Определение № 2242 от 23.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2242 гр. София, 23.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка А. като разгледа докладваното от Иванка А. Касационно търговско дело № 20268002900807 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „УниКредит Булбанк“ АД, чрез процесуален представител, против Решение 430 от 29.10.2025 г. по в. гр. д.

579/2025 г. на Окръжен съд - Русе, с което е потвърдено Решение № 546 от 09.04.2025г. по гр.д. № 6256/2023г. на Районен съд – Русе. С посоченото решение са уважени предявените от В. В. Г. срещу настоящия касатор искове с правно основание чл. 79 ЗПУПС за сумата от 9 458,50 лв. /4 836.05евро/, представляваща стойността на неразрешени платежни операции, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 30.11.2023 г. до окончателното й изплащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 330,92 лв.

/169.20 евро/, представляваща лихва за забава върху посочената главница за периода от 26.08.2023 г. до 29.11.2023 г.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поР. нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и отхвърляне изцяло на предявените искови претенции, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции. Нарушението на процесуалните правила е обосновано с пропуск 1 на съда да обсъди поддържаните във въззивната жалба доводи за недоказване от ищцата, че е използвала платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване. Като необсъдени се сочат констатациите на СТЕ, че небрежните действия на ищцата са първопричината за компрометиране на използвания от нея платежен инструмент. В тази връзка се поддържа, че проявената от ищцата груба небрежност е единствена и достатъчна причина автоматичната система на банката да приеме новия потребител за верифициран след въвеждане от негова страна на динамична парола в причинно-следствена връзка с дадения от ищцата достъп до персоналните средства за сигурност на нейното мобилно банкиране. За необсъдено от съда се сочи възражението на банката за недоказаност от ищцата, че фишинг съобщението се е появило в мобилното приложение Булбанк Мобайл, както и признанието на ищцата в съдебно заседание, че не съхранява съобщенията си и имейлите в електронна поща abv.bg., признанието, че е наясно с естеството на фишинг атаката и че е имала съмнение защо банката иска пин код. Изразено е несъгласие с изводите на съда по отношение автентичността и точното изпълнение на платежните операции и досежно проявената от ищцата груба небрежност при работа с мобилното банкиране на „УниКредит Булбанк“АД.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК са формулирани следните въпроси:

1.

„Длъжен ли е въззивният съд да направи своите фактически и правни изводи по делото като обсъди при излагане на мотивите в съдебното решение всички доводи на страните и събраните доказателства по делото съгласно нормите на чл. 154, чл. 235 и чл. 236 ГПК ?“;

2.

„По смисъла на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД („договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили“) уговорката в договора за платежни услуги, че определено поведение на длъжника се квалифицира като груба небрежност (т.

41 във връзка с т. 23 и 24 от Общите условия за предоставяне на услугите за електронно банкиране „Булбанк Онлайн” и „Булбанк Мобайл”) обвързва ли съда при преценка на правнорелевантните факти да квалифицира такова доказано в процеса поведение като проява на груба небрежност ?“;

3.

„Налице ли са утвърдените в съдебната практика общи критерии за проявена груба небрежност, когато става дума за груба небрежност по 2 смисъла на чл. 80, ал. 3, пр.1 във връзка с чл. 75, т. 3 ЗПУПС - платецът предоставя възможност на трето лице да получи достъп до предоставените на платеца персонализирани средства за сигурност при ползването на платежната услуга, без да спазва изискванията за сигурност на банката ?“;

4.

„Какъв е критерият за проява на груба небрежност в случаите на електронно/мобилно банкиране, съответен на „поведение, характеризиращо се със значителна степен на нехайство“ по смисъла на Съображение 72 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/1Ю/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО („Директива 2015/2366“)“ ?;

5.

„Последването на указанията във фишинг съобщение сходно ли е като проява на груба небрежност с хипотеза на „съхраняване на персонализираните средства, използвани за разрешаване на платежна операция ... в достъпен и лесно разпознаваем за трети лица вид“ по смисъла на примера, даден в Съображение 72 от Директива 2015/2366 ?“.

Първите три въпроса са поставени в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обоснована с твърдението за противоречие между приетото от въззивния съд и практиката на касационната инстанция, обективирана в: по въпрос № 1 Решение № 139 от 27.08.2024г. по т.д. № 2767/2022г. на ВКС, II т. о.; Решение № 344 от 21.09.2012г. по т.д. № 862/2011г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 222 от 27.03.2018г. по т.д. № 505/2017г. на ВКС, II г.о.; по въпрос № 2 - Решение № 134 от 25.06.2014 г. по т. д. № 6886/2013г. на ВКС, III г.о.; по въпрос № 3 Решение № 178 от 02.01.2019г. по гр.д № 4579/2017г. на ВКС, III г.о.; Решение № 291/2012г. по гр. д № 951/2011г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 348/2011г. по гр.д. № 387/2010г. на ВКС, IV г.о. По последните два формулирани от касатора въпроси №№ 4 и 5 се сочи наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обоснована с твърдението, че произнасянето по тези въпроси от ВКС е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Въпрос, обоснован с критерия по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, не е поставен.

Ответникът В. В. Г., в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.

3

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да достигне до обжалвания резултат Окръжен съд – Русе е установил, че производството пред първата инстанция е образувано по предявени от В. В.

Г. срещу „УниКредит Булбанк“ АД искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗПУПС и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 9 458, 50 лв. – главница, представляваща стойността на неразрешени платежни операции, ведно с мораторна лихва за периода от 26.08.2023 г. до 29.11.2023 г. в размер на 330,92 лв. Претенциите се основават на твърденията в исковата молба, че на 19.08.2023г. /събота/, около 15.00 часа след като ищцата осъществила достъп до акаунта си в мобилното приложение на Банката „Булбанк мобайл“, поддържано във връзка със сключения между тях на 21.06.2016г. Договор за включване в програмата „Модула“ с открита разплащателна сметка в лева, и изпълнила появилите се на дисплея на телефона й указания относно необходимостта за актуализиране на данните й в него, от сметката й били изтеглени общо 9 458.50 лв., като в същото време започнала да получава СМС-съобщения за реактивиране на приложението;

Веднага след като била уведомена чрез СМС за първите два извършени превода на обща стойност 3 000 лв. се обадила в „кол център“ на банката, за да й блокират картата; при едно от неколкократно извършените от нея обаждания й било указано да отиде в офис на банката в работен ден; За случая подала сигнал в ГДБОП, а на 21.08.2023г. /първия работен ден/ депозирала заявление в ОДМВР – Русе; Посетила офис на банката на 21.08.2023г., 22.08.2023г. и на 24.08.2023г., когато и подала формуляр за рекламация, тъй като от банката й били дадени указания, че трябва да се изчака осчетоводяване на наредените преводи; На 13.09.2023г. ищцата получила от служител на банката имейл с отказ, основаващ се на обстоятелството, че била получила СМС-и с кодове за активиране, които е потвърдила, съответно в 15:44ч, в 15:52 ч, в 15:53 ч, в 15:54 ч, в 15:57 ч и още веднъж в 15:57ч. Според ищцата, банката е имала обективна възможност да спре въпросните транзакции, тъй като към датата на уведомяването й същите не са били наредени, а само блокирани по сметката й.

4

Изложено е, че защитната теза на ответника при оспорване на иска с депозирания отговор на исковата молба е основана на твърдението за проявена от ищцата груба небрежност, изразяваща се в предоставяне на персонализираните си данни на непроверен и неидентифициран субект в електронното пространство. Счита, че не следва да се ангажира отговорността на банката, тъй като ищцата, в качеството й на ползвател на платежни услуги, не е изпълнила задълженията си по чл.75 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, действала е противно на Препоръките за сигурност, предоставени от банката, както и в разрез с Общите условия за предоставяне на услугите за електронно банкиране „Булбанк Онлайн“ и „Булбанк Мобайл“. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на твърдението, че ищцата се е отнесла крайно небрежно, като е отворила писмо, изпратено й на личната поща от домейн, различен от този на банката, последвала е посочения в него линк и е предоставила цялата си лична банкова информация. За нарушени от ищцата се сочат т.23 и т.24 от Раздел VІ от Общите условия, като е разкрила всички свои средства за електронна идентификация и по този начин сама е допуснала осъществяването на оспорените платежни операции, като тази груба небрежност в действията й е довела до осъществяването на процесните преводи. Наред с това, ответникът е изложил подробни аргументи, че Банката от своя страна е изпълнила задълженията си по чл.76, ал.1,т.1 ЗПУПС, като е осигурила недостъпност на персонализирните средства за сигурност на платежния инструмент за лица, различни от ползвателя на платежните услуги, които имат право да използват платежния инструмент, регламентирани в Раздел ІV от посочените Общи условия. Поддържа, че осъществените преводи са потвърдени с динамична парола, която е еднократна и не може да бъде възпроизведена повторно. Всяка от транзакциите е осъществена чрез успешна автентикация, като банката е действала при спазването на всички правила и процедури, подробно описани в ОУ.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е ангажирана отговорността на ответната банка, Окръжен съд – Русе е установил, че страните не спорят по факта, че на 21.06.2016 г. помежду им са били сключени Договор за включване в програма „Модула” и Договор за предоставяне на платежни услуги и инструменти, с основен пакет от услуги, описани в чл. 1 от договора по открита на името на ищцата разплащателна сметка в лева, които 5 услуги са били предоставени на клиента в съответствие с Общите условия на банката за съответните продукти/услуги. За безспорно е прието обстоятелството, че с подписването на договора ищцата е потвърдила, че е запозната и приема цялата преддоговорна информация, изискуема по ЗПУПС както и, че е запозната с информацията и изискванията в Общите условия за откриване, обслужване и закриване на банкови сметки на физически лица и за предоставяне на платежни услуги и инструменти, имащи действието и правните последици на рамков договор, при условията на който е сключен и се изпълнява процесният договор и който рамков договор е неразделна част от съдържанието на процесния договор. Съдът е констатирал, че между страните не е спорно и обстоятелството, че на 19.08.2023г. от сметката на ищцата чрез приложението „Булбанк Мобайл“ са били наредени 6 броя транзакции на обща стойност 9 458,80 лв.