предвид Договор за доброволна делба от 20.06.1974 г. (л. 50 от първоинстанционното дело), по силата на който е прекратена съсобствеността между К.И.Т. (**** на ищцата), Г.Т.Д., Т.Д. С. (наследодател на ответниците) и Г.Б.Д., включително парцел I-107,110. Страните са се съгласили парцел I107,110 да бъде поставен в общ дял на Г.Т. и Г.Б.Д.. В дял на К.И.Т. е поставен парцел I-107,110 и II-110 в кв. 12. В договора страните изрично са заявили, че нямат претенции един към друг, т.е. би следвало да са уредили и сметките си по регулация (въз основа на която е възникнала съсобствеността).

Не са представени документи, от които да може да се направи извод, че К.И.Т. е придобил правото на собственост върху парцел I-107,110 след делбата.

Следва да се отбележи, че с договора за делба е предвидено, че Т.Д. С. и Г.Б.Д. участват с реални части в парцел I-107,110. С Нотариален акт № ***, т о м I, дело № ***/19** г. (л. 55 от първоинстанционното дело) Г.Б.Д. е продал само своята част от парцел I-107,110 на Т.Д.Т., Ж.Д.П., А.Х. А., С.М.

А., Н.И.Ж., Р.К.Д. и Г.Р.Д.. Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗТСУ в тогавашната му редакция реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки. Следователно парцел I-107,110 е придобит като съсобствен между Т. Д. С. и Г.Б.Д.. Няма данни Т.

Д. С. или наследниците му да са загубили собствеността върху идеални части от парцела. Представени са множество нотариални актове, които се отнасят до сделки с реалната част, продадена от Г.Б.Д.. В първа инстанция ответникът Р. Г. Д. участва в качеството си на наследник на Р.К.Д. и Г.Р., а останалите ответници – като наследници на Т. Т. Д. С.. Във въззивното производство участват само В. Д. Д., Е. А. К. и Е. С. А., които са наследници на Т. Д. С..

Следователно за останалите обикновени другари решението е влязло в сила и е излишно да се проследяват документите им за собственост.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, по която са представени всички регулационни планове за спорното място. Вещото лице е изготвило и комбинирана скица (л. 137 от първоинстанционното дело).

Изготвена е допълнителна съдебно-техническа експертиза, според която имотът по дял III по договора за Доброволна делба от 1974 г., получен в общ дял от Т. Д. С. и Г.Б.Д., представлява парцел I-107,110 в кв. 12 по действащия към момента на сключване на договора кадастрален и регулационен план на с. Сарафово от 1972 г. Към заключението е приложена скица, в която върху действащата кадастрална карта на гр. Бургас, в сила от 30.01.2009 г., е нанесен парцелът. Установява се, че той попада в имоти с идентификатори *** и ***. Спорната реална част обаче е заснета изцяло 3 като част от имот с идентификатор ***. Вещото лице е изготвило и комбинирана скица (л. 175 от първоинстанционното дело).

Относно възможността реална част от парцел да бъде придобита по давност:

Пред въззивния съд страните спорят кой от тях владее спорната част от процесния имот. Преди да обсъди този въпрос, съдът следва да прецени дали е възможно спорната реална част от урегулиран парцел да бъде придобита по давност. Както бе посочено, при действието на чл. 59 ЗТСУ (в първоначалната му редакция) това е невъзможно. Едва с изменение на същата разпоредба от 25.04.2000 г. (ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила на 01.01.2001 г.) става допустимо реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места да се придобиват, ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона.

Според чл. 200, ал. 1 ЗУТ (обн., ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ. Правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот.

Според чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, за градовете минималните размери са: най-малко 14 м лице и 300 кв. м повърхност.

Според чл. 19, ал. 5 ЗУТ при урегулиране на поземлени имоти в квартали за средно високо и високо жилищно застрояване, за ниско свързано застрояване в повече от два имота за застрояване със социални жилища или за друго специфично застрояване размерите на имотите се определят със самия подробен устройствен план, без да се спазват нормите по ал. 1.

Вещото лице по първоначалната съдебно-техническа експертиза е приело, че спорната реална част отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗУТ за площ. Посочило е, че е налице изключението по чл. 19, ал. 5 ЗУТ относно лицето на имота, тъй като се касае за ниско свързано застрояване. В открито съдебно заседание на 26.10.2022 г. пред първата инстанция вещото лице е заявило, че другата част от имота, в която се намира сградата, също отговаря на изискванията на закона за площ и лице.

Поради изложеното съдът приема, че по принцип спорната реална част може да бъде придобита по давност.

Относно владението върху спорната реална част:

По делото се съдържат достатъчно доказателства, че спорната реална част е владяна от ищцата. Св. Д. дава показания, че е живеел в съседство, 4 когато ****та на ищцата е купил земята с къщата, т.е. от 1964 г. След това последният заживял в къщата. Свидетелят сочи, че всяко лято ищцата идва от гр. София, за да обработва поземления имот.

Според св. К. най-малко от 1982 г., когато се е нанесъл да живее в съседство, процесният имот е бил поддържан от ищцата. Помагали са й **** й и брат й. Свидетелят сочи, че ищцата е посещавала имота и го е обработвала всяко лято в продължение на повече от 30 години. Най-малко от 1982 г. имотът е бил ограден с телена мрежа. Свидетелят излага, че не е виждал други хора в имота, освен ищцата и брат й.

Показанията на двамата свидетели са ясни, правдоподобни и се допълват взаимно, поради което съдът ги кредитира изцяло. Не се доказва, че същите са били насрещни страни с въззиваемата по други дела, а и това не пречи показанията им да бъдат взети предвид.

Според св. С. през 2013 г., когато била канена на гости от ответниците, процесният имот се е владеел от тях. Имотът не е бил заграден с ограда.

Синът на В. Д. обработвал имота, но свидетелката не го е виждала лично да прави това. В. получавала рента от Т. С. (не е ясно за кое лице става дума – ****та на ищцата или ответника). Свидетелката чула от „чичо Наско“ (вероятно съпругът на В. Д.), че е получил имота от **** си Т.. Не знае кой е поддържал имота след 2013 г.

Според настоящия съд впечатленията на свидетелката са откъслечни, защото тя е посетила имота само през 2013 г. Освен това показанията й са неясни и в по-голямата си част са преразказ на информация, която е чула от други лица. Поради това съдът не кредитира тези показания.

В хода на делото и двете страни твърдят, че са заплащали данъци и такси за измота. Ищцата е представила приходни квитанции за заплатени местни данъци за периода от 2011 до 2022 г. Посочен е имот с адрес ул.