Решение № 1968 от 31.07.2019, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 6801/2017
- Вид
- Решение № 1968
- Подписан
- 31.07.2019
- В сила
- 20.11.2021
- Състав
- МАГДАЛЕНА СТОЯНОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 39 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 203 · Закон за устройство на територията
- чл.21, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.23 · Семеен кодекс
- чл.23, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.27, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.29, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.349, ал.1 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1968 31.07.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На първи юли през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 6801 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Д.В.М. ЛЧН ***, гражданка на Р.Ф., родена на *** година, в Т., Х.р., област М., с адрес за връчване чрез представител по смисъла на чл. 39 от ГПК: град Б., ***, чрез адвокат Г.Г.К., БАК, против М.А.М., с адрес: ***, с искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че придобитият през време на брака им недвижим имот с идентификатор ***, който съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/3001.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, е с адрес: град Б., ***, разположен в поземлени имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелен обект Жилище – Апартамент, с площ 52, 33 кв.м., ведно с избено помещение №16, с площ 3, 89 кв.м., при граници и съседи на имотите, подробно описани в Нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело №** от 03.02.2014 година на Нотариус Ц.А., рег. № *** в НК, е лична собственост на ищцата. В случай, че съдът приеме, че имотът е придобит не изцяло, а от части с лично имущество и че лично притежание на ищцата е съответната част от недвижимия имот или приеме за установено, че не е налице преобразуване на лично имущество и имотът е съпружеска имуществена общност, да бъде прекратена съпружеската имуществена общност по време на брака поради важни причини и да бъде определен по – голям дял от общото имущество на ищцата поради това, че приносът й в придобиване на това имущество значително надхвърля приноса на ответника.
Фактическите твърдения, на които е основана исковата молба, са следните:
Ищцата излага, че с ответника сключили граждански брак на *** година, от който и към момента нямат деца. Посочва, че през време на брака, на 03.02.2014 година, закупила лично и със свои парични средства индивидуализирания по –горе недвижим имот. Твърди, че този имот никога не е бил семейно жилище, тъй като и в него от закупуването му до настоящия момент живее нейната баба – Т.Ф.. Посочва още, че апартамента придобила за сумата 25 000 евро, която е изцяло нейни лични средства. Конкретизира, че през месец ноември 2012 година продала собствено жилище в Русия за сумата 900 000 рубли, които се равнявали на тогавашния курс на 20 000 евро, което обстоятелство счита, че се установява от представения с исковата молба и заверен превод на договор за покупко -продажба на „СберБанк Россия“. Получената от продажбата сума превела по банковата сметка на ответника в „СЖ Сосиете Женерал Експресбанк“ АД на 24.12.2012 година от нейната сметка на Банк СКБ – Русия, което обстоятелство счита, че се доказва от представената в заверен превод банкова декларация – платежно нареждане за сумата 20 000 евро на 24.12.2012 година. На 22.12.2013 година внесла в Република България през митнически пункт и декларирала сумата 600 000 рубли, които се равняват на 13 000 евро и 3 000 евро, за което обстоятелство посочва, че представя заверена митническа декларация.
Ищцата излага, че тези суми й послужили да закупи имота, да заплаща дължимите данъци, да го обзаведе и да се издържат с мъжа й тогава, тъй като нямали постоянни доходи и бизнесът им се влошил по причини, които тя разбрала по – късно.
В средата на 2014 година, след поредната процедура ***, разбрала, че ответникът е болен от ***, а през 2017 година узнала, че той е *** зависим, участник в програма „Д.О.“ в град Б. и пациент на д-р К.. Узнала, че той се занимава с наркотици, лежал е в затвора за наркотици и е блъснал човек с кола.
Ищцата излага още, че в периода от
2015 година до 2017 година ответникът и неин съпруг се издържал от пенсията на своята майка и от нейните спестявания, които били изчерпани, както и от нейната заплата в случаите когато работела. Междувременно ответникът продължава да е трайно безработен и да изнася техни общи вещи и придобивки от жилището им, да взема заеми, да е хазартно и наркотично зависим. Постоянно я моли за пари, изпращал й заплашителни СМС – и, че ще ипотекира жилището им и ще изгони баба й от имота.
Поради изложеното молителката счита, че дори да подаде молба за развод, поради наличието на съпружеска имуществена общност по отношение на индивидуализирания в исковата молба имот и при трансформирането й от бездялова в дялова съсобственост, съществува риск ответникът да се разпореди с ½ от идеална част от имота.
Ищцата е приложила доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът М.А.М., чрез назначения му процесуален представител на основание чл.47 от ГПК, е дал писмен отговор на предявения иск.
В писмения отговор е посочено, че не е налице основание да се твърди дълбоко и непоправимо разстройство на брака, още по – малко е основание да се търси разтрогването му в резултат на което ищцата да придобие жилището.
Твърди, че голяма част от българските семейства по различни причини, включително поради работа на някой от съпрузите в чужбина или в друго населено място преживяват продължаващи с месеци периоди на фактическа раздяла, което дори сплотява брака.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, счита, че е налице вътрешно противоречие в исковата молба в частта, в която е посочено, че той е трайно безработен, че бизнесът се проваля и счита, че не са изяснени спорните обстоятелства.
Твърдението, че ищцата е разполагала с посочените в исковата молба средства не изключва възможността ответникът също да е разполагал с такива средства за закупуване на имота.
Ответникът посочва, че не са приложени доказателства за това дали той работи или не по трудов договор, че е включен в програма за наркозависими „Д.о.“, дали има заеми към кредитни институции, че липсват доказателства за това, че се занимава с наркотици и че е лежал в затвора и е блъснал човек с лек автомобил.
Процесуалният представител на ответната страна отправя искане във връзка с иска с правно основание чл.29, ал.3 от СК, предвид назначаването за защита на ответника на основание чл.47 от ГПК, няма контакт с него и отправя искане срокът да бъде продължен до приключване на съдебното дирене.
С определение от 09.10.2018 година е възстановен срока по чл.131 от ГПК за даване на писмен отговор от ответника М.А. М., с адрес: ***, чрез процесуалния му представител адвокат С. по исковете, предявени от Д.В.М.
ЛЧН ***, гражданка на Р.Ф., родена на *** година, в Т., Х.р., област М., с адрес за връчване чрез представител по смисъла на чл. 39 от ГПК: град Б., ***, чрез адвокат Г.Г.К., с материално правно основание правно основание чл.23 от СК и при условията на евентуалност предявени искове с правно основание чл.27, ал.2 от СК и чл.28, ал.3 от СК, при фактическите твърдения, изложени в исковата молба.
В приложения към молбата за възстановяване на срок писмен отговор са изложени подробни фактически и правни твърдения относно допустимостта и основателността на предявените искове и е предявен насрещни искове на основание чл.211 от ГПК. В писмения отговор, уточнен с молба от 22.10.2018 година /лист 276 от делото/ и молба от 12.11.2018 година /лист 283 от делото/ ответникът, чрез процесуалния си представител, излага, че е вложил в закупуването на имота сумата 16 000 лева и е вложил сумата 10 643, 70 лева за извършени от него ремонт и подобрения на процесното жилище. При това положение е предявил иск ищцата да бъде осъдена да му плати сумата 26 634, 95 лева на посоченото основание. По този иск заявява, че също е разполагал със средства и е участвал в закупуването на жилището. В писмения отговор и уточнения към него, дадени след явяване на ответника в производството по делото и възстановяване на срока, са изложени фактически твърдения за това, че за сватбата неговата майка, разпитана като свидетел по делото, му дала сумата 10 000 лева с произход нейни спестявания, която сума била внесена в обща сметка на страните, на която ищцата била титуляр и в която събирали пари за закупуване на апартамента като за целта той влагал и други негови парични средства. Ищцата приела сумата 10 000 лева и други негови парични средства и казала, че ги получава за покупка на семейното жилище. Отделно от тази сума майка му получавала месечна пенсия в размер на 978 лева. Получила и сума в размер на 19 000 лева от продажба на неин наследствен имот и подобренията му, от които средства неговата майка постоянно теглела и му давала да разходва за закупуването и ремонта на процесното семейно жилище и по този начин по – голямата част от средствата били вложени в закупуване на жилището. Поради изложеното ответникът предявява посочените искания: ищцата да бъде осъдена да му плати сумата 26 634, 95 лева, от която сумата 16 000 лева вложени за закупуване на жилището и сумата 10 643, 70 лева за извършени от него ремонт и подобрения на процесното жилище.
В молба от 12.11.2018 година ответникът уточнява предявените искове, посечени по – горе, като посочва и че освен средства за закупуването му и ремонт, в общ размер от 26 634,95 лева, е вложил и сумата 4 078 лева за закупуване на обзавеждане като вещите са конкретизирани в молбата. Излага, че ищцата също разполагала със средства, но харчела много и се налагало той да я издържа. Апартамента бил семейно жилище, но оставили бабата на ищцата да живее в него, а те се преместили в апартамента на неговата майка.
В писмените отговори по отношение на исковете с правно основание чл.27, ал.2 от СК и чл.28, ал.3 от СК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва фактическите твърдения изложени в исковата молба. Твърди, че не е обществено опасен, не е хазартно зависим, няма дългове и няма опасност да се разпореди с общото имущество. Твърди, че заболяването му се отключило веднъж когато бил на деветнадесет години без последствия и отшумяло. Посочва още, че е финансирал процедурата ин – витро, която направили с ищцата. Ответникът излага още, че е невярно твърдението, че е гонил ищцата от апартамента. Тя заминала на гости на нейна приятелка в град Х. за кратко, но отсъствала цяла зима. Посочва, че съпругата му отсъствала почти две години. Впоследствие му признала, че има интерес към друг мъж. През лятото на 2017 година му казала, че ще го посети, за да обсъдят развод, но не го направила.
В молбите за уточняване на исковете ответникът е поискал производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, тъй като липсват важни причини, които да налагат прекратяване на съпружеската имуществена общност на основание чл. 27, ал.2 от СК, а в случай, че приеме иска за допустим да отхвърли двата иска като неоснователни и недоказани и да постави в негов дял семейното жилище на основание чл. 349, ал.1 от ГПК, чл.23, ал.1 от СК и чл.29, ал.3 от СК , като в този случай уравни дела на съпругата си или да приеме равен принос на двамата съпрузи на основание чл.21, ал.1 от СК. На следващо място е отправено искане, в случай, че съдът приеме, че процесният недвижим имот е неделим и го възложи в собственост на ищцата / по чл.349, ал.1 от СК вр. чл.29, ал.3 от СК/, тя да бъде осъдена на същото основание за уравняване на дела й да му заплати поне вложените от него средства в размер на 26 634, 95 лева, вложени от него лично или чрез неговата майка за закупуването, ремонта, оборудването и привеждане в годен вид за ползване по предназначение на вещта, както и да му присъди разноските, направени по водене на делото.
В молба от 04.01.2019 година ищецът по насрещните искове е добавил към исканията си и да бъде постановено решение, с което, в случай, че съгласно чл. 203 от ЗУТ имота е делим, да го подели в равни дялове и в този случай да постанови уравняване на дяловете, ако е необходимо.
В тази молба ищецът по насрещните искове е поискал ищцата да бъде осъдена да му предаде владението на движими вещи, представляващи обзавеждане на апартамента или да присъди равностойността им.
Разпечатката съдържа 32 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24700987-fd5d-4624-92e9-45a01a21c2cf