Решение № 5464 от 23.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45270/2025
- Вид
- Решение № 5464
- Подписан
- 23.03.2026
- Състав
- ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5464 гр. София, 23.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110145270 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на су***а от 7,80 лв. (3,99 евро) с вкл. ДДС, представляваща сбор от платени без основание месечни абонаментни такси по договор № *******, ведно с приложение № 1 от 03.12.2021 г. към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги з а мобилен номер **********, която сума е част от су***а, за която е издадена фактура № ******/01.11.2022 г.
Ищецът „*** твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги по силата на договор № *******, ведно с приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен между него и ответника „***. Поддържа, че мобилният оператор е фактурирал сбор от месечни абонаментни такси (***), различен от договорените такива, както и че същият е издал фактура № ******, с която са начислени месечни абонаментни такси (***) за мобилна услуга за мобилен номер ********** - 19,84 лв. без ДДС. Поддържа, че е заплатил пълния размер на фактурирана сума с вкл. ДДС, след което при направена справка е установил, че е платил в повече от действително дължимите *** за договорените пакети за мобилни услуги, като су***а платена в повече възлизала на 6,50 лв. без ДДС, респективно 7,80 лв. с ДДС. С тази сума ищецът бил ощетен от страна на мобилния оператор, който се обогатил неправомерно със същата сума. Сочи, че за процесната услуга е бил уговорен абонаментен план *** клас *** с месечна абонаментна такса от 13,20 лв. без ДДС, като през месец ноември 2022 г. ищцовото дружество е заплатило повече от договореното – 19,84 лв. без ДДС съгласно посочената фактура. Тъй като мобилният оператор не му връчил фактура и не му издал касов бон за плащането, ищецът не може да конкретизира за какви услуги е начислена су***а по фактурата. Предвид гореизложеното, предявява настоящия иск за осъждане на ответника да му заплати су***а от 7,80 лв. с ДДС, представляваща сбор от платени без основание суми по договор № *******, ведно с приложение № 1 от 03.12.2021 г. към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги 1 мобилен номер **********, която сума е част от су***а, за която е издадена фактура № ******/01.11.2022 г. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Не оспорва и изрично признава следните обстоятелства: наличието на договорни отношения между него, в качеството му на мобилен оператор, и „***, в качеството му на клиент, относно електронно-съобщителни услуги, които са предмет на договор № *******, ведно с приложение № 1 от 03.12.2021 г. към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги мобилен номер **********; че параметрите относно „*****“ се описват в приложение № 2, с оглед на което страните са подписали приложение № 2 от 03.12.2021 г., в което е посочен тарифният план за мобилна услуга **********. Сочи, че потребителят е заявил допълнителен пакет с мобилен интернет чрез онлайн платформите на дружеството, както и че ответното дружество е издало фактура № ******/01.11.2022 г., в която всички суми са начислени правилно. Оспорва твърдението, че именно ищецът „*** е заплатил цената на процесната фактура, включително и претендираната сума. В тази връзка поддържа, че от изложеното в исковата молба става ясно, че договорът между страните е сключен за предоставянето на 2161 услуги, както и, че ищцовото дружество е с персонал по-малък от 10 души, от което следва извод, че то не е ползвател на всичките 2161 услуги, предмет на договора, а услугите са използвани от лица, които не са служители и/или не са свързани по някакъв начин с „***. Освен това се сочи, че според обявените актове в ТРРЮЛНЦ дружеството не осъществява дейност от 2020 г. насам. Предвид гореизложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
За основателност на иска в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че су***а по фактура № ******/01.11.2022 г., издадена за стойност на претендирани спрямо „*** от страна на ответника „*** мобилни услуги, касаещи мобилен телефонен номер **********, е заплатена, поради което е налице обедняване от страна на „***.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за осъществяване на имущественото разместване, а именно - че между страните е налице облигационно отношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, както и че за периода на фактуриране е предоставил такива за мобилен телефонен номер **********.
Фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, включва три кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено благо от едно лице; получаване на престацията от друго лице; липса на основание за разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия. Под „основание“ в областта на неоснователното обогатяване се разбира съществуването на валидно правоотношение, което оправдава разместването на имуществени блага.
По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ наличието на договорни отношения между „***, в качеството му на мобилен оператор, и „***, в качеството му на клиент, относно електронносъобщителни услуги, предмет на договор № *******, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен номер 2
**********; 2/ че във връзка с договор № *******, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен номер ********** ответното дружество е издало фактура № ******/01.11.2022 г.; 3./ че стойността на фактура № ******/01.11.2022 г. е била заплатена в полза на ответника.
Установява се от представените от страните писмени доказателства, че по силата на договор № ******* и приложение № 2 от 03.12.2021 г. към него страните са договорили за мобилен номер ********** тарифен план *** клас ***. Съгласно приложение № 1, в договора е посочена крайна цена с включена отстъпка, като отстъпката от месечната абонаментна такса се прилага и след изтичане на определения срок на ползване – 24 месеца от активиране на услугите; в случай че за тарифния план, към който се активира даден плюс пакет, е предвидена отстъпка от *** същата отстъпка от *** се прилага и върху *** на съответния плюс пакет.
Видно от приложение № 1/03.12.2021 г., месечната абонаментна такса (***) за договорения тарифен план *** *** възлиза на су***а от 20,00 лв. без ДДС, а с включена отстъпка и допълнителни пакети – 13,20 лв. без ДДС.
Безспорно е между страните, а и се установява от представения по делото договор, че стойността на *** и договорените услуги се предплаща, както в конкретния случай. Безспорно е още, че за отчетния период 28.09.2022 г. – 27.10.2022 г. (30 дни) ищецът е заплатил на ответното дружество начислените в предходно издадената фактура такси.
Видно от представената по делото фактура № ******/01.11.2022 г., същата е издадена за период на фактуриране 28.09.2022 г. – 27.10.2022 г., като за мобилен номер ********** са начислени следните суми: 1./ месечна такса за тарифен план *** *** ***. за периода 28.10.2022 г. - 27.11.2022 г. в размер 13,34 лв. без ДДС (формирана, като от стойността на *** от 20,66 лв. без ДДС е приспадната отстъпка от 7,32 лв. без ДДС); 2./ пакет мобилен интернет 10 GB на макс. скорост за периода 28.10.2022 г. 27.11.2022 г. в размер на 6,50 лв. без ДДС (формирана, като от стойността на пакета от 15,50 лв. без ДДС е приспадната отстъпка от 9,00 лв. без ДДС); 3./ изходящи разговори в роуминг на стойност 751,43 лв. без ДДС; 4./ мобилен интернет роуминг извън ЕС на стойност 51,80 лв. без ДДС. Общо начислената сума по фактурата е 823,07 лв. без ДДС, респективно 987,68 лв. с ДДС.
Въпреки дадените от съда указания с доклада по делото, че в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание да получи сума в размер на исковата такава, от ангажираните по делото доказателства не може да се приеме, че е проведено пълно и главно доказване, че е налице правно основание за имуществено разместване, в т. ч., че размерът на су***а по процесната фактура е изчислен в съответствие с уговореното за целия исков период. Както вече беше посочено, съгласно сключеното между страните приложение № 1/03.12.2021 г. крайните цени на услугите са тези, с включена отстъпка. От фактурата се установява, че *** за периода 28.10.2022 г. 27.11.2022 г., след прилагане на отстъпка, е начислена сума с 0,14 лв. в повече от уговореното в договора.
На следващо място се установява, че във фактурата е начислена такса в размер на 6,50 лв. без ДДС за услуга пакет мобилен интернет 10 GB на макс. скорост, която услуга обаче не се установява да е била заявена от потребителя, респективно не се доказва основанието за начисляването й.
По отношение на начисленото потребление на суми за изходящи разговори и интернет в роуминг съдът намира, че ответното дружество не е доказало 3 действителното предоставяне на тези услуги. Представената фактура е частен свидетелстващ документ, едностранно съставен от мобилния оператор и съдържаща изгодни за автора й обстоятелства (за доставка на определено количество услуги и възникнали в негова полза парични вземания), поради което същата не се ползва с ***ериална доказателствена сила за констатираните с нея права и задължения, а формалната й доказателствена стойност се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство. Документът не е подписан от длъжника и не съдържа негово признание за дължимостта на сумите. Следователно фактурата установява само наличието на парична претенция на посочената стойност, но не и реалната доставка на услугата като основание за възникване на това вземане. При липсата на признание от потребителя на твърдяната доставка на мобилни и далекосъобщителни услуги, посочения едностранно съставен от мобилния оператор документ не е достатъчен, за да докаже извършено потребление на фактурираните услуги за изходящи разговори и интернет в роуминг.
Доколкото е безспорно по делото, че ответникът е получил пълно плащане по процесната фактура, като взе предвид начислените в процесната фактура суми, съдът намира, че ищецът е доказал своето обедняване за су***а от 7,80 лв. (3,99 евро), поради което предявеният иск, се явява изцяло основателен.
Неоснователно е възражението на ответника за липса на плащане от страна на ищеца, тъй като процесната сума е заплатена от трето за спора лице. Дори плащането да е извършено от трето за спора лице, то същото е използвано за погасяване на задълженията на „*** към ответника. Ирелвантно в случая е естеството на отношенията между едно такова евентуално трето лице и ищцовото дружество, доколкото е безспорно, че задължено лице по процесната фактура е ищецът, както и че от негово име са заплатени сумите по същата. В този смисъл - определение № 195 от 28.03.2011 г. по т. д. № 727/2010 г. на ВКС, II т. о.
Предвид основателността на иска, върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 50 лв., 4,85 лв. (2,48 евро) за пощенски разходи и за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на су***а от 200 лв., като ответникът своевременно е заявил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Разпечатката съдържа 27 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/246f27b5-348b-4a78-9efa-caa759658af7