Решение № 181 от 23.02.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 2768/2025
- Вид
- Решение № 181
- Подписан
- 23.02.2026
- В сила
- 28.03.2026
- Състав
- Преслава Кръстева Дякова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139в, ал. 3, т. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 5, т. 8 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 151, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.156 · Закон за енергетиката
- §1, т.42 · Закон за енергетиката
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 1 · Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 181 гр. Кюстендил, 23.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20251520102768 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Р. Т., както следва: установителни искове от
- иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата от 2819.56 лева – главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № **, находящ се в гр.***, ж.к. „***“, бл.**, вх.*, ет.*, за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., както и сумата от 81.03 лева - главница за услугата дялово разпределение за периода 01.05.2021г. - 30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 27.03.2024г., до окончателното плащане;
- иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата от 337.37 лева – лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2022г. – 13.03.2024г., както и сумата от 16.19 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г. - 13.03.2024г.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, e клиент на топлинна енергия, поради което е задължен да заплати стойността й, което не е сторил. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1002/2025г. на КРС, XVII състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срок. Представят се писмени доказателства. Правят 1 се доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице-помагач.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът - Д. Р. Т., е депозирала отговор на исковата молба, в който заявява, че е платила търсените суми и признава предявените искове. Представя платежен документ. Моли да не се допускат експертизи по делото.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „ДАЛСИЯ“ ООД, не изразява становище по спора.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца признава факта, че ответникът е заплатил сумата общо в размер на 3976.31 лева, с която са погасени частично исковите претенции, като остава дължима сумата от 146.09 лева – главница за доставена топлинна енергия за процесния период, ведно със законната лихва до изплащане на вземането. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, доколкото плащането е извършено в хода на процеса.
В хода на съдебните прения ответникът заявява, че задължението е платено, като изразява готовност да заплати допълнително претендираната сума от 146.09 лева.
При проверка на материалите, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен Протокол от проведено на 05.09.2002г. Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният имот, на което е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се осъществява от „Бруната България“ ООД. Приложен е и сключеният в изпълнение на решението договор от 19.09.2002г., който урежда отношенията между страните по повод отчета на уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки след този отчет, както и условията за плащане на цената за услугата и нейния размер. Представен е също договор между ищеца и това дружество от 09.06.2020г., който от своя страна урежда отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден, като това обстоятелство не е било спорно в процеса.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 2
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
По делото е приет нотариален акт № 25, том V, дело № 801/91г. от 31.01.1991г., по силата на който Р. Т. М. и Н. К. М. са прехвърлили срещу задължението за издръжка и гледане на Д. Р. Т. собствеността върху процесния недвижим имот, а именно: Апартамент № **, находящ се в блок ***, вход *, етаж * от комплекс „***“ в гр. ***. Именно в качеството си на собственик на имота ответницата се явява страна по облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Това обстоятелство също не е било спорно между страните.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице-помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това, по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение, цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите 3 дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение, се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение, само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото от представените документи, а и страните не спорят, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Далсия“ ООД. Обявено е за безспорно и, че за процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Поради това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение не представлява недопустимо предявяване на чужди права.
В този смисъл са и постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС, в мотивите на което е разгледан въпросът за възникване на облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват 4 установени по основание.
Обявено е за безспорно още, че ищецът е доставял и ответникът е ползвал доставяна от ищеца топлинна енергия в процесния период и в твърдения от ищеца обем и стойност и при спазване на нормативните изисквания, както и че е извършвана услугата за дялово разпределение съобразно нормативните изисквания.
Страните не спорят, че вземането на ищеца възлиза на 2819.56 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № **, находящ се в гр.***, ж.к. „***“, бл.***, вх.*, ет.*, за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., както и сумата 81.03 лева - главница за услугата дялово разпределение за периода 01.05.2021г. - 30.04.2023г., 337.37 лева – лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2022г. – 13.03.2024г., както и сумата 16.19 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г. - 13.03.2024г.
Разпечатката съдържа 30 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2470024d-c54e-40cb-b071-6a38f407dcd8